Определение № 1213 от 18.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1213 гр. София, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601543 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на лишения от свобода К. К. С. срещу определение №5962/24.11.2025г. на СГС постановено по ЧНД 7138/25г. 40 с-в, с което съдът е оставил без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 / две / години и 6 /шест/ месеца, наложено му по НОХД №3684/2024г. на СГС за престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 алт.1 и изр.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“А“ и б“Б“ от НК с остатък 2/два/ месеца и 4/четири/ дни.

В жалбата са изложени съображения за добри характеристични данни, спазване на режима и положително поведение на осъденото лице в мястото за лишаване от свобода, въз основа на които се претендира условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение

№5962/24.11.2025г. на СГС постановено по ЧНД

7138/25г. 40 с-в, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода К. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 / две / години и 6/шест/ месеца, наложено му по НОХД №3684/2024г. на СГС за престъпление по чл.

354а ал.2 изр.2 пр.3 алт.1 и изр.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“А“ и б“Б“ от НК с остатък 2/два/ месеца и 4/четири/ дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, 1 съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящия въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода К. К. С. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер от 2 / две / години и 6 /шест/ месеца престъпление извършено при условията на опасен рецидив по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 алт.1 и изр.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“А“ и б“Б“ от НК постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

От материалите по делото се установява, че осъденият С. е започнал да търпи наказанието 2 / две / години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода на 27.06.2024г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 1/една/ година, 9/девет / месеца и 11/единадесет/ дни, от работа 6 /шест/ месеца и 15/петнадесет/ или общо 2 /две/ години, 3/три/ месеца и 26/двадесет и шест / дни изтърпяно наказание.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемият в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения С., първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че към момента не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София за лишения от свобода К. К.

С. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив на правонарушителя е бил висок 85 точки, който към настоящият момент е редуциран на 77 т., и е в средните стойности. Към датата на изготвяне на последния актуален доклад този риск е продължава да е среден, като все още са налице множество дефицитни зони - отношение към правонарушението, взаимоотношения, умение за мислене и управление на финансите и доходите. Все още посоченият риск не е преодолян, въпреки отчетените ресурси на личността като млада трудоспособна възраст, упражняването на труд, приемане плана на присъдата и изпълнение на поставените задачи, дължимо поведение към затворническата администрация и останалите лишени от свобода, което правилно е отчетено от 2 първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада и индивидуалния план дефицитни зони.

Действително със Заповед №393/12.08.2024г. осъденият е полагал труд като „работник - затворническа кухня“ към Затвора гр.София и на 15.08.2024г. е бил настанен на територията на 9-та група към Затвора гр.София и преместен от ЗОЗТ „Кремиковци“. Същият не е наказван, като е награждаван три пъти - съответно със Заповеди №379/04.12.2024г., №111/04.04.2025г., №241/21.07.2025 г. Участвал е в различни културно-масови мероприятия и спортни мероприятия към затвора. От изготвената му психологическата оценка е видно, че е изградил способност да упражнява контрол върху афектите и да избягва прояви на вербална и физическа агресия.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението му, че този процес е напълно завършен няма как да бъде уважено. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че събраните доказателства по делото относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения С. не са убедителни и категорични, за да се приеме, същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитателната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането, изложено във въззивната жалба. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че процесът на пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършил, тъй като не са постигнати всички основни цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – от рецидив, който е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице към позитивна промяна при спазване на регламентираните правила за поведение, разпознаване на факторите обуславящи правонарушението, злоупотребата с наркотични вещества, осъзнаване последствията от действията си, при зачитане и признаване правата на другите. В този смисъл напълно обосновано и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до извода, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения С..

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване. Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са 3 игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения К. К. С. обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, първи състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5962/24.11.2025г. на СГС постановено на 18.11.2025г. по ЧНД 7138/25г. на 40 с-в, с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода К. К. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1213 гр. София, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601543 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на лишения от свобода К. К. С. срещу определение №5962/24.11.2025г. на СГС постановено по ЧНД 7138/25г. 40 с-в, с което съдът е оставил без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 / две / години и 6 /шест/ месеца, наложено му по НОХД №3684/2024г. на СГС за престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 алт.1 и изр.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“А“ и б“Б“ от НК с остатък 2/два/ месеца и 4/четири/ дни.

В жалбата са изложени съображения за добри характеристични данни, спазване на режима и положително поведение на осъденото лице в мястото за лишаване от свобода, въз основа на които се претендира условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение

№5962/24.11.2025г. на СГС постановено по ЧНД

7138/25г. 40 с-в, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода К. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 / две / години и 6/шест/ месеца, наложено му по НОХД №3684/2024г. на СГС за престъпление по чл.

354а ал.2 изр.2 пр.3 алт.1 и изр.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“А“ и б“Б“ от НК с остатък 2/два/ месеца и 4/четири/ дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, 1 съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящия въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода К. К. С. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер от 2 / две / години и 6 /шест/ месеца престъпление извършено при условията на опасен рецидив по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 алт.1 и изр.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“А“ и б“Б“ от НК постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

От материалите по делото се установява, че осъденият С. е започнал да търпи наказанието 2 / две / години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода на 27.06.2024г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 1/една/ година, 9/девет / месеца и 11/единадесет/ дни, от работа 6 /шест/ месеца и 15/петнадесет/ или общо 2 /две/ години, 3/три/ месеца и 26/двадесет и шест / дни изтърпяно наказание.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемият в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения С., първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че към момента не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.