Присъда № 110 от 09.07.2024, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №110/09.07.2024г. по НОХД №713/2024г., изготвени на 14.08.2024г..

РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Ж. Ж. Д. за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и против подсъдимия М. М. М. за престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Пострадалият А. А., редовно призован за разпоредително заседание не се явява и не изпраща представител.

РП- С. изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Подсъдимият Ж. Д. в разпоредително заседание се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратеното съдебно следствие.

Подсъдимият А. А. в разпоредително заседание се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Той също признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, по т.2 на чл.371 от НПК- съкратеното съдебно следствие.

Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание, счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането е основателно и са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие, поради което приключи разпоредителното заседание и премина към предварително изслушване на страните.

При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК, след което обяви, че ще ползва самопризнанията им без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият Д. в съдебно заседание се признава за виновен и лично и чрез защитника си моли за престъплението по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер.

Подсъдимият А. в съдебно заседание се признава за виновен и лично и чрез защитника си моли за престъплението по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер.

Представителят на РП- С. поддържа обвинението в съдебно заседание така, както е предявено. Счита го за доказано по безспорен начин. Предлага на 1 подс. Д. за деянието по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца, което да бъде редуцирано с 1/3 и намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца да бъде отложено за изпитателен срок от ДВЕ години. Предлага на подс. А. за деянието по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца, което да бъде намалено с 1/3 и изпълнението на намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца да се отложи за изпитателен срок от ДВЕ години.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят А. С. А. („Исен“) живеел в гр. С., ул. „Бачо Киро“, №29.

Къщата му била масивна тухлена постройка, пред която имало малък двор.

Непосредствено вдясно от дворната врата имало отделна малка постройка (барака), която била леко изнесена на улицата. В нея извършвал търговска дейност като продавал различни хранителни стоки. Вратата на бараката била метална откъм двора, а откъм улицата имало малко прозорче, което не се заключвало, но отвън се спускал дървен капак, който се прикрепвал с пирон за прозорчето. На 23.01.2024г. св. А. работил в бараката до 20,00 часа. Затворил прозорчето и дървения капак с пирона, след което заключил металната врата.

На 24.01.2004г. около 06,00 часа отворил бараката и установил, че е извършена кражба от нея.

На 23/24.01.2024г. двамата подсъдими Ж. Д. и М. М. и малолетния И.Е.А. (с прякор „Калия“- роден на 03.06.2010г.) били заедно и се разхождали из улиците на кв. „Надежда“ на гр. С.. Трябвали им пари и решили да вземат нещо от бараката на св. А.. Завъртели с ръце пирона придържащ капака на прозорчето. В единия край прозорчето било счупено. Малолетният И. А. си промушил ръката през счупения процеп и отворил прозорчето от вътрешна страна. Тогава той се провесил през прозорчето, без да влиза в бараката и отвътре започнал да изнася и да подава на подсъдимите Д. и М. различни вещи- 1 бр. кафе машина, 1 бр. електронен кантар, 30 килограма ярма, 30 килограма зърно, 20 бр. вафли „Боровец“, 12 бр. пакета макарони, 50 бр. меденки, 30 бр. сухи пасти „Балкан“. Кантарът и кафе машината начупили, тъй като не им трябвали, хранителните продукти ги изяли, а ярмата и зърното продали на непознат човек.

По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойността на вещите, предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 226 лева.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанията на двамата подсъдими, които се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите А. С. А., Ж. И. Д., И.Е.А., Е.А.В. М.

М. П., И.К.Д. и заключението на вещото лице по изготвената съдебнооценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, логични, взаимно допълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на приложеното по делото веществено доказателство, тъй като същото не бе оспорено от страните и кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебнооценителна експертиза, тъй като същата не бе оспорена от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на съдебния експерт.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, а подсъдимият М. състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че на 23/24.01.2024г. в гр. С., макар и непълнолетни, но като са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, след предварителен сговор помежду си, в условията на повторност за подс. Д., извършили кражба на чужди движими вещи: 1 брой кафе машина, 1 брой електронен кантар, 30 килограма ярма, 30 килограма зърно, 20 броя вафли „Боровец“, 12 броя пакета макарони, 50 броя меденки, 30 броя сухи пасти „Балкан“ на обща стойност 226 лева, собственост на А. С. А. от гр. С. като случаят е немаловажен.

Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимите са знаели, че като отнемат вещите, предмет на инкриминираното деяние от пострадалия извършват деянието кражба, за което са обвинени. Наясно са били и с това, че като отнемат тези вещи ще настъпят вредни последици за собственика им, но въпреки това са го извършили и са увредили пострадалия.

От събраните по делото доказателства е видно, че деянието подсъдимите 3

Д. и М. са извършили, когато са били непълнолетни, но са разбирали свойството и значението на извършеното деяние и са могли да ръководят своите постъпки.

Подсъдимият Д. е извършил деянието в условията на повторност. Съдът счита, че се касае за немаловажен случай като се вземат предвид характеристичните му данни, които показват, че той има и други криминални прояви, движи се в криминално проявена приятелска среда. Повторността за подс. Д. се обуславя от факта, че той е осъден за също такова престъпление „кражба“ по чл.195, ал.1, т.3 от НК по НОХД №118/2024г. на С.ски районен съд с влязло в сила на 24.04.2023г. определение, с което е било одобрено споразумение между РП- С. и защитника му. С това споразумение му е било наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ШЕСТ месеца като се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца. Видно е, че от изтърпяването на това наказание до извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение на подсъдимия Д. по т.7 на чл.195, ал.1 от НК.

Както бе посочено по- горе деянието извършено от двамата подсъдими е немаловажен случай и правилно РП- С. им е повдигнала обвинение по т.5 на чл.195, ал.1 от НК. Видно е, че двамата са извършили деянието след като са се сговорили предварително помежду си да извършат въпросната кражба. От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че още преди да започнат да извършват въпросното деяние, подробно описано по-горе те са взели решение да извършват тази кражба, точно от бараката на св. А..

Съдът счете, че следва да оправдае двамата подсъдими по обвинението, че са извършили деянието с участието на малолетния И.Е.А., тъй като малолетното лице не може да извършва престъпления и е наказателно неотговорно.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимите, в стремежа им за облагодетелстване по непозволен от закона начин и в слабия родителски контрол за двамата.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие искреното разкаяние на двамата подсъдими.

Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни на двамата подсъдими.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на всеки един от подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа 4 по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК наказанията им следва да се определят при условията на чл.58а от НК.

Съдът счете, че следва да редуцира предвиденото в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ от една до десет години, тъй като подсъдимият Д. е извършил деянието като непълнолетен. Ето защо на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК предвиденото наказание в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК следва да се замени с наказание „Лишаване от свобода“ до три години.

Съдът счете, че на подс. Д. следва да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Ето защо съдът намира, че е най- подходящо да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца, както бе предложено от прокурора. Така определено наказанието на подс. Д. съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, а именно с ТРИ месеца. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца подс.

Д. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице условията за прилагане института на условното осъждане, а именно той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода и за постигане целите на наказанието съдът намира, че подс. Д. не е наложително да го изтърпи. Ето защо на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца за изпитателен срок от ДВЕ години.