Решение № 71 от 11.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря М. Г. Минова в присъствието на прокурора Андрей М. Андреев като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Наказателно дело за възобновяване № 20251000601262 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Постъпило е искане от защитник на осъдения П. И. Б. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 234/2025 г. на Окръжен съд Кюстендил. В искането се излагат доводи за допуснати при постановяване на решението по посоченото производство съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на определеното наказание. Предлага се да бъде възобновено производството, като бъде отменено решението по посоченото въззивно дело и подсъдимият бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да определено наказание при условията на чл. 55 от НК в минималните предвидени в закона предели на наказанието лишаване от свобода и изпитателния срок.

В съдебното заседание на Апелативния съд защитникът на осъдения П.

1

Б. поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения. Счита, че постановената по същото дело първоинстанционна присъда не мотивирана по съответстващ на процесуалния закон начин, като не е ясно по какъв начин е било формирано вътрешното убеждение на съда и вместо да констатира така допуснатите съществени процесуални нарушения, въззивният съд се е опитал неуспешно да попълни липсата на мотиви на осъдителния съдебен акт. Поддържа, че тези процесуални нарушения се изразяват и в необсъждане на доказателствата по делото и немотивирано признаване на осъдения за виновен по повдигнатото му обвинение. Оспорва кредитирането от страна на въззивния съд изцяло на приетите по делото психолого-психиатрични експертизи, въпреки възприетите основания за назначаване на втората, като повторна. Изтъква и липсата на даден отговор на излаганите в хода на производството доводи на защитата, че инкриминираните изрази са съдържали посочено условие, което, съгласно сочената съдебна практика на ВКС не представлява съставомерно деяние по чл. 144, ал. 3 от НК от обективна страна. Защитникът на осъдения се позовава и на показанията на свидетелят, посочен като пострадал от повдигнатото обвинение, от които се установявало, че неговите субективни опасения са били свързани с евентуална застрашеност на неговото куче и близките му, а не с конкретен основателен страх за самия него. Поддържа и останалите изложени в искането за възобновяване на наказателното производство доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Пледира да бъде уважена молбата за възобновяване на наказателното производство и отстраняване на сочените като допуснати в хода на съдебното производство пред двете инстанции съществени процесуални нарушения.

Представителят на Апелативна прокуратура – София пледира да бъде оставено без уважение искането за възобновяване на наказателното производство. Счита, че първоинстанционният и въззивният съдебни състави са изпълнили надлежно задълженията си при установяване на относимата фактическа обстановка и проверка на събраните по делото доказателства.

Поддържа, че въззивният съд е извършил в съответствие с възложените му от закона правомощия цялостна проверка на първоинстанционната осъдителна присъда и е дал отговор на направените от защитата на подсъдимия оплаквания в хода на производството. Според представителя на прокуратурата, наложеното наказание не е несправедливо, поради което и не 2 са налице основания за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влезлите в сила съдебни актове, постановени в хода на същото производство.

Осъденият П. Б. поддържа искането за възобновяване на наказателното производство и моли да бъде дадена възможност за ново разглеждане на делото.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо по силата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. То е подадено от процесуално легитимираната страна, в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

Настоящият съдебен състав намира, че доводите в полза на сочените основания за възобновяване не могат да бъдат споделени.

С Присъда № 4 от 18.02.2025 г. на Районен съд Кюстендил, постановена по НОХД № 481/2024 г., П. И. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 15.08.2022 г., около 12:30 ч., в ***, се е заканил с убийство на малолетния Н. М. К., роден на *** г., с думите „...ако не махнеш тоя помияр (куче), ще очистя и него и тебе!“- и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда частично е уважен гражданският иск, предявен 3 срещу П. Б. от непълнолетния Н. К., лично и чрез неговите родители, за неимуществени вреди от престъплението за сумата от 12 000 лв., като за разликата над 12 000 лв. до претендираните 20 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

По жалба на защитници на П. Б. срещу така постановената присъда е било образувано ВНОХД № 234/2025 г. на Окръжен съд Кюстендил, което е приключило с решение от 23.07.2025 г., с което присъдата на Районен съд Кюстендил е била изменена, като е било намалено на 6 месеца лишаване от свобода наложеното на подсъдимия наказание, бил е намален и размерът на присъденото по предявения граждански иск обезщетение на 5 000 лв. със следващите се от това последици за присъдените разноски и следващи се държавни такси, като в останалата част присъдата е била потвърдена.

Настоящият съдебен състав счита, че на първо място следва да разгледа поддържаните в искането за възобновяване и в откритото съдебно заседание от защитата на осъденото лице доводи за допуснати в хода на въззивното съдебно производство съществени процесуални нарушения, които са си изразявали в неизвършване на дължимата проверка за мотивираност на обжалваната първоинстанционна проверка.

Така поддържаните доводи са неоснователни, доколкото въззивният съд е изпълнил надлежно задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК да извърши цялостна проверка на първоинстанционната присъда, като постановеното решение съответства напълно на изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

Нямат своето основание в процесуалния закон оплакванията, изложени в искането за възобновяване, според които въззивният съд „обогатил“ мотивите на първата инстанция. Съгласно цитираните по-горе норми, както и по аргумент от разпоредбата на чл. 316 от НПК, въззивната инстанция дължи пълно и собствено произнасяне, както по относимите към предмета на делото факти, така и по приложимото право, като при упражняване на тези правомощия не е ограничена до формираните изводи от първоинстанционния съд.

Неоснователни са и изложените в искането за възобновяване доводи за несъответствие на въззивното решение с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл.

4

107, ал. 5 от НПК. В решението на окръжния съд подробно са обсъдени доказателствените източници, на които се е позовала първата инстанция и е проверен начинът на формиране на възприетите фактически изводи. При тази проверка въззивният съд е обсъдил и дали обосновано първоинстанционният съд е кредитирал определени доказателства и е отхвърлил други, като така извършената проверка напълно е съответствала на задълженията на процесуалния закон за обективно, всестранно, пълно и внимателно изследване на доказателствените източници с цел осигуряване на разкрИ.ето на истината.

Във въззивното решение е даден отговор и на поддържаните в хода на производството доводи на защитата относно доказателствената съвкупност по делото и нейното значение за формиране на относими към предмета на делото изводи, поради което и в този аспект не е допуснато процесуално нарушение при постановяването на същото решение.

Конкретизираното оплакване в искането за възобновяване за това, че не ставало ясно защо са квалифицирани като нелогични и непоследователни показанията на свид. Й. Б. и обясненията на подс. П. Б., не е основателно, доколкото в решението на въззивния съд същите доказателствени източници надлежно са обсъдени и съпоставени с другите доказателства по делото, за да се приеме какво е значението им за формирането на относимите към предмета на делото фактически изводи.

Неоснователно е и оплакването, изложено в съдебното заседание на настоящия съд за недопустимо според защитата кредитиране и на двете назначени в хода на производството съдебно-психологични и психиатрични експертизи. Обстоятелството, че за проверка на първата експертиза е назначена повторна, само по себе си не влече като последица загубването на значението на вече изготвената експертиза. Напротив, когато съмненията за обоснованост и правилност на първото заключение се окажат неоснователни съобразно заключението на повторната експертиза, то тогава е ясно, че не само няма пречка, но и следва да бъдат кредитирани и двете заключения.

Конкретни оплаквания в искането за възобновяване за пълнота, яснота, обоснованост и правилност на кредитираните заключения не са направени, поради което и настоящият състав не дължи обсъждане в тази насока.

Неоснователни са и поддържаните от защитата на осъденото лице доводи за неправилно приложение на материалния закон. Във въззивното 5 решение подробно и надлежно са обсъдени всички съставомерни обстоятелства по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за да бъде формиран изводът, че от обективна и субективна страна подсъдимият в производството е осъществил това престъпление. Обсъдено е съдържанието на отправените към пострадалото лице думи, обсъден е контекста, в който са отправени, за да бъде прието, че същите са представлявали закана за убийство, годна да възбуди основателен страх от осъществяването . Обсъдено е и позоваването от страна на защитата на решения на състави на ВКС и е посочено защо хипотезите на същите са различни от тази по разглежданото дело.

Неоснователни са поддържаните в съдебното заседание на настоящия съд от защитата на осъдения доводи за това, че по делото било установено, че страхът у пострадалото лице бил не за неговия живот, а за този на кучето му и неговите близки. Във въззивното решение надлежно е обсъдено самото съдържание на инкриминираната закана, изразяваща се в заплаха за физическо „очистване“ на пострадалото лице. Посочено е и защо окръжният съд е приел, че същата е била годна да породи страх от осъществяването , поради което и са лишени от основание така поддържаните доводи, за субективно възприемане от страна на пострадалия на заканата, като отправена не към него, а към близките и кучето му.

Неоснователни са и доводите, поддържани от защитата на осъдения за несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е отчел още поголям превес на смекчаващите обстоятелства и е наложил наказание близо до предвидения в Общата част на Наказателния кодекс минимален срок на наказанието лишаване от свобода. При надлежно отхвърлената възможност за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, така наложеното от въззивната инстанция наказание от шест месеца лишаване от свобода в никакъв случай не се е явява несправедливо тежко.

С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав не намира основания за уважаване на искането на защитата на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство.