Определение № 3909 от 29.12.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2971/2025
- Вид
- Определение № 3909
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 29.12.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Емилия Благоева Лалева, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3909 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. И.ова
Членове:
И. Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502971 по описа за 2025 година ГПК.
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 129, ал.3 Образувано е по частна жалба на М. Н. Б. против определение № 2381 от 22.05.2025 г., постановено по гр. дело № 390/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е върната подадената от М. Б. искова молба и е прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.
Въззивният съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх.
№ 2472 от 18.02.2025 г., подадена от М. Н. Б. срещу И. П. от *** с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 600 лв. за свършена от него работа.
С определение № 856/20.02.2025 г., съдът е дал подробни указания за отстраняване на констатирани в исковата молба нередовности, а именно: ищецът да посочи трите имена на ответника и обстоятелствата, на които основава претенцията си – кога, къде и каква работа се твърди, че е извършена, както и кога и каква уговорка е постигната между страните.
Предоставил е едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите.
Определението е връчено на ищеца на 27.02.2025 г.
На 06.03.2025 г. от ищеца е постъпила жалба срещу определението, в която е посочен единен граждански номер на ищеца и Б.а сметка, по която да 1 бъде преведена претендираната сума. Изложени са твърдения, че съдът е длъжен да извърши служебна справка за трите имена на ответника.
С определение № 1119 от 11.03.2025 г. районният съд повторно е дал указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, като е посочил възможността да бъде издадено съдебно удостоверение във връзка с установяване трите имена на ответника и е указал на ищеца, че може да заяви желание за ползване на правна помощ. С постъпилата на 11.04.2025 г. жалба, наименована „искова молба“ указанията не са изпълнени, като отново се поддържа становището, че съдът е длъжен да извърши служебна справка за трите имена на ответника. Съдът за пореден път е дал указания (определение от 29.04.2025 г.) относно констатираните нередовности в исковата молба.
Предоставил е на ищеца едноседмичен срок за отстраняването им. Ищецът е бил предупреден, че ако не отстрани в указания срок нередовностите, исковата молба ще бъде върната. Първоинстанционният съд е констатирал, че съобщението за отстраняване недостатъците на исковата молба е редовно връчено на ищеца на 12.05.2025 г., като в определения срок по чл. 129, ал.2 ГПК нередовностите не са били отстранени. С определение № 2381/22.05.2025 г. по гр. д. № РС – Асеновград е върнал на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба и е прекратил производството по делото.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права. В разпоредбата на чл. 127 ГПК законодателно са уредени изискванията, на които следва да отговаря всяка искова молба с оглед надлежното упражняване на правото на иск. Исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право), петитума на иска (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита), както и носителите на правотношението. Когато някой от елементите на исковата молба липсва, както и когато очертаните в обстоятелствената част факти са непълни, неясни, вътрешнопротиворечиви и от тях не може да се изведе търсената защита е налице нередовност на исковата молба. Търсената защита се очертава от спорното материално правоотношение чрез неговите предмет и страни. В случай, че от посочените в исковата молба факти не може да се установи спорното правоотношение, включително и по отношение на субектите на това правоотношение, съдът на основание чл. 129 ГПК дължи да даде точни указания на ищеца да отстрани тази нередовност, за да може да се разгледа делото. В случая така е процедирал и първоинстанционният съд, доколкото от изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба не е било възможно ясно, точно и еднозначно да се определи основанието на иска, респ. спорния предмет. Следва да се отбележи, че според императивната разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК ответникът се индивидуализира в исковата молба чрез посочване на име и адрес. Името и адресът са минимално 2 необходимата и достатъчна информация, за да може да бъде намерен ответникът и да получи съдебните книжа. От материалите по делото се установява, че въпреки дадените указания и предоставената му от районния съд възможност ищецът не е изложил в пълнота фактическите обстоятелства, на които основава претенцията си и които позволяват да се дефинира твърдяното от него право, и не е индивидуализирал ответника според законовите изисквания, с оглед на което исковата молба е останала нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК, поради което и на основание чл.
129, ал. 3 ГПК е подлежала на връщане.
Предвид гореизложеното първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2381 от 22.05.2025 г., постановено по гр. дело № 390/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е върната подадената от М. Н. Б. искова молба и е прекратено производството по гр. дело № 390/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3