Определение № 687 от 23.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 687 гр. Варна, 22.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20243100500296 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 95664/19.12.2023г., депозирана от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260 чрез юк. М. срещу Решение №3766 от 21.11.2023г., постановено по гр.д. № 1515/2023г. по описа на ВРС, с е прието за установено в отношенията между страните, че Е. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, не дължи на „Юробанк България“ ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща „такса ангажимент“, съобразно чл. 2 от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта EMLN – ****** от 22.12.2020г., тъй като уговорката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна.

Обжалваното решение се намира за неправилно и необосновано. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд за това, че разпоредбата, регламентираща задължението за „такса ангажимент“ противоречи на добрите нрави.

Аргументира, че кредиторът може да изисква заплащане на такса и за допълнителни услуги, на осн. чл. 10а. ал. 1 от ЗПК, доколкото те не са свързани с управление на кредита. Сочи, че забраната на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК обхваща само едностранни действия на кредитора, следващи сключване на договора, а не индивидуални договорки. Самата такса компенсира разходите на кредитора за предоставяне на допълнителна ( различна от основната) услуга по фиксиране на лихвения процент за срока на договора, а не е уговорена с оглед управление на кредита. Изразява несъгласие с изводите на първата инстанция, че посредством въпросната такса рискът от поддържане ценната на кредитирането се прехвърля на потребителя. В тази връзка аргументира, че след сключване на договора е налице постоянна тенденция за увеличаване лихвения процент по потребителските кредити. Ето защо чрез уговарянето на подобна такса не са нарушават правата на потребителя. На следващо 1 място оспорва таксата да е неиндивидуално уговорена, като сочи, че на потребителя е предоставена ясна и разбираема преддоговорна информация, поради което същият е могъл да направи информиран избор за сключване на договора. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявени иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Счита за обосновани изводите на съда за противоречие на разпоредбата, с която е уговорена т.нар. такса ангажимент и императива на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Навежда, че допълнителните услуги по смисъла на закона са тези, които нямат пряко отношение към насрещните престации по договора за кредит, например за издаване на бележки и удостоверения, какъвто не е случая. От друга страна определянето на вида на лихвения процент- плаващ или фиксиран, е дейност пряко свързана с основното кредитиране. Въз основа на изложеното настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 95664/19.12.2023г., депозирана от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260 чрез юк. М. срещу Решение №3766 от 21.11.2023г., постановено по гр.д. № 1515/2023г. по описа на ВРС, с е прието за установено в отношенията между страните, че Е. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, не дължи на „Юробанк България“ ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща „такса ангажимент“, съобразно чл. 2 от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта EMLN – ****** от 22.12.2020г., тъй като уговорката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 13.03.2024г. от 13.30 часа.

На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците им, 2 ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.

ЗАДЪЛЖАВА въззивника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, като му указва, че съдът ползва ССЕВ(Система за сигурно електронно връчване на Министерство на електронното управление), а пълномощник на страната може да поиска връчване на съобщения през ЕПЕП( Единен портал за електронно правосъдие на Република България) след като се регистрира като потребител и подаде заявление по образец (https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение в срок до съдебно заседание, съдът ще оставя книжата за тази страна на разположение по делото, без да ги връчва по друг начин.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3