Решение № 5122 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5122 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20231110205858 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Я., срещу наказателно постановление /НП/ № 22-4332-019366/03.10.2022г., издадено от началник сектор СДВР, ОПП, с което на И. С. Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/лв. на основание чл. 183 ал.5 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.

В жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че той не е управлявал процесното МПС. Иска се от съда да отмени обжалваното наказателно постоновление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява. Иска от съда да отмени наказателното постановление, тъй като не е извършил нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 13.09.2022г., около 10:40ч., свидетелят Р. Б. съставил АУАН на И. Я. за това, че на същата дата около в гр. София, по бул. „В. Вазов“ с посока от бул. „Княз Ал.Дондуков“ към ул. „В.Кънчев“ като водач на лек автомобил „БМВ Х 3“ на кръстовището с ул. „Черковна“ навлязъл и преминал на червен сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим. Свидетелят отразил в акта, че водачът на превозното средство не представило КТ към СУМПС. Той квалифицирал нарушенията като такова по чл.6 т.1 от ЗДвП и по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. С него на И. Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св.

Б. и писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание по реда на чл. 283 НПК.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Писмените доказателства - АУАН, справка за нарушения на ЗДвП, заповед, могат и следва да се обсъждат от съда. Вярно е, че в АУАН са отразени фактически констатации за тъврдяно нарушение, които подлежат на доказване в хода на съдебното производство. От него обаче, доколкото той е писмено даказателство, могат да се установят дата и място на съставянето, лицето, което е отразено в него като съставител, лицето срещу което е издаден акта и дата на връчване.

Съществено обстоятелство, подлежащо на установяване в производството е личността на водача, отразена в АУАН. В показанията на свидетеля не се съдържа сведение относно това обстоятелство, а единствено предположение лицето, чийто документ е проверил да е лицето – водач на автомобила. Същевременно в приобщените по делото писмени доказателства - писмо от МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД гр. Кюстендил е отразено лицето И.

С. Я. да е настанен в затворен режим на стационарно наблюдение, без да е напускал територията на ПО на МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД гр. Кюстендил, тъй като е бил с картина на пореден маниен епизод по спешност настанен с 2 определение на КРС от 08.09.2022г., до 23.09.2022г ., когато е бил освободен да нощува у дома с посещение на отделението трикратно – сутрин, обед, вечер за прием на медикаменти от 23.09.2022г. до 26.09.22г..

От посоченото писмено доказателство, съдът установи на датата въведен в АУАН – 13.09.2022г. И. Я. да не е бил водач на превозното средство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения за това срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е основателна, поради следните съображения.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но съдът счита, че са налице формални основания за отмяна на наказателното постановление. Административно наказващият орган е допуснал да бъде осъществено производство с издаването на АУАН и НП в пряко нарушение на чл.42 ал.1т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

В процесната хипотеза административно наказаващия орган е допуснал съставянето на АУАН и в последствие Наказателно постановление, без да опише всички обстоятелства, очертаващи твърдяното нарушение. Нещо повече, допуснал е съставянето на наказателно постановление, без да е дал вярната и пълна правна квалификация на правната норма, субсумираща конкретен състав на административно нарушение. В обсъжданите два акта липсва въвеждане на онази разпоредба, която въвежда дължимото правило на поведение. Твърдяното нарушение е въведено като такова по чл.6 т.1 от ЗДвП, но тази правна норма не въвежда задължението на водача, не описва и обстоятелствата при които възниква същото задължение в пълен обем.

Следователно е било нужно не само от към фактически параметри да се опише извършеното, но и да се въведе съответната привръзка, така щото да се посочат адекватните правни норми, въвеждащи отговорността на жалбаподателя. Като не е сторил това административно наказаващия орган е 3 допуснал същестевно процесуално нарушение, пряко рефлектиращо върху правото на защита на субекта на отговорността, лишавайки го от възможност да установи коя е правната норма, въвеждаща далжимото нему поведение в конкретната хипотеза и как извършеното от него осъществява състава на административното нарушение.

По-насетне следва да се посочи, че доказателствата по делото очертаха с нужната степен на стабилност жалбоподателят да не е бил водача на процесното МПС. В този смисъл същият не е субект на административнонаказателната отговорност.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-019366 /03.10.2022г., издадено от началник сектор СДВР, ОПП, с което на И. С. Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/лв. на основание чл.

183 ал.5 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4