Решение № 239 от 18.06.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 239/18.06.2021г. по НОХД 2094/2021г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас против Н. П. Д., ЕГН **********, роден на 01.11.1983г. в гр.* община *, област Бургас, с настоящ адрес гр.*, община *, жк.“*“ 43, адрес призоваване гр.*, ул.“*“ 48, ет.2, ап.4, българин, български гражданин, неосъждан, женен, за това, че на 13.04.2020г., в град Бургас, област Бургас, съзнателно се ползвал, като го представил пред Румяна Петрова - системен оператор в група «АНД, ОПТП, профилактика и ОВ» в сектор «Пътна полиция» при ОД МВР Бургас, от неистински официален документ - диплома за средно образование, серия АП-02 № *, регистрационен № 2314-2/20.06.2002 г. на името на Н. П. Д., ЕГН **********, на която е придаден вид, че е издадена от директора на „Техникум по механоелектротехника“ - Плевен, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, предмет на престъплението е документ за завършено образование и деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.4, т.2 вр. ал.2 вр. ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVIII НПК, доколкото разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК предвижда, че при наличие на предпоставки за приложението на този ред и искане на страните (т.е. и прокурорът счита, че са налице тези предпоставки), делото следва да бъде разгледано незабавно след разпоредителното заседание. Предвид тежестта на обвинението и предвид данните за съдимостта на подсъдимия, съдът счете, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по този ред, като специфичните правила предвиждат и крайният акт на съда да бъде решение- чл. 378, ал. 4 от НПК. В този смисъл е и съдебната практика (напр.

Решение № 764 от 02.10.2019 г. по в. н. о. х. д. № 3085 / 2019 г. на НО II въззивен състав на Софийски градски съд).

В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в минималния размер от 1000 лв.

Защитникът на подсъдимия- адв. И., моли за оправдаване на подзащитния му, поради малозначителност на деянието. Алтернативно моли за налагане на минимално наказание.

В съдебно заседание подсъдимият изразява съжаление за стореното.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н. П. Д., ЕГН **********, е роден на 01.11.1983г. в гр.* община *, област Бургас, с настоящ адрес гр.*, община *, жк.“*“ 43, адрес призоваване гр.*, ул.“*“ 48, ет.2, ап.4, българин, български гражданин, неосъждан, женен.

Обвиняемият Н.Д. завършил основно образование през учебната 1998/1999г. и в тази връзка му било издадено свидетелство за основно образование. След придобиване на посочената образователна степен той не продължил обучението си.

1

В един момент обв. Д. решил, че му е необходима диплома за завършено средно образование. Вместо да постъпи на обучение в учебно заведение и да получи такава по установения ред и правила, той се свързал с неустановено в хода на разследването лице, с което се разбрал му бъде предоставена неистинска диплома. След известно време обв.Д. се сдобил с неистинския официален документ - диплома за средно образование, серия АП-02 № *, регистрационен № 2314-2/20.06.2002 г., издадена на името на Н. П. Д., ЕГН **********.

На дипломата бил придаден вид, че е издадена от директора на „Техникум по механоелектротехника“ - Плевен - Цветан Киринов, който през този период не бил директор, а тази длъжност заемала инж.Любка Железарова. От своя страна обв.Д. знаел, че никога не се е обучавал в това училище, а още по-малко по посочената в дипломата специалност, тъй като през 2002г. такава специалност нямало.

На 13.04.2020г. обв.Д. посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас, находяща се в гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“. Там следвало да подаде заявление до компетентния орган - началника на сектор „Пътна полиция“ за издаване на нов документ за самоличност - свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, след успешно положен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от повисока категория - категория „С”. Към този момент /13.04.2020г./ действала разпоредбата на чл.151, ал.2 от ЗДВП (изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г), съгласно която, наред с останалите предпоставки, за издаване на документа - СУМПС се изисквало кандидатът за водач да е завършил X клас. Във тази връзка с разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба № 1-157/2002г. било въведено изискване към заявлението за издаване на СУМПС да се представят различни документи, сред които и такъв по чл.13 ал.1 т.7 (нова - ДВ, бр. 46 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2013 г., в сила от 22.02.2013 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2018 г.), а именно копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование т.е. X клас. Именно поради тази причина, обв.Д. решил да представи пред съответното длъжностно лице неистинската диплома за завършено средно образование, с която по-рано се сдобил. Той не бил наясно, че с § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДВП /в сила от 26.09.2017г./ се въвеждали важни изключения и при наличието на определени условия, които по отношение на него били налице, на кандидата се издавало СУМПС след завършено основно образование, каквото той завършил след проведено обучение.

На посочената дата - 13.04.2020г. обв.Д. се явил на гише №15, на което по това време работила св.Румяна Петрова. Тя била назначена на длъжност „системен оператор“ в група «АНД, ОПТП, профилактика и ОВ» в сектор «Пътна полиция» при ОД МВР Бургас и в изпълнение на задължения си приемела заявления и документи от граждани за извършване на различни административни услуги вкл. за издаване на СУМПС. Пред нея обв.Д. представил неистинската диплома за средно образование, серия АП-02 № *, регистрационен № 2314-2/20.06.2002г., а освен това към комплекта с документи приложил и заверено за вярност ксерокопие на същата диплома. Тъй като у св.Петрова възникнало съмнение дали представеният в оригинал документ е достоверен, тя повикала своя колежка - св. Веселка Николова, на която обв.Д. предал използвания неистинския документ - описаната по-горе диплома за средно образование.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно: показанията свидетелите *, *, *; писмени доказателствени средства - справки изготвени по реда на чл.159 от НПК; заключението по изготвената съдебно-графическа експертиза; писмените и веществени доказателства, вкл. справка за съдимост и др.

2

Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Съдът основава своето решение и на заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза, която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае обвиняемия/подсъдимия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК „Документни престъпления” са най-общо обществените отношения, свързани с документооборота – съставяне, използване и съхранение на различните видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС, неотклонно се приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват обществено-правната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации и създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.

В конкретния случай, предмет на инкриминираното деяние е един „неистински официален документ”. В закона няма легална дефиниция за „документ”, но според Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/81 г. на Пленума на ВС, документът съдържа факти и обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения. Съдържанието на документа включва както изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. От своя страна според легалната дефиниция в чл. 93, т. 5 НК – „официален документ” е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а “неистински документ”, съгласно чл. 93, т. 6 НК е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

В конкретния случай дипломата правилно е било квалифицирана от БРП като „неистински официален документ”, доколкото съдържа всички гореописани характеристики. Същият се издават по установен ред и форма. На изявлението в документа е придаден вид, че изхожда от длъжностно лице, което видно от възприетата по-горе фактическа обстановка – никога не го е съставяло или подписвало, поради което не остава никакво съмнение, че дипломата наред с качество си на официален документ е и „неистински” по смисъла на закона, като използването именно на диплома за образование 3 обосновава препращането към чл. 308, ал. 2 от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изразява в „ползването” на опорочения документ. От своя страна практиката е категорична, че под „ползване” на документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи или длъжностни лица, с цел да удостовери същият, включените в него факти. В конкретния случай действията на обвиняемият Димитов по представяне пред св. Петрова на дипломата категорично представлява „ползване” на документа, поради което и този признак от обективна страна е налице.

Правилно БРП е ангажирала отговорността на обвиняемия за ползване на документа, а не за неговото съставяне. В Решение № 429 от 31.05.2005 г. по н. д. № 904/2004 г., I н. о. на ВКС, е прието, че престъпният състав на чл. 316 НК е субсидиарен, защото същият е приложим само когато отговорността на ползвателя не може да се реализира за самото съставяне на документите. В конкретния случай не са налични никакви доказателства, че именно Д. лично или посредствено е съставил документа, поради което и правилно обвинението спрямо същият се е ограничило само до престъпното му ползване.

По мнение на състава, правилно БРП е квалифицирала случая като маловажен съгласно чл. 308, ал. 4 от НК. В разглеждания случай обвиняемият е използвал документ удостоверяващ придобита образователна степен, по- висока от онази, която се изисквала за да му бъде издадено СУМПС - най-малко основно образование. Той е разполагал със свидетелство за придобито основно образование и след иницииране на производство пред ОД МВР - Бургас заявеното СУМПС му е било издадено. В този смисъл защитените от НК обществените отношение и документооборотът не са значително засегнати, тъй като и без да използва неистинския документ, обвиняемият е имал право да получи СУМПС във връзка с придобиването на правоспособност за управление на МПС от по-висока категория.