Решение № 918 от 28.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1180/2024
- Вид
- Решение № 918
- Подписан
- 28.06.2024
- В сила
- 19.07.2024
- Състав
- Атанаска Анастасова Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.42 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123 ал.1 т.2 б.б · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 918 гр. Пловдив, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: А.ка Ан. Анастасова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от А.ка Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330201180 по описа за 2024 година Обжалвано е
Наказателно постановление
/НП/
№
23–
***/12.12.2023г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на П. В. А., ЕГН ********** от *****, са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.б от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Б., жалбоподателят А. моли съда да отмени НП. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на процесното НП.
Прави възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA1084471/17.10.2023г. за това, че на 17.10.2023г. в 10:14ч. в община Родопи, на път граница Югославия-Калотина-СофияПловдив-Хасково-Свиленград-Кап. Андреево-граница Турция /04.10.2023г. около 14:50ч./ управлява л. а. „Ауди С 8“ с рег. № ***, собственост на АГПППДМ А. ООД, БУЛСТАТ 202742956, с посока на движение от запад на изток, като на км.209 предприема изпреварване без да остави достатъчно странично разстояние между него и изпреварването МПС, удря го и реализира ПТП с материални щети, след което не спира, а продължава движението си, като е настигнат от другия участник в ПТП и след подадени светлинни сигнали спира на около 2 км. от мястото на ПТП.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното постановление, с което на жалбоподателя А. са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят В. Д.
Т., който потвърждава авторството на акта и поддържа същия и чийто показания съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви. Посочва, че е констатирал нарушението след като е бил изпратен от дежурния в РУ Стамболийски на път I-8 в района на км.209 по сигнал за възникнало ПТП с материални щети. На мястото на инцидента той и неговият колега установили, че ПТП е възникнало между л. а. „Фолксваген“ и л. а. „Ауди“, като водачът на последния предприел маневра изпреварване без да остави достатъчно разстояние между двата автомобила, вследствие на което възникнало ПТП с материални щети. След настъпване на ПТП водачът на л. а „Ауди“ продължил движението си, при което бил последван от водача на л. а. „Фолксваген“ с включени светлини и натиснат клаксон и спрял на около 2 км. от мястото на ПТП. За случилото се била образувана преписка и въз основа на нея съставен АУАН на водача на л. а. „Ауди“.
По делото като писмени доказателства са приложени АУАН № GA1084471/17.10.2023г., Заповед № 8121з-1632/06.10.2023г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съдът намира, че НП следва да бъде отменено поради допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените, които ограничават правото на защита на наказаното лице. Те се състоят в непълното и противоречиво излагане на обстоятелствата на нарушението в АУАН и НП, което е неизпълнение от 2 страна на актосъставителя и административнонаказващия орган в пълен обем на задълженията им по чл.42 т.4 от ЗАНН, съответно тези по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Сред задължителните реквизити на АУАН и НП са датата и мястото на извършване на нарушението. Както в акта, така и в постановлението първо е посочено, че нарушението е извършено на 17.10.2023г., а след това – на 04.10.2023г. Налице е разминаване между АУАН и НП и относно мястото на извършване на нарушението, като в акта е посочено, че това е станало в община Родопи, на път граница Югославия-Калотина-София-ПловдивХасково-Свиленград-Кап. Андреево-граница Турция, а в постановлението – в община Родопи на път първи клас № 8. Разминаване има и относно регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя А. автомобил, като веднъж същият е посочен като ***, а след това ***.
На следващо място при отразяване на нарушението както в АУАН, така и в НП липсват в пълнота изложени обстоятелства, релевантни за състава на изследваното нарушение, което от своя страна води до неяснота на обвинителната теза. Липсва описание на изпреварваното МПС и на причинените вследствие на настъпилото ПТП материални щети.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. В същото време в обстоятелствената част на акта и постановлението е посочено, че вследствие на ПТП са били причинени имуществени щети, в какъвто смисъл са и показанията на актосъставителя.
Задължението обаче на участниците в ПТП, при което са причинени имуществени вреди, са регламентирани в чл.123 ал.1 т.3 б.а-б.в от ЗДП. По този начин се е стигнало до разминаване между обстоятелствата на нарушението и приетата за нарушена правна норма, като така се ограничава възможността на нарушителя да разбере за какво точно е санкциониран и се създава пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства.
Така установените процесуални нарушения са от категорията на съществените понеже пряко засягат правото на защита на санкционираното лице и възможността на същото да я реализира в пълен обем като узнае какво нарушение е осъществил, при какви факти и обстоятелства е приел наказващият орган, че е реализирано то и които следва да оборва. Така коментираните процесуални нарушения са неотстраними от настоящата съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата, което налага отмяна на НП.
С оглед изхода на спора на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за 3 представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с депозираната до съда жалба, като видно от представения договор за правна помощ и съдействие удостовереното възнаграждението в размер на 800 лв. е платено. Съобразно чл.63д ал.2 от ЗАНН е направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като съобрази предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия в рамките на едно съдебно заседание и разпит на един свидетел, както и имуществения интерес съдът намира, че уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да бъде намален на 400 лв., който следва да бъде платен от въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23–***/12.12.2023г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на П. В. А., ЕГН ********** от *****, са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.б от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на П. В. А., ЕГН
********** от ***** сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4