Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 23.08.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1429/2020
Вид
Решение № 75
Подписан
23.08.2021
В сила
17.12.2021
Състав
Богдан Здравков Велев

Цитирани разпоредби

  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.168,ал.1,т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 224, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл.224,ал.1,т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.237, ал.1, т.2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. П. , 23.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Богдан Здр. Велев при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно наказателно дело № 20201720201429 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба от срещу Наказателно постановление № ПК-15-ДНСК-59/11.08.2020г. издадено от Заместник началник на ДНСК-София,с което на „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, гр.П., ул.“Тунджа“ бл.18, ап.12, ЕИК *******, представлявано от Ц.Г.Т. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв., на основание чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ /Закона за устройство на територията/, за вменено административно нарушение по чл.168,ал.1,т.1 от ЗУТ.

В съдебно заседание процесуален представител на странатажалбоподател –адв.И. поддържа доводите, изложени в писмената жалба, пледира за постановяване на решение,с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Представителят на въззиваемата страна- ЮК И. счита,че в производството по образуване на административно наказателния 1 процес не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да са довели да ограничаване на процесуални права.

Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, разглеждайки събраните по административнонаказателната преписка материали, и след служебна проверка, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.06.2020г. от главен инспектор в РДНСК-П. към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК е съставен АУАН в който са отразени следните относими за процеса данни:

АУАН е съставен срещу „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, гр.П., което във функциите си на консултант с Удостоверение № РК -0392, валидно до 07.01.2025г.,на основание Договор за консултантски услуги и строителен надзор № SIAD 150/22.11.2019г. изпълнява консултантска и надзорна дейност по време на изграждането на строеж „Изграждане на ръкавен филтър №6 към общообменната вентилация на ЕСДЦ и нов комин“,намиращ се в гр.П.,ул.“Владайско въстание“№1,УПИ

Х,кв.155 по плана на гр.П.кв.“Изток“-„Промишлена зона Стомана“ установен с констативен акт №П 164-20-1/28.04.2020г. като строеж с нарушение по смисъла на чл.224,ал.1,т.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ и като лице,упражняващо строителен надзор ,носещо отговорност за законосъобразното му започване,по силата на чл.168,ал.1,т.1 от ЗУТ, е допуснало изпълнението на горния строеж с нарушение,който е започнат преди влизане в сила на издаденото за него разрешение за строеж №97/16.04.2020г.от главния архитект на Община П.,с което е нарушило разпоредбите на чл.168,ал.1,т.1 от ЗУТ във вр.чл.224,ал.1,т.1 от ЗУТ.

Нарушението е извършено в периода от 16.04.2020г.-датата на 2 издаване на разрешение за строеж №97/16.04.2020г. до 28.04.2020г. – датата на съставяне на констативен акт №П 164-20-28.04.2020г. с който са установени обстоятелствата по чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Нарушението било установено на 28.04.2020г. при служебна проверка по административна преписка № П 164/2020г. извършена от служители на РДНСК –П. по повод постъпил сигнал с дата 14.04.2020г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда П. ,гр.П. и уведомление от 27.04.2020г. от главния архитект на Община П. за издаденото от него разрешение за строеж № 97/16.04.2020г. ,като Разрешението за строеж е влязло в сила на 12.05.2020г.

При предявяване на АУАН от Управителя са направени следните възражения/означени в документа като обяснения“ :на търговското дружество не може да се вмени във вина започването на СМР без да е открита строителната площадка и без влязло в сила РС,не могат да носят отговорност за действията на строителя,защото техните задължения и отговорности започват след влизане в сила на РС, след откриване на ст./може би строителната/площадка,и след заверка на заповедната книга.В периода от 16 до 28.04.2020г. не са били на строителната площадка.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление ,с което е наложена имуществена санкция в минимален законов размер,поради което съдът не изследва приложението на правилата за индивидуализация на административното наказание.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление са обсъдени направените от Управителя възражения/включително и писмените/,като са приети за неоснователни.

3

Нещо повече,АНО е посочил,че при издаване на наказателното постановление административно наказващият орган се възползва от възможността по чл.53, ал.2 от ЗАНН,тъй като с акта за установяване на административното нарушение безспорно е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Фактическата обстановка в процеса се установява от данните, внесени чрез следните доказателствени средства и писмени доказателства:показанията на Р.Л. С.-в качеството и на актосъставител,

АУАН,Констативен акт

,Договор за консултантски услуги и строителен надзор,Разрешение за строеж /всичките документи подробно описани по-горе/Заповед №РД 13196/01.07.2019г. във връзка с правомощията на лицето,в посочено качество,издало обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срок,от легитимирано лице,на което е ангажирана административно наказателната отговорност,поради което е допустима ,а съдът следва да се произнесе по същество.

Сравняването на съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и обстоятелствената част на издаденото въз основа на него и обжалвано наказателно постановление предпоставя следните правни въпроси по отношение на задължително изискуеми реквизити:

Доста съществена разлика между констатациите обективирани в АУАН /чл.42,т.4 и т.5/и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

Каква е правната същност административно нарушение,според законни разпоредби? на вмененото посочени като в случая нарушени

Чл.237,ал.1,т.2 от ЗУТ е административно наказателна 4 разпоредба.

Т.е. относимо за казуса, се ангажира административно наказателна отговорност на лице, упражняващо строителен надзор на строеж по чл. 224, ал. 1 от ЗУТ от първа до трета категория включително.

Това е относима редакция преди изменението с ДВ бр.16 от 23.02.2021г.

Впоследствие ,според съдебния състав отпада отговорността на лицето, упражняващо строителен надзор по чл.237,ал.1,т.2 от ЗУТ, но впоследствие, / т.18 /не е изменена наказуемостта /размера на имуществената санкция/.

Разпоредбата на чл.224,ал.1,т.1,от ЗУТ създава правомощия на Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед да спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от първа до трета категория, който се извършва без влязло в сила разрешение за строеж.

Текста на посочената като нарушена законова разпоредба : чл.168,ал.1,т.1 от ЗУТ гласи,че Лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за законосъобразно започване на строежа.

На първо място,за разлика от акта за установяване на административно нарушение,в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е описан строеж /местоположение/вид , извършени СМР /строително монтажни работи/ за да се направи извод че предмета на констатациите е строеж ,според дефинитивните понятия,установени в параграф 5,т.37, т.39 ,т.40 от допълнителните разпоредби на ЗУТ.

Такова описание липсва в АУАН.

5

На следващо място,с АУАН се вменява,че нарушението е било извършено в периода от 16.04.2020г. –т.е. датата на издаване на разрешението за строеж/№97/16.04.2020г. до 28.04.2020г.- датата на съставяне на констативния акт №П 164-20-1/20.04.2020г. с който са били установени обстоятелствата по чл.224,ал.1,т.1 от ЗУТ.

Влизането в сила на процесното разрешение за строеж е твърде съществен елемент, твърде съществено обстоятелство от състава на вмененото административно нарушение.

Датата на влизане в сила на разрешението за строеж не е посочена в констативния акт,посочена е в АУАН , но никъде тази дата съдът не може да я открие в обжалваното наказателно постановление, а именно обжалваното наказателно постановление е предмет на настоящото административно наказателно производство.

В обстоятелствената част на последното са описани три хипотези,три възможности относно влизането в сила на

Разрешение за строеж , визира се Наредба №3/31.07.2003г., но същностният факт, същностния момент е датата на влизане в сила на конкретното разрешение за строеж,и спрямо този темпорален критерий да се описва по законосъобразен начин на вмененото административно нарушение от съответния ВИД регламентирано в Закона за устройство на територия по отношение на посочено търговско дружество , и в посочено качество.

Това обстоятелство според съдебния състав предопределя извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление включително и възможността за позоваване от страна на административно наказващия орган на правомощията му , установени в чл.53,ал.2 от ЗАНН.

6

От гореизложеното в мотивите на съдебното решение следва, че освен описана нередовност в акта,е налице и съществено нарушение във връзка с непосочване на обстоятелства на вмененото административно нарушение ,и то именно в обжалваното наказателно постановление.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя

Наказателно постановление № ПК-15-ДНСК59/11.08.2020г., издадено от Заместник началник на ДНСК-София, с което на „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, гр.П., ул.“Тунджа“ бл.18, ап.12, ЕИК *******, представлявано от Ц.Г.Т. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв., на основание чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ/Закона за устройство на територията/, за вменено административно нарушение по чл.168,ал.1,т.1 от ЗУТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. П.,като касационна инстанция

14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 7