Определение № 803 от 27.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. Стара Загора, 27.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500474 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от “П.” ЕООД чрез пълномощника си адв. М.-П.а против определение № 274/31.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 342/2023 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което съдът прекратява производството по гр.д. № 342/2023 г. по описа на РСРаднево поради оттегляне на иска, отменя свое определение по чл. 140 ГПК за насрочване на открито съдебно заседание по делото и осъжда „П.“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.З., ***, да заплати на Н. С. Т., ЕГН **********, с адрес с. К., ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв.

/четиристотин лева/, представляваща разноски за заповедното и исковото производство.

Частният жалбоподател обжалва това определение в частта, в която е осъден да заплати на Н. С. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв.

/четиристотин лева/, представляваща разноски за заповедното производство.

Посочва, че макар съдът изрично да е посочил в мотивите, че става дума за бланково възражение /дори не бланкетно, а именно - бланково/, тоест, не е налице никакво основание за присъждане на разноски, все пак е присъдил такива в размер на 400.00лв.-въпреки липсата на процесуални действия, осъществени от адвокат, само защото имало представен договор за правна защита и съдействие в размер на 500.00 лв. Жалбоподателят смята, че определението на съда в тази му част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а съображенията му за това са, че в заповедното производство не са извършвани никакви процесуални действия от упълномощен защитник адвокат, а бланковото възражение е подадено/подписано от самия длъжник, то не е било предмет на дейност на упълномощения защитник, не било ясно изобщо какви действия и правна помощ е оказал изпълнителят по договора за 1 правна помощ, а при липсата на такива, то не следвало върху противната страна да се възлагат съдебни разноски за адвокат. Ноторно известно било, че заповедното производство се развива по правила, различни от общите и подаването на бланково възражение от длъжника не било основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на длъжника дори при прекратяването на исковото производство, какъвто е настоящият случай.

Ето защо, моли съда да отмени като незаконосъобразно определението на PC - Раднево по гр.д. №342/2023 година в частта, в която на Н. С. Т. са присъдени разноски за заповедното производство в размер на 400.00лв., алтернативно - да намали присъдените в полза на същия разноски за адвокат в заповедното производство.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна – Н. С. Т. чрез „ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Р.“, представлявано от адвокат М. Р. в качеството й на процесуален представител, с който частната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира оставянето й без уважение и присъждането на разноските в настоящото производство. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. №342/2023г. по описа на РРС е образувано по искова молба, подадена от „П.“ ЕООД срещу Н. С. Т., с която се предявява иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 221, ал. 2 КТ.

С определение от 15.04.2024 г. по реда на чл. 140 ГПК е възобновено спряното производство по делото и е насрочено открито съдебно заседание за 11.06.2024 г. за разглеждане на делото и събиране на допуснатите доказателства.

По делото е постъпила молба вх. № 2142 от 23.05.2024 г. от ответника Н.

Т., чрез адв. Р., с която е представено и се иска приемане по делото на решение от 05.03.2024 г. по гр.д. № 1506/2023 г. на РС-Стара Загора, представен е списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 18.07.2023 г.

По делото е постъпила и молба вх. № 2247/31.05.2024 г. от адв. М.П., процесуален пълномощник на ищеца „П.“ ЕООД, с която се прави волеизявление за оттегляне на иска. Иска се от съда да не се присъждат на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, алтернативно да се намали същото съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно чл. 232 ГПК ищецът може да се оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.

В случай, че волеизявлението за оттегляне на исковете изхожда от ищеца по делото, то съдът бива десезиран със спора и следва да прекрати производството по делото (в този смисъл Определение № 53 от 21.01.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 715/2009 г., ГК, IV ГО). Процесуалният пълномощник на ищеца, адв. М.П. е упълномощена с правата по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ГПК да прави оттегляне на иска, поради което изразеното от ищеца, чрез адв. М.П., волеизявление следва да се зачете.

2

Поради това РРС е приел, че следва да се прекрати производството по делото на основание чл. 232 ГПК и го е прекратил, отменил е определението си за насрочване на делото и се е произнесъл по искането за разноски, като е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 400 лв., представляващи направените от същия разноски в заповедното производство, приел е че не му се дължат разноски, направени в исковото производство, тъй като няма доказателства че същите са платени.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за основателна по следните съображения:

Ч.гр.д.№ 211/2023г. по описа на Районен съд – Раднево е било образувано по заявление на „П.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н. С. Т..

Заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н. С. Т. за претендираните със заявлението суми.

Заповедта е била връчена на длъжника, а в срока по чл.414 от ГПК Н. С.

Т. е подал възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. Направено е искане в случай на прекратяване на производството и обезсилване на заповедта за изпълнение заявителят да бъде осъден да заплати на длъжника разноските в настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение.

Към възражението е представено пълномощно, с което Н. С. Т. е упълномощил адв.М.Т. да го представлява по ч.гр.д.№ 211/2023 г. по описа на Районен съд – Раднево. Представен е и договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че

Н. С. Т. е овластил адв. М.Т. да изготви и подаде възражение срещу заповедта за изпълнение и да осъществи процесуално представителство на възложителя по ч.гр.д.№ 211/2034 г. по описа на Районен съд – Раднево.

В предоставеният му срок „П.“ ЕООД е предявило установителен иск, по който е образувано гр.д.№342/2023г. по описа на РРС. Впоследствие по делото е постъпила молба вх. № 2247/31.05.2024 г. от адв. М.П., процесуален пълномощник на ищеца „П.“ ЕООД, с която се прави волеизявление за оттегляне на иска. Иска се от съда да не се присъждат на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, алтернативно да се намали същото съгласно чл.

78, ал. 5 ГПК. С оглед на това РРС е постановил обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска от страна на ищеца и се е произнесъл по искането за разноски, като е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 400 лв., представляващи 3 направените от същия разноски в заповедното производство.

Заповедното производство е уредено в закона като строго формално съдебно производство, което се развива едностранно и чиято основна цел е проверка дали претендираното от заявителя вземане е спорно.

С оглед на тези характеристики законът урежда като единствено процесуално средство за защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение подаването на възражение по образец, бланка от което му се връчва като приложение към заповедта за изпълнение.

По заповедното производство не са извършвани никакви процесуални действия от упълномощен защитник - адвокат, а бланковото възражение е подадено/подписано от самия длъжник, то не е било предмет на дейност на упълномощения защитник. Не е ясно изобщо какви действия и правна помощ е оказал изпълнителят по договора за правна помощ, а при липсата на такива, не следва върху противната страна да се възлагат съдебни разноски за адвокат.

Ноторно известно е, че заповедното производство се развива по правила, различни от общите, и подаването на бланково възражение от длъжника не е основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на длъжника дори при прекратяването на исковото производство, какъвто е настоящият случай.

Действително адвокатите имат право на възнаграждение за положения от тях труд. Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован. За да бъде справедлив и обоснован, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде съобразен вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа; значимостта на процесуалното действие за защита на интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата, както и икономическите условия и стандартът на живот в страната. В случая е безспорно, че адвокатът, представлявал длъжника в заповедното производство. При определяне на размера на това възнаграждение въззивният съд отчете вида и обема на извършената от адвоката работа, а именно, че се касае до заповедно производство и защитата на длъжника се изчерпва само с подаване на възражение, което не е мотивирано, т.е. адвокатът е преценил, че подаването на бланка е достатъчно за защитата на длъжника на този етап от развитието на делото. Данни за други действия, извършени от адвоката, по делото няма.

Ето защо настоящият състав на въззивния съд счита, че в конкретната хипотеза длъжникът няма право на разноски.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Относно разноските:

При този изход на делото право на разноски в настоящото производство има частният жалбоподател.

Такива не му се присъждат, т.к. в частната жалба липсва направено искане за присъждане на разноски.

4

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.2-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение 274/31.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 342/2023 г. по описа на Районен съд – Раднево, в частта, в която съдът е осъдил „П.“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.З., ***, да заплати на Н. С. Т., ЕГН **********, с адрес с. К., ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за заповедното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. С. Т., ЕГН **********, с адрес с. К., ***, да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство, като неоснователно.

Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5