Решение № 1649 от 04.10.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1649 гр.

Пловдив, 04 октомври 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при секретаря Х. Н. и участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 1972/2022година по описа на съда, докладвано от съдия

Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. срещу Решение № 1133 от 02.06.2022 г. на Пловдивския районен съд, IV – ти н. с. постановено по АНД № 172 по описа на същия съд за 2022 г., с което е ОТМЕНЕНО наказателно постановление № 616755-F619142/07.12.2021г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Лукойл -България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от А.М., на основание чл.185 ал.5 вр. чл.185 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати приетите от първоинстанционния съд съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като от страна на ответника е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение и като е приел противното първоинстанционния съд е постановил решението си в противоречие със закона.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено и наказателното постановление. Претендира се и присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Ответникът по касационната жалба „Лукойл -България“ ЕООД не взима становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Редовно призован, не изпраща представител и не взима допълнително отношение по съществото на спора.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.

1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Лукойл -България“ ЕООД против наказателно постановление № 616755-F619142/07.12.2021г., с което на дружеството, на основание чл.185 ал.5 вр. чл.185 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН бл. № F619142/09.07.2021г., съставен от Н.П.Н.на длъжност инспектор по приходите при ЦУ на НАН.

Първоинстанционният съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е възприел следната фактическа обстановка:

При извършена оперативна проверка на 02.07.2021г. в 10:00ч. на търговски обект - бензиностанция „Лукойл“ Б059, находяща се в гр. Пловдив, бул. Освобождение № 3, стопанисвана от „Лукойл България“ ЕООД било установено, че юридическото лице, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 860,36 лв. В обекта стопанисван от посоченото по-горе юридическо лице, било налично фискално устройство - ЕСФП /тип 3/, модел „KONTO BENZ QR“ с централно регистриращо устройство PC и ФПр. Datecs FP2000 с ИН на ФУ DT791609 и ИН на ФП 02791609, на което било извършено проверка. В резултат на която била разчетена касова наличност от горепосоченото ФУ/ЕСФП в размер на 960,36 лв., съгласно изведен дневен отчет „Х“ с № 0048633/02.07.2021г. от ЕСФП към момента на проверката, а фактическата наличност след преброяване на паричните средства в касата от присъствалата на проверката А.В.П.– касиер, била в размер на 100 лв., като по този начин била установена отрицателна касова разлика в размер на 860,36 лв. Вследствие на тези констатации проверяващият приел, че не била регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 860,36 лв., представляващи парични средства по-малко в касата, като в опис на паричните средства към ПИП АА № 0017229/02.07.2021г. А.В.П.- касиер дала обяснения, че установената разлика се дължала на това, че не е направила нужния внос в началото на смяната.

Нарушението е документирано с Протокол за извършена проверка сер. АА № 0017229/02.07.2021 г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатирани са нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и нарушават правата на нарушителя, състоящи се в непълното описание на обстоятелствата около нарушението. Наред с това първоинстанционния съд е приел въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото, че не е извършено нарушението, за което лицето е санкционирано, като не е налице неизпълнение на операция "служебно въведени суми", а "служебно изведени суми", каквото не е самото обвинение в извършване на нарушението.

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалба относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за безспорната установеност на факта на извършеното нарушение, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Административен съд – Пловдив, ХХIII касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1133 от 02.06.2022 г., постановено по АНД № 172/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

ЧЛЕНОВЕ:

1………………

2………………