Определение № 3235 от 30.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3235 гр. Бургас, 27.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501730 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, подадена чрез ю.к.Боряна Димова, против разпореждане № 11311 от 14.10.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 6630/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. П.

Н., ЕГН **********, с адрес ***. В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда за нередовност на заявлението, като се цитира практика на окръжни съдилища. Отделно се счита, че след като заповедният съд е констатирал недействителност на процесния договор за кредит, неправилно не е приложил разпоредбата на чл.23 ЗПК. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 6630/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Д. П. Н., за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-19018715 от 08.12.2021 г., сключен между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, вземанията по който са прехвърлени от кредитора на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за покупко-продажба 1 на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г. и Приложение №1 към него от 27.07.2023 г.:

4272.21 лв. – главница за периода от 01.11.2022 г. до 01.10.2024 г., 2190 лв. – договорна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 14.05.2024 г. и 706.05 лв. – мораторна лихва за периода от 02.11.2023 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените в производството разноски. В заявлението са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, представено е и копие на договора за потребителски кредит, по който се претендират вземанията.

С разпореждане № 10820/02.10.2024 г. БРС е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да прецизира размера на главницата и на договорната лихва, съобразно представения погасителен план, тъй като се претендират суми в по-голям размер от сбора им по погасителния план за заявения период.

В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила молба, в която заявителят е посочил, че претендираната главница от 4272.21 лв. е част от цялата главница в размер на 24179.25 лв. Изложени са доводи за задълженията на лицето М.Н.Л., който не е длъжник в настоящото производство, както и доводи за характера на заповедното производство, за редовността на заявлението и за проверката, която се извършва от съда.

С обжалваното разпореждане № 11311/14.10.2024 г. БРС е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че с допълнителната молба заявителят не е изпълнил дадените му указания. Прието е още, че пасивното процесуално поведение на заявителя води до извод за наличие на обоснована вероятност за претендиране на права по недействителен договор, което също предпоставя отхвърляне на заявлението.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно, като напълно споделя изводите на районния съд за отхвърляне на заявлението.

Съгласно изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т.е. да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, като точната му индивидуализация по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, съдът издава заповед за изпълнение освен в случаите, когато искането не отговаря на изискванията н а чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Съответствието на подаденото заявление на изискванията на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1 ГПК е в обхвата на проверката, която се извършва от заповедния съд при разглеждане на заявлението, както правилно е процедирал и БРС.

В конкретния случай, действително е налице противоречие в заявените размери на главницата и договорната лихва с тези по погасителния план. Със заявлението се претендира главницата в размер на 4272.21 лв. за периода от 01.11.2022 г. до 01.10.2024 г., а за същия период по погасителния план главницата е в размер на 4247.94 лв. Със заявлението се претендира договорна лихва в размер на 2190 лв. за периода от 01.02.2023 г. до 14.05.2024 г., а по погасителен план договорната лихва е в размер на 1884.09 лв. за периода от 01.02.2023 г. до 01.06.2024 г. Видно е, че тези вземания са претендирани в по-големи размери от тези по погасителния план, поради което правилно районният съд е дал указания на заявителя да отстрани това противоречие, като прецизира размерите на главницата и договорната лихва. Тук не става въпрос за установяване дали вземането съществува и как се изчислява неговия размер, в случая как е начислена лихвата, а се касае до просто сборуване на отделните 2 вноски за претендирания период по плана и констатирано несъответствие със заявените размери на вземанията, което следва да бъде отстранено и именно в тази връзка са били дадените от съда указания на заявителя. В случая обаче, вместо да посочи точния размер на вземанията, заявителят ненужно се е впуснал в разсъждения за проверката, която се осъществява от заповедния съд и не е изпълнил дадените му указания. Ето защо, следва да се приеме, че искането не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1 ГПК и заявителят не е отстранил указаните му от съда нередовности, като не е посочил точния размер на претендираните вземания, поради което в случая са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Именно това е и основанието за отхвърляне на заявлението, а не поради недействителност на договора, както погрешно се счита от жалбоподателя, поради което и няма място за приложение на чл.23 ЗПК. Съдът разглежда действителността на потребителски договор, ако е сезиран с редовно заявление, каквато не е настоящата хипотеза, поради което изложените в този смисъл възражения в жалбата са неоснователни.

Предвид изложеното, БОС намира жалбата за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявителят има възможност да предяви осъдителен иск за вземанията си по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК, за което заповедния съд му е дал указания.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11311 от 14.10.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 6630/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. П. Н., ЕГН **********, с адрес ***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3