Решение № 453 от 27.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100101366 по описа за 2022 година искове с пр. осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - „П.И.Б.“ АД, твърди, че между него, като кредитор, от една страна, и ответниците - Д. Д. С. и Т. Р. С., бил сключен договор № 51КР-АА-1830/08.12.2006г. за банков кредит, който е бил изменен и допълнен с анекс от 08.01.2007г.

Банката предоставя кредит в размер на 74 700 евро (€) за закупуване на следния недвижим имот: находящ се в туристически комплекс “М.В.Ф.Б.”, изграден в поземлен имот с идентификатор *** съгласно одобрена кадастрална карта на с. Свети Влас, местността “Варницата”, община Несебър, област Бургас, целият с площ от 24 005 м 2 , АПАРТАМЕНТ № 241, с идентификационен кадастрален № ***, находящ се на трети етаж от сграда D-1, състоящ се от дневна, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, коридор и тераса с обща площ на апартамента от 80,65 м2 , от които 71,22 м2 , - застроена площ и 9,43 м 2 ид.ч от общите части на сградата, заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, при граници на апартамента: запад - двор, север - апартамент № 242, изток - апартамент № 240, юг - секция D-2.

Срокът за усвояване на кредита бил до 28.02.2007г. Кредитът бил усвоен изцяло на 28.02.2007г. по сметка с IBAN *******, открита на името на кредитополучателя в Банката.

Дължимата падежирана главница възлизала на 42 473,40 €;

Договорната лихва, но за периода от 05.05.2008г. до 04.02.2022г. – 61 563,42 €;

Неустойката, отново за периода от 05.05.2008г. до 04.02.2022г. – 55 966,38 €; и 1

Разноските по подновяване на ипотеката – 295,88 евро.

Общо всичко възлизало на 190 476,11 €, като в тази сума се включвала и непадежирана главница и лихви – 30 143,52 € + 33,50 €.

Ищецът приема, че искът бил частичен.

С оглед изложеното моли да се осъдят ответниците да заплатят във връзка с Договор № 51КР-АА-1830/08.12.2006 г., изменен и допълнен е Анекс към него от 08.01.2007г., при условията на солидарност, представляващи част от общо дължимата сума в размер на 190 476,11 евро (€), а именно:

• 42 473,40 €, просрочена главница, формирана от дължими вноски за периода от 01.06.2018г. до 01.10.2021г., включително;

• 9 406,20 €, просрочена и непогасена договорна лихва, начислена за периода от 05.02.2019г.

- 05.02.2022г. включително, дължима на основание т. 9 от Договора за кредит;

• 4 987,91 €, обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва) за периода от 05.02.2019г. до 05.02.2022г. включително, дължима на основание т. 11 от Договора за кредит;

• 295,88 €, разноски във връзка с подновяване на ипотека, дължима на основание Раздел X, т. 23 от Договора за кредит.

Претендиралите вземания към момента на подаване на настоящия иск - 10.02.2022 г., са в общ размер на 57 163,39 €.

Претендира разноски.

Ответниците - Д. Д. С. и Т. Р. С., не се ангажират със становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

По делото е представен договор за кредит от 08.12.2006г., Анекс от 08.12.2006г. и НА за продажба на недвижим имот от същата година.

Относно сключването на кредита не е налице никакъв спор.

Договорено е че валутата на кредита е евро (чл. II.2, б А), а и че разходите по подновяване на ипотеката са за сметка на кредитополучателя (чл. Х.23). Всички неизплатени в срок задължения по договора се олихвяват (чл. V.11).

Ипотеката е подновена.

Искът е депозиран на 10.02.2022г.

В исковата молба, л. (съобразно номерацията на ищеца) 5-9, включително и гръб, са описани по дати всички падежирани вноски, даващи обща сума от 42 473,40 €. Тази сума се и претендира, само че този път ограничена от периода 01.06.2018г. до 01.10.2021г. Срокът е 2 странен, тъй като за разлика от този за лихвите, съобразно посоченото по-долу, не покрива много точно давностния 5 годишен такъв, а и нелогично е ограничен до 2021г. По тази причина съдът приема, че става въпрос за техническа грешка и то не на вещото лице, а на самата банка (ако исковата молба е неясна, от значение е нейният смисъл, а не буквалното ù съдържание - 18-60-ІV).

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните (като се изключи посочена в о.с.з. от експерта грешка) и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

- кредитът е усвоен;

- падежилата главница е в размер на 40 982,39 € (съобразно петитума – 14 209,71 €), а непадежиралата – 30 999,56 €;

- лихвата е 59 318,58 €, а за претендирания период – 9 290,41 €; и - неустойката – 63 494,32 €, съответно – 5 656,33 €. от правна страна:

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430 от ТЗ).

Искът не е частичен.

При частичния иск, ищецът претендира не конкретно обособена част от вземането си, а дял (идеална част) от цялото задължение. Ако се твърди обаче, че се дължат множество вноски, но се претендира само няколко, конкретно посочени от тях (както е в случая) - това всъщност е пълен иск (Опр. № 99/12.02.2009 г. по т. № 681/2008 г., т. к., I т. о. на ВКС).

Всъщност се претендира падежиралата главница и лихви/неустойки, ограничени в рамките на давностния срок, с оглед избягване на евентуално възражение в тази насока (чл.

111 от ЗЗД).

Искът следва да се уважи за главницата и лихва, съобразно посоченото от в.л., както и за претендираната неустойка.

Претенцията относно подновената ипотека също следва да се уважи.

Съгласно Решение № 1418 от 03.10.2002г. по гр. д. № 2313/2001г., V г.о. на ВКС:

Допустимо е уговарянето на лихва за забава при неизплащане на падежа на уговорена неустойка за неизпълнение на облигационно задължение; и Решение от 09.11.2007г. по гр.д.

№ 238/2007г., Т.О. на Софийски окръжен съд: неустойката е най-често предварително определена сума в пари, или изчисляема на определен принцип сума в пари, която следва да обезщети кредитора при неизпълнение на задължения от страна на длъжника. Налице ли е неизпълнение на парично задължение в срок, макар и под формата на неустойка, няма 3 основание да се отрече възможността да се търси обезщетение за забава за неизпълнението на това задължение съгласно разпоредбите на закона. по разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответниците дължат на ищеца сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска - 5 085 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, 1.) Д. Д. С., британски гражданин, роден на 01.10.1962г. в гр. Бирмингам, с паспорт № ******* изд. на *******. от ПСОК, е адрес: ********* WS11 4PG, Великобритания, и 2.) Т.

Р. С., британски гражданин, родена на 08.05.1959г. в гр. Глауцестер, с парпорт № *******, издаден на *******. от ПСОК, с адрес: ********* WS11 4PG, Великобритания, общ съд.адр.: гр******* чрез “К.Ф.П.Б.” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *******, представлявано от П.Л.К., гражданин на Република Ирландия, роден на *******г. в Дъблин, притежаващ паспорт № ********* издаден на 09.08.2001 г., от Паспортна служба Дъблин, живущ в гр. Бургас, общ.

Бургас, ж.к. ******* съгласно пълномощно от 14.10.2006г. на Х.С., нотариус на Великобритания, да заплатят при условията на СОЛИДАРНОСТ на „П.И.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1797, район Изток, бул. „******* с действаща чрез законните си представители, чрез ю.к. П.Б., следното:

- сумата от 40 982,39 (четиридесет хиляди деветстотин осемдесет и две евро и тридесет и девет евро цента) € лева, просрочена главница във връзка с Договор № 51КР-АА1830/08.12.2006г., сключен между страните и изменен и допълнен е Анекс към него от 08.01.2007г., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 42 473,40 (четиридесет и две хиляди четиристотин седемдесет и три евро и четиридесет евроцента) €, като НЕОСНОВАТЕЛНА,

- сумата от 9 290,41 (девет хиляди двеста и деветдесет евро и четиридесет и едно евро цента) €, просрочена и непогасена договорна лихва за периода от 05.02.2019г. до 05.02.2022г. включително, дължима на основание т. 9 от Договора за кредит, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 9 406,20 (девет хиляди четиристотин и шест евро и двадесет евроцента) €, като НЕОСНОВАТЕЛНА, - сумата от 4 987,91 (четири хиляди деветстотин осемдесет и седем евро и деветдесет и един евроцента) €, обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва) за периода от 05.02.2019г. до 05.02.2022г. включително, дължима на основание т. 11 от 4

Договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022г. до окончателното ù изплащане,

- сумата от 295,88 € (двеста деветдесет и пет евро и осемдесет и осем евроцента) € разноски във връзка с подновяване на ипотека, дължима на основание Раздел X, т. 23 от Договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022г. до окончателното ù изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, - сумата от 5 085 (пет хиляди осемдесет и пет) лева, страни деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5