Решение № 265 от 17.06.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. С., 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500984 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 124 от 21.07.2025 г. по гр. д. № 586/2024 г. по описа на РС – С. е признато за установено по отношение на Община С., че М. В. А. е собственик на недвижим имот с площ от 3070 кв. м., находящ се в с. О., м. „Г.“, община С., област С., идентичен с имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-217/25.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 366 кв. м., стар № 000996, както и с част /с площ от 2704 кв. м./ от имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-217/25.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 5634 кв. м., стар № 000993, като имотът от 3070 кв. м. на М. В. А. е заключен между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 1 на комбинирана скица (приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице инж. Людмил Маев, която, приподписана от районния съдия, представлява неразделна част от решението, ведно с намиращата се в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 19 кв. м. С решението са присъдени и разноски в полза на ищцата.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което искът бъде отхвърлен.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ищцата в 1 първоинстанционното производство, в който въззивната жалба е оспорена.

Изложени са съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

С определение № 312 от 09.09.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ответника в първоинстанционното производство за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на адвокатското възнаграждение за оказаната на ищцата адвокатска защита, присъдено в тежест на ответника.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго определение, с което възнаграждението, възложено в тежест на ответника, бъде намалено допълнително /въпреки редуцирането му с решението по възражение на ответника/.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ищцата в първоинстанционното производство, в който частната жалба е оспорена.

Изложени са съображения за правилност на определението и се иска потвърждаването му.

Настоящият въззивен състав, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че по делото е надлежно доказано /със свидетелски показания/, че процесният имот в последните шестдесет години е бил владян от ищцата М. В. А. и нейния наследодател, като през целия този период никой не е оспорвал владението им, то е било явно, непрекъснато, спокойно, несъмнено и с намерение за своене.

Съответно е направил извод, че наследодателят на ищцата е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение, като след смъртта му съответната идеална част от правото на собственост е преминало към наследника М. В. А., която е започнала да владее целия имот за себе си и е станала през 2014 г. собственик на основание давностно владение на идеалните части, които не са били нейна собственост по наследство. Приел е също, че е надлежно доказано /със заключение на вещо лице/, че имотът на ищцата е идентичен с имот с идентификатор *** и с част от имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18217/25.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, същевременно ответникът не е доказал наличието на законовите предпоставки за включване на процесния имот в земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, вкл. не е доказано имотът да е обобществяван.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни, направени са въз основа на доказателствата по делото и се споделят от въззивния съд. С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, вкл. тези, че не са обсъдени наведените от ответника възражения, следва да се добави и следното:

Ищцата основава претенцията си на правното твърдение за придобиване на правото на собственост върху имота на основание давностно владение, както следва: на основание давностно владение, упражнявано от 1965 г., бащата на ищцата придобил правото на собственост върху имота през 1975 г., а на основание наследство и давностно владение, включващо отблъскване на владението на останалите наследници и упражнявано от 2004 г., ищцата 2 придобила правото на собственост върху целия имот през 2014 г.

Фактическите й твърдения в тази връзка са следните: Наследодателят на ищцата В. А. П. /неин баща/ установил фактическа власт върху имота през 1965 г., като от този момент до смъртта си през 2004 г. упражнявал фактическата власт явно, спокойно и необезпокоявано от никого, непрекъснато, несъмнено и с намерение за своене, оградил имота, засадил овощни дървета и зеленчуци, събирал плодовете, косял, плевял, почиствал и облагородявал имота, а през 1967 г. построил и паянтова жилищна сграда с площ от 19 кв. м., която стопанисвал. След смъртта на баща си ищцата наследила 1/3 ид. ч. от имота и започнала да упражнява фактическата власт върху целия имот, като отблъснала владението на останалите наследници.

Както правилно е прието от първоинстанционния съд, отношенията на ищцата с другите наследници на нейния баща са извън предмета на настоящия спор, поради което намерението на ищцата за своене на идеалните части от имота, придобити по наследство след смъртта на баща й от останалите негови наследници, манифестирането му пред тези наследници и правните последици от това не следва да се обсъждат. Предмет на доказване и преценка по делото в тази връзка е само фактът упражнявана ли е в сочения в исковата молба период от 1965 г. до момента фактическа власт върху имота явно, спокойно, непрекъснато и с намерение за своене от наследодателя на ищцата и впоследствие от нея като негов наследник. Ищцата изрично се позовава /вж. уточняваща молба от 07.04.2025 г./ на присъединяване към нейното владение на владението на наследодателя й и съответно на зачитане на изтеклата в негова полза придобивна давност, съответно съдът намира, че не следва да се ограничава само до преценката придобито ли е към 1975 г. правото на собственост от наследодателя на ищцата на основание давностно владение, което право на собственост впоследствие да е наследено от ищцата, а следва да извърши цялостна преценка за това придобито ли е претендираното право от ищцата в резултат на упражняваното владение от наследодателя й и от нея в рамките на целия сочен период /каквато именно преценка е направена и от първоинстанционния съд и в тази връзка е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове/.

Свидетелските показания категорично установяват упражнявана от бащата на ищцата фактическа власт върху имота за продължителен период назад във времето. Наистина не сочат конкретна година на установяване на фактическата власт, но може да се изведе извод, че това действително е 1965 г. поради следните обстоятелства: Свид. А.А., разпитан в о. с. з. на 18.06.2025 г., към този момент е на 64 г., което означава, че е роден през 1961 г. През 1965 г. този свидетел е бил на 4 години и е напълно житейски логично да има спомени за процесния имот от тогава, особено след като установява, че до 7 – 8 годишна възраст е израснал при дядо си /баща на бащата на ищцата/ именно в процесния имот, който тогава се ползвал от дядо му. Свид. А.И. е по млад – на 49 г. към момента на разпита му като свидетел в о. с. з., проведено на 18.06.2025 г., като той установява, че откакто се помни семейството на ищцата владее имота. Същевременно по делото е установено /от заключението на вещото лице/, че жилищната сграда в имота е нанесена в ЕТК през 1993 г., а през 1998 г. бащата на ищцата е подал данъчна декларация за нея /в която е посочено, че къщата е електрифицирана и че е построена през 1967 г./ и за земя с площ 600 кв. м. Данъчната декларация е представена от ответника и същият не оспорва съдържащите се в нея данни.

При тези факти се налага извод, че бащата на ищцата е упражнявал 3 фактическа власт върху имота още от 1965 г., като през 1967 г. е построил и жилищната сграда в него. Фактическата власт е упражнявана върху целия процесен имот /а не само върху частта от 600 кв. м., която е декларирана през 1998 г. вероятно по причина съобразяване с изискването за облагане на застроените земеделски земи – за действително застроената площ и прилежащия терен, както е приел и първоинстанционният съд/, доколкото по делото е установено /със свидетелските показания/, че от самото начало целият имот от 2 - 3 декара е бил ограден. Установено е също по делото /със заключението на вещото лице/, че и към момента целият претендиран имот е ограден, което налага извод, че упражняването на фактическата власт е продължило през целия сочен период в същите пространствени граници, в които е установена през 1965 г. Съответно към 1975 г. в полза на бащата действително е изтекъл срокът на придобивната давност, въз основа на което той е придобил правото на собственост.

В този период не са били налице пречки за придобиване на правото на собственост върху имота по давност и в тази връзка са неоснователни всички възражения и доводи на ответника, тъй като по делото няма никакви данни имотът да е бил държавен към 1965 г. или в по-късен момент да е бил обобществен.

Твърдението на ответника, че имотът е станал държавен още през 1948 г. на основание чл. 2, ал. 1 ЗДИ /отм./, респ. чл. 6 ЗС /ред., обн. Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г./ не намира никаква опора в доказателствата по делото. Обстоятелството, че наследодателят на ищцата е установил фактическа власт върху имота през 1965 г., вкл. отнесено към липсата на установени по делото данни някой да се е противопоставял на тази фактическа власт в един продължителен период от време, не може да доведе до извод, че към 1965 г. имотът не е имал друг собственик, още по-малко може да доведе до извод, че имотът не е имал друг собственик към минал момент – 1948 г. /17 години преди установяване на фактическата власт от бащата на ищцата/. Самият ответник не твърди, нито установява конкретни факти, на които основава извода си, въведен като аксиоматично твърдение, че имотът не е имал друг собственик преди установяване на фактическата власт от бащата на ищцата, не твърди дори да е извършвал съответните справки, вкл. архивни, от които да е установил това /макар липсата на документални данни за предишен собственик на имота, установена чрез такива справки, също да не 4 би била надлежно доказателство за твърдението/. Факт е, че по делото е установено, че имотът не фигурира в предходни кадастрални планове, но това е така поради обстоятелството, че за с. О. не са изработвани такива преди КККР, одобрени със заповед № РД – 18-217/25.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, а дори да бяха налични такива планове, в които имотът не фигурира, това обстоятелство само по себе си не може да доведе до извод, че имотът преди установяване на фактическата власт на бащата на ищцата не е принадлежал на кооперация, друго юридическо лице или физическо лице и съответно на основание чл. 2, ал. 1 ЗДИ /отм./, респ. чл. 6 ЗС /ред., обн. Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г./ е станал държавна собственост, впоследствие – общинска собственост.

Няма основание за извод за придобиване на правото на собственост върху процесния имот от общината и на основание чл. 21 ЗТПС /отм./. По делото липсват каквито и да било данни процесният имот да е станал част от държавния поземлен фонд на някое от основанията, посочени в ЗТПС /отм./, съответно впоследствие собствеността върху него да е трансформирана в общинска.