Решение № 161 от 21.06.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Смолян, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20215440100654 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от *. срещу *, в която се твърди от ищеца, че по силата на сключен трудов договор № */23.07.201 5г. между него и „.*" ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.Р. * е заемал длъжността „общ работник" до 18.09.2015г., когато трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал.1 от КТ -пo взаимно съгласие. Още в деня на сключване н а трудовия договор - *г. страните сключили Споразумение з а командироването на служителя в гр. *, *, където е следвало да извършва подготвителни и довършителни работи по ремонт на плавателни съдове.

Ищецът твърди, че е престирал труд в завод „ * *” в гр. *, * о т 26.07.2015г. до 10.09.2015г., когато в резултат на трудова злополука- счупване на горния край на лъчевата кост, бил приет за лечение и болница. Поискал е да му бъде изплатено обезщетение по чл.

200 от КТ по работодателят дори не декларирал трудовата злополука в *.

Твърди се от ищеца,че това той е направил с декларация Вх. №* - 33/J0.2015г. по описа на * - * Смолян, с която е инициирал административно производство по разследване на злополуката. Няколко пъти длъжностното лице приемало злополуката за трудова, но с решения на Директора на * разпорежданията били отменяни, а преписката връщана за доизясняване п релевантните факти.

С разпореждане № *-33#18/03.11.2016т. на Инспектор по осигуряването в сектор „*” при *-* Смолян отново приело злополуката за трудова но смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. С Решение № *- 33#21/20.12.2016.г на Директора па *-* Смолян разпореждането било отменено. Оспорил е законосъобразността на решението пред Административен съд — Смолян, в резултат на което с Решение № *28.04.201 7г. по адм.д.№ *г. Решението на 1

Директора на *-* Смолян било отмерено, а Разпореждането за приемане на злополуката за трудова - потвърдено.

Твърди се от ищеца, че докато Разпореждане №* -20-33# 18/03.11.2016г. още не било стабилизирано, по инициатива на търговеца, представляван адв. * *, били проведени преговори относно заплащането от работодателя на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. На 23.11.2016г. по електронната поща бил изпратен проект за споразумение от ответното дружество, но до сключването на окончателно споразумение не се стигнало поради непостигане на съгласие относно размера на обезщетението.

Вместо това работодателят е предприел стратегия до последно да протака административния процес и да препятства завеждането на граждански иск по чл. 200 от КТ от работника (за основателността па който необходима предпоставка е стабилност на административния акт, с който злополуката е приета за трудова), като на 22.05.201 7г. е входирал, в качеството си на трето заинтересовано лице, жалба срещу решението на Административен съд - Смолян. С Решение № */24.01.20I8г. по адм. Дело № */ 2017г. на * било потвърдено, а търговското дружество било осъдено да заплати на ищеца съответна част от разноските по делото.

Твърди се от ищеца, че след влизане в сила на решението по негова молба на 14.02.2018г. бил изпълнителен лист срещу «*“ ЕООД за дължимите разноски в производството пред * в размер на 400 лв. - половината от общо 800 лв., присъдени им разделно с ответника по жалбата *-* Смолян.

Оказало се обаче, че събирането на присъдената сума, както и на дължимото обезщетение по чл. 200 КТ е осуетено от ответника, който «решил» сам да разреши казуса, като прекрати търговската си дейност под тази фирма. За целта на 17.03.2017г. едноличният собственик на капитала –ответницата * взела решение за прекратяване на дружеството, като за ликвидатор назначила себе си. Със Заявление */18.03.2017г. било направено искане за вписване на обстоятелства в Търговския регистър относно прекратяването и ликвидация на дружеството.

Търговецът недобросъвестно (въпреки знанието си на наличие па задължения, с цел да осуети събирането му) не е изпратил изрична писмена покана до ищеца, който бил „известен кредитор“ по смисъла па чл. 263 КЗ.

В нарушение па чл. 273, ал. 1 ТЗ ликвидаторът игнорирал наличието на висящото съдебно производство по адм.д.№ */201 7г., (за което длъжника в ликвидация не само е знаел, но е участвал активно в него и сам е инициирал касационната му проверка пред *), предполагащо участието на другата страна кредитор в разпределението, съгласно предвиденото в чл.272, ал.З ТЗ - със заделяне на имущество в обезпечение на вземането им.

Същото важи и за вземането на ищеца за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което вземане предвид естеството си не фигурира в търговските книги па длъжника, но е било безспорно известно на длъжника.

Със заявление № */23.10.2017г. въпреки неуредените задължения на обявеното в 2 ликвидация дружество било заявено заличаването му в Търговския регистър. Заличаването било вписано с № * от 27.10.2017г.

Твърди се от ищеца също,че с влязло сила решение по т.д_№ *2018г. по описа на * Смолян по предявен от него иск с правно основание чл. 29 З* е прието зa установено, че по партидата на „*" ЕООД в Търговския регистър е вписано със заявление * /23.10.2017г. несъществуващо обстоятелство- заличаване на дружеството поради приключило производство по ликвидация. В производството в негова полза били присъдени съдебно деловодни разноски в общ размер на 2 190 лв.

След влизане в сила на решението било възобновено производството по междувременно образуваното (за да не се прекъсне давността на вземането за обезщетение) гр.д.№ */2018г. по описа на * по предявения от него иск срещу „*” ЕООД с правно основание чл.200 от КТ. С влязло в сила решение ответникът бил осъден да му заплати 10 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяната трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 10.09.2015г. до окончателното й изплащане, както и 820 лв. - съдебно-деловодни разноски.

За сумите присъдени по т.д.№ *2018г. по описа па * и гр.д. №*/2018г. по описа на * е образувано изпълнително дело № 356/2020г. описа на * *, per. № *, по което « * * ЕООД, представлявано от управителя * е признало, че дружеството не притежава никакви активи, а банковата му сметка е закрита. На 14.04.2021о. - прети влизане в сила на решението по гр.д.

№ */2019г. по описа на PC —Смолянь * е подала молба до ОС - Смолян за откриваме на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност.

Неплатежостособността на дружеството с е дължи н а обстоятелството, че преди да започне процедурата но ликвидация (обявена в последствие от съда за незаконосъобразна) и с цел да увреди интересите на кредитора- ищец – на 31.01.2017г. едноличният собственик на капитала –ответницата * * Вашева е взела решение да си разпредели печалбата от 2016г. като дивидент. Съгласно обявения в Тьрговския регистър ГФО за 2016г. тази печалба възлиза н а I 198 000 лв. Налице е пряка връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника в резултат на разпределението на цялото имущество на „* * ЕООД като дивидент на едноличния собственик на капитала * * Б., която се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца , за когото събирането н а дължимите му суми от имуществото на дружеството е станало невъзможно.

Твърди се от ищеца,че към настоящия момент събирането на сумата от 19 277,00лв., от които: 400,00лв.-разноски по адм.д.№*/2017г. на *А, 2 190,00лв.-разноски по т.д.

№*2018г. по описа на *, съответно ПлАС и ВКС, 10 000,00лв.-присъдена главница по гр.д.

№*/2019г. по описа на РС-Смолян, 5 867,00лв.-присъдена липва върху главницата от 10 000,00 лв. по гр.д.№*/2019г. по описа на РС-Смолян за периода 10.09.2015г. до датата на образуване на настоящото дело и 820,00 лв.-разноски по гр.д.№*/2019г. по описа на РССмолян е невъзможно, видно както от изявлението на ответницата по изпълнително дело №356/2020г. по описа на * *, така и от сезирането от нейна страна на * с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „*“ ЕООД.

3

Моли съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 19 277,00лв., представляваща сумата, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца в резултат на разпределението като дивидент на печалбата на „*“ ЕООД за 2016г., съгласно решението й като едноличен собственик на капитала от 31.07.2017г., след което дружеството е останало без активи, ведно със законната лихва върху сумата от 13 410,00лв., считано от датата на предявяване на иска-24.06.2021г. до окончателното й изплащане. Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата *, с който оспорва предявения иск. Твърди, че оспорва всички обстоятелства, на които се основава иска-както твърденията на ищеца, че се е е обогатила неоснователно в качеството си на едноличен собственик на капитала на „*“ ЕООД, чрез извършеното разпределение на печалбата за 2016 г. като дивидент, както и обстоятелството, че разпределянето на дивидент е било за сметка на ищеца, а той е обеднял от това разпределяне.

Твърди, че длъжник на настоящия ищец се явява дружеството „*“ ЕООД., а тя не е длъжник на ищеца. Това обуславя липса на връзка обогатяване-обедняване. Твърди,че е извършвала действия по отношение на „*“ ЕООД, в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, за които действия е овластена от Търговския закон.

Източниците на неоснователното обогатяване поначало пораждат просто и едностранно облигационно отношение, което включва задължение за възстановяване на нарушеното имуществено равновесие за обогатилото се лице и насрещното право на обеднилото се лице. За да има основание претенцията, следва да е възникнало, по силата на закона, правоотношение между две лица, по силата на което едното лице, което е получило нещо без правно основание, е задължено да го върне на друго лице, за чиято сметка се е обогатило.

Според ответницата в случая липсва правна разпоредба, по силата на която да е възникнало правоотношение между нея и настоящия ищец, по силата на което правоотношение да е получила нещо без основание и да има задължение да го върне. Тя не е не е получила нищо б е з правно основание, тъй като правото н а дивидент е уредено в търговския закон. Това е така, тъй като всеки един съдружник в ООД и ЕООД има право на част от печалбата на дружеството. Това е право на дивидент. То е право на едно вземане от дружеството, което е пропорционална част от балансовата печалба. За да възникне правото на дивидент, трябва да са изпълнени следните условия: изтичане на финансовата година; реализирана печалба; решение на Общото събрание на ООД или ЕООД за приемане на годишния финансов отчет; разпределение на печалбата и изплащането й на съдружниците; изпълнение на специфични допълнителни условия, предвидени в дружествения договор или учредителния акт. В правната уредба на дружеството с ограничена отговорност (ООД/ЕООД) понятието „дивидент” не се ползва - в чл. 133 от ТЗ, в който е посочено, че съдружниците имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е 4 уговорено. Това право обаче също е прието да се нарича право на дивидент. Именно въз основа на това право и се формира доходът от дивидент, регламентиран за данъчни цели в т.

5, б. „б“ на § 1 на ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Начинът на разпределение на печалбата на ООД/ЕООД се определя от дружествения договор/учредителния акт и дивидентите се изплащат след решение на Общото събрание на дружеството/решение на едноличния собственик на капитала. Общото събрание на ООД, респ. едноличния собственик на ЕООД приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане (чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ). Следователно, за да възникне правото на получаване дивидент в ООД/ЕООД по смисъла на ТЗ и съответно на б. “б“, т. 5 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, следва да са налице следните елементи: да е изтекла финансовата година; да е приет (одобрен) годишният финансов отчет и баланса, да е налице решение на съдружниците/собственика за начина на ползване на получената печалба и нейното разпределение и изплащане на дивиденти. Изложеното води до извод, че правото на дивидент е предвидено в закона, като в правомощията на собственика на дружеството е дали и как да разпредели печалбата на дружеството — дали като дивидент или по друг начин. В този смисъл, разпределянето на печалбата като дивидент от едноличния собственик на капитала е на валидно правно основание, следователно липсва непрестационна кондикция. Несъстоятелна е тезата на ищеца в този смисъл, което обуславя неоснователност на иска.