Решение № 3264 от 13.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3264 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330101246 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 124, ал. 1 ГПК вр. с член 26, ал.1, пр. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и член 22 ЗПК и член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от В. И. Р., ЕГН ********** против ВИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК ***** за прогласяване нищожността на предвидената в договор за паричен заем ******от ****** г. клауза за заплащане на такса експресно разглеждане на договора като противоречаща на добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 20.09.2022 г. е сключил с ответника договор за заем № ******* по силата на който са му предоставени в заем 500 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,32 % и ГПР 49,52 %.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за заем заемополучателят дължал и такса експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 240,94 лв. Ищецът признава, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но счита, че не дължи плащане на процесната такса експресно разглеждане, доколкото същата очевидно заобикаля закона и накърнява правата на заемополучателя.

Касаело се за неравноправна клауза по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, която е нищожна, поради невключването на такса „Експресно разглеждане“ в посочения в договора размер на ГПР, като последният не съответствал на действително прилагания от кредитора.

1

Ето защо се иска прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на такса „Експресно разглеждане“, като противоречаща на добрите нрави и императивни разпоредби на ЗПК.

От ответника по първоначалния иск „ВИВА КРЕДИТ ООД е постъпил писмен отговор, с който признава, че между страните е сключен процесния договор и че по силата на този договор е уговорена такса за клауза „Експресно разглеждане“. Сочи, че ищецът не бил изпълнил задълженията си по договора за заем, с оглед на което е предявил и насрещен иск за връщане на заетата сума и договорната лихва. Счита, че клаузата за предоставяне на услугата за експресно разглеждане не е нищожна, тъй като касае такса за допълнителна услуга, която ищецът доброволно е избрал да ползва или не.

Освен това заявява, че стойността на таксата за експресно разглеждане не е прибавена при изчисляване на ГПР.

От „ВИВА КРЕДИТ ООД е предявен насрещен иск за реално изпълнение срещу В. И. Р., който е приет за съвместно разглеждане, и със същия е поискано осъждането на заемополучателя да заплати сумата от 500 лв., представляваща главница по договора за паричен заем и сумата от 64,77 лв., представляваща договорна лихва по договора за периода 4.07.2022г. – 30.10.2023г.

От ответника по насрещния иск В. Р. е постъпил отговор, в който се излагат възражения за нищожност на договора за кредит, поради противоречието му с добрите нрави и заобикаляне на закона, доколкото с уговорките да се платят неустойка за непредоставяне на обезпечение и такса за експресно разглеждане на документи се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-високо от пет пъти размера на законната лихва. Евентуално счита предвидените клаузи за неустойка и такса експресно разглеждане за нищожни, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни, с оглед на което моли исковете да се отхвърлят.

При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане, в случай, че съдът осъди ищеца да заплати исковите суми за главница по кредита с вземането на В. Р. за сумата от общо 407 лв., представляваща получена от ответника без правно основание неустойка от 122,06 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 206,52 лв.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор относно това, че е сключен договор за паричен заем с краен срок – 18.04.2023г. , който е бил обявен за предсрочно изискуем с връчване на исковата молба на 29.03.2023г. на пълномощника на В.е Р., към която е приложено уведомление за обявяване на задължението по договора за паричен заем за предсрочно изискуемо, доколкото отпуснатата заемна сума и договорна лихва не били платени от ищеца. Следва да се 2 посочи и това, че към момента на прилючване на устните състезания срокът на договора за паричен заем е изтекъл.

По предявения иск за нищожност на клаузата такса за експресно разглеждане на кредита.

За да бъдат уважен така предявеният иск ищецът следва да установи, твърденията си за нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане.

Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем от 20.09.2022г. и валидно възникнала клауза за такса за експресно разглеждане, обективирана в член 1, ал. 3 от договора за паричен заем.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

По доводите за недействителност на такса за експресно разглеждане на документи:

В чл.1, ал.3 от договора е предвидена клауза за допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 240,94 лв.

Посочената клауза, съдът счита за нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и нееквивалентен на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище след подаване на предложението за сключване на договор за заем или да изчака 10 дни.

Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 240,94 лева или в случая възлиза на около 1/2 от размера на получения заем от 500 лева, поради което липсва каквато и да е еквивалентност между допълнителната услуга за експресно разглеждане и извършената услуга от заемодателя.

3

С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Освен това тази доп. услуга представлява и скрит разход по договора за паричен заем, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна. Наред с това е сключена и в пряко противоречие с чл.10а ЗК, доколкото по своята същност представлява такса по усвояване на кредита. Ето защо искът за прогласяването й за нищожна се явява доказан и основателен.

По предявения насрещен иск за реално изпълнение на задълженията по договора за паричен заем за връщане на заетата сума и възнаградителна лихва.

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за паричен заем, въз основа на който заемополучателят е получил в заем сумата от 500 лева.

Относно валидността на сключения договор за паричен заем, съдът намира, че договорени т е по този начин допълнителни вземания- неустойка и допълнителна услуга експресно разглеждане, представляват по същество скрити възнаграждения, и така са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Разпоредбата на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дължимите суми съществено са оскъпили кредита, като същите представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Потребителят е поставен в неравностойно положение 4 понеже е в невъзможност да влияе на клаузите на договора. Освен това с предвиждането на тези доп. разходи се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.

Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът да се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита. След като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, което е достатъчно само по себе си за прогласяване недействителността на договора.

С оглед изложеното договора за потребителски кредит се явява недействителен на осн. член 22 от ЗПК.

Договорът за паричен заем е нищожен и на основание противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна. Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищецът не е получил нищо в замяна. Основен принцип в гражданския оборот е забраната за неоснователно обогатяване, каквато се констатира да е налице в случая.

Договор за паричен заем противоречи на добрите нрави и е нищожен.

От изслушаното и прието заключение на вещото лице по ССЕ се установява, че заемополучателят е заплатил на 14.11.2022г. сумата от 50 лева, с която частично били погасени неустойка в размер на 5,58 лева и такса експресно разглеждане в размер на 34,42 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на ГПР при включени такси за експресно разглеждане и несутойка възлиза на 791,56%. Съгласно нормата на член 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

В случая след приспадане на платената сума от 50 лева от дължимата главница в размер на 500 лева, потребителят дължи на кредитора само сумата от 450 лева, представляваща чистата стойност на кредита.

5

По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.

Ищецът по първоначалния иск е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 50 лева – платена държавна такса и 50 лева възнаграждение за вещо лице. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.11 и л. 42/, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С. Н.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не помалък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1, вр.с пар.2 от ДР от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. Н. в размер на общо 480 лева за защита по първоначалния и насрещния иск.