Решение № 374 от 23.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Бургас, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20242100500162 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Община Бургас, чрез юрк. Станимир Димитров, срещу Решение № 2264 от 06.11.2023 г. по гр. д. № 1466/2023 г. на Районен съд – Бургас, 1) в частта, с която на основание чл. 410 КЗ общината е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД сумата от 1481,74 лв., от които 1471,74 лева – изплатено от застрахователя обезщетение на собственика на лек автомобил марка „Фолскваген“, модел „Артеон“, с рег. № А7330НВ по застрахователна полица № 0000584221(6006013301) от 10.08.2017 г., и 10 лв. – ликвидационни разноски, което обезщетение е за вреди, нанесени на автомобила на 30.06.2018 г. при преминаване през дупка в общински път BGS1030 „/III-9008, Бургас – кв.

Долно Езерово / – Лукойл Нефтохим Бургас – / III-6008/”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2023 г., до окончателното плащане на сумата; 2) в частта, с която на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД общината е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД сумата от 300,87 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.03.2020 г. до 09.03.2022 г., както и 3) в частта, с която е отхвърлен обратният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от общината срещу „Автомагистрали – Черно море“ АД за заплащане на сумите по исковете по чл. 410 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в случай на тяхното уважаване.

1

Решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 300,87 лв. до пълния претендиран от 451,10 лева.

Въззивникът счита, че решението е неправилно. Сочи, че не е индивидуализирано точното място, където се е случил процесният инцидент.

Оплаква се, че съдът е приел в решението си, че страните не спорят относно собствеността на пътя. Според въззивника пътят е частна собственост – на завод „Лукойл“, поради което Община Бургас няма задължение да го поддържа. Изтъква се, че вещото лице по експертизата в първата инстанция е следвало да се запознае със свидетелските показания и след това да отиде на мястото на инцидента, да прецени дали от техническа гледна точка могат да настъпят твърдените щети по автомобила при удар в същата дупка на същия пътен участък. Затова въззивникът счита, че не е доказана причинноследствена връзка между вредите и поведението на общината. Евентуално въззивникът сочи, че съдът е следвало да уважи обратния иск. От представения договор за обществена поръчка се установявало, че „Автомагистрали – Черно море“ АД се е задължило да извършва ремонт и да поддържа улиците и общинските пътища на надлежно индивидуализира в договора територии, сред които попада и процесният път. Развиват се съображения, че съгласно т. 15 и 16 от Раздел V от договора изпълнителят е бил длъжен всеки първи понеделник на месеца (или последващ работен ден) да представи доклад за необходимите ремонтни дейности, както и да изготви предварителна количествено-стойностна сметка преди възлагане на конкретните СМР. Следователно дружеството се било задължило при констатиране на дупки, неравности или всякакви препятствия по настилките да уведоми незабавно възложителя и да предприеме действия по ремонтирането им след писмено възлагане от страна на възложителя.

Въззивникът изтъква, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на това задължение от страна на „Автомагистрали – Черно море“ АД. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът по чл. 410 КЗ да се отхвърли, евентуално да се уважи обратният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Претендират се деловодните разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, чрез юрк. Цветелина Руневска. В него се излага, че са налице доказателства за точното място на произшествието – показанията на св. А.. Изтъква се също, че ответникът е представил по делото договор за възлагане на процесния пътен участник. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба и от „Автомагистрали – Черно море“ АД, чрез изпълнителния директор инж. Димо Димов. В него се поддържа, че в частта, касаеща обратния иск, решението е правилно.

Дружеството сочи, че по делото не са представени писмени доказателства за възлагане извършването на ремонт на процесния участък от пътя. От тълкуването на договора в цялост и на отделните му уговорки една спрямо друга извежда, че действителната обща воля на страните е изпълнителят да 2 осъществява само ремонтни дейности, които са му възложени. Оспорва се твърдението на въззивника, че задължението на общината да възлага писмено извършването на необходимите ремонтни дейности се предшества от представяне на доклад от „Автомагистрали – Черно море“ АД. Това задължение се споменавало само веднъж в договора, на петнадесето от общо седемнадесет в списък и никъде другаде в договора нямало препратки към него. Отделно в договора не бил предвиден способ за установяване на неизпълнението и то не било скрепено със санкция. Поддържа се, че не е налице причинно-следствена връзка между липсата на доклад и вредите от процесния инцидент. Развиват се подробни съображения, че Община Бургас е длъжна да поддържа пътя по силата на закона и не може да се освободи от това задължение. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно иска по чл. 410 КЗ:

За да бъде уважен искът по чл. 410 КЗ, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя, както заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Тъй като застрахователната отговорност е обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, следва да бъдат установени и елементите от фактическия състав на деликта по чл. 49 ЗЗД: възлагане изпълнението на работа на друго лице, настъпване на вреди при или по повод на това възлагане от действията или бездействията на деликвент, причинна връзка между вреди и поведението на делинквента.

Не се спори, а и се установява от приложената застрахователна полица от 10.08.2017 г., че за процесния автомобил е имало сключена застраховка „Каско“, валидна от 11.08.2017 г. до 10.08.2018 г.

В първата инстанция е разпитан свидетелят Н. А., водач на процесния автомобил. През м. юни 2018 г., около 8,30 - 9.00 часа сутринта той управлявал автомобила в посока от Минерални бани към Нефтозавода до Долно Езерово. Пътят там бил много лош. По средата на т. н. Житаровски портал на Нефтозавода, посока портал Долно Езерово, който е около 1 км. дълъг, автомобилът попаднал в дупка с размери 80/50 см., а на дълбочина 3 около 15-20 см. В нея имало вода, затова свидетелят не я видял. Освен това не можел и да я избегне, тъй като насреща идвал ТИР. Дупката имала остри ръбове, в резултат на което предната дясна гума на автомобила била разрязана, а джантата била изкривена. Свидетелят сочи, че е карал с много ниска скорост – около 40 км/ч. Излага пред съда, че е сменил гумата на място, като се обадил само на застрахователя. Представител на застрахователя измерил дупката, като поставил клечка, за да види каква е дълбочината й.

Дупката не била обозначена с никакъв знак или табела.

Съдът намира показанията на свидетеля за достатъчно подробни и непротиворечиви. Същите се подкрепят от другите доказателства по делото, например от уведомлението-декларация, подадено на 02.07.2018 г. от А. до ЗАД „Армеец“. В последното се сочи, че пътният инцидент е настъпил на 30.06.2018 г., т.е. в рамките на застрахователното покритие на посочената погоре полица.

Неоснователни са възраженията на Община Бургас, че не е индивидуализирано мястото на инцидента. С молба от 06.06.2023 г., подадена от ЗАД „Армеец“ до първоинстанционния съд, е уточнено местоположението на дупката – в участъка между двата портала на Нефтозавода. Разпитаният свидетел по делото е пояснил, че мястото е по средата на този участък, който е с дължина от 1 км. Следва да се отбележи, че по делото са приложени и снимки на дупката. Поради изложеното настоящият съд счита, че мястото на инцидента е изяснено.

В първата инстанция е назначена авто-техническа експертиза, която потвърждава възможността вредата да е получена по описания от по-горе механизъм. Според вещото лице попадането на дясно колело в дълбока дупка може да е причинило разкъсване на гумата и деформиране на алуминиева джанта. Вещото лице се е запознало с писмените доказателства по делото, изходящи от автосервиз „Вестауто-М“ ООД (предварителна калкулация и становище), като е приело, че предната дясна гума и предната дясна алуминиева лята джанта действително са се нуждаели от подмяна след инцидента. В експертното заключение стойността на ремонта е оценена на 1472,04 лв. Обичайните ликвидационни разноски са определени в размер на 10 лв.

Съдът намира заключението на вещото лице за компетентно изготвено и обосновано. Не е било необходимо извършване на оглед, тъй като по делото са налице други доказателства, от които да прецени механизмът и причинноследствената връзка.

Спорен въпрос между страните е чия е собствеността на процесния път.

Въззивният съд изиска такава информация от Агенция „Пътна инфраструктура“. С писмо от 25.03.2024 г. агенцията е уведомила съда, че процесният участък представлява общински път BGS1030 „/III-9008, Бургас – кв. Долно Езерово / – Лукойл Нефтохим Бургас – / III-6008/”, като не е част от републиканската пътна мрежа.

Дружеството, извършило ремонта на процесния автомобил – „ВестаутоМ“ ООД, е издало фактура на 02.08.2018 г. за 1471,74 лв. Видно от платеното 4 нареждане от 29.08.2018 г., сумата по щетата е изплатена на автосервиза от ЗАД „Армеец“.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена общината. Съгласно чл. 31 от ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В случая Община Бургас не е изпълнила задължението си да поддържа общинския път в изрядно състояние, в резултат на което е настъпила вреда върху имуществото на ползвател на пътя. По силата на чл. 49 ЗЗД общината, като юридическо лице, отговаря за вреди при или по повод работа, която е възложила на трети лица. Това означава, че общината отговаря за бездействието на работниците и служителите, на които е възложила дейността по поддържането на процесния път. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. В посочения смисъл са т. 6 и 7 от Постановление № 7/30.12.1959 г. на Пленума на Върховния съд.