Решение № 106 от 16.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Стара Загора, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20265530200326 по описа за 2026 година Обжалвано е наказателно постановление № 861612- F 850432 /от 11.11.2025 година на ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ Контрол „ при ТД на НАП град Пловдив.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени или намали . Мотивира се с обстоятелството, че при издаването на наказателното постановление неправилно е приложен материалния закон, с допуснати съществени процесуални нарушения, претендира за приложение на чл. 28 ЗАНН или за намаляване на определената имуществена санкция.

Жалбоподателят редовно призован не изпраща представител в с.з.

Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт взема становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства установени с 1 доказателствени средства – писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна следното :

При извършена проверка документирана с акт за прихващане и възстановяване № П – 16002425151560-004-001/28.08.2025 г. е установено, че ************ е осъществило ВОП по чл. 13 ЗДДС на материал за производство на пенообразовател с фактура 12030.1/11.07.2025 г. за 69 630 долара с левова равностойност 116566.19 лева от контрагеннт регистриран за целите на ЗДДС във Франция.

************ е издало протокол № 0000000094/11.07.2025 г. с ДО 41593.42 лева и е начислило ДДС в размер на 8 318.68 лева.Посочената ДО в протокола по чл. 117, ал. 1 ЗДДС не съответства на фактурираната. Налице е разлика в размер на 74 972.78 лева помалко.В резултат на тази грешка не е начислен пълният размер на дължимият за доставката ДДС.Във връзка с установената грешка на 26.08.2025 г. е връчена покана по чл. 103, ал. 1 ДОПК да се начисли 2 дължимия ДДС в размер на 14 994,56 лева върху ДО в размер на 74 972.78 лева.

На 28.08.2025 г. са издадени корегиращ дневник покупки, дневник за продажби и СД по ЗДДС за месец Юли 2025 г. за отстраняване на несъответствието.За извършенанта облагаема доставка данъчното събитие е настъпило, когато е придобита собствеността като в случая това е датата на издаване на фактурата – 11.07.2025 г. и на същата дата данъкът е изискуем. В 15 дневен срок от тази дата задълженото лице е следвало да издаде протокол по чл. 117, ал. 1 т. 1 ЗДДС, с който да начисли дължимия ДДС в размер на 14 994.56 лева върху ДО в размер на 74 972.78 лева най-късно през данъчен период месец Юли 2025 г.Тези действия са извършени с корегираща декларация на 28.08.2025 г. т.е. след законоустановения срок.

Нарушението е извършено на 15.08.2025 г. в град Стара Загора като същото е констатирано с с акт за прихващане и възстановяване № П – 16002425151560-004-001/28.08.2025 г.

Описаната фактическа обстановка не се оспорва от страните, а и тя се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – Заповед № 3 – ЦУ – 30 - 875/23.06.2025г.; фактура; Акт за прихващане или възстановяване № П-16002425151560-004-001/28.08.2025г.;

Протокол по ЗДДС - 2 броя от 11.07.2025г.; Покана по чл.103 от ДОПК № П – 16002425151560 – 177 – 001/29.08.2025г.

При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 86, ал.

1 и ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 5 ЗДДС и на основание чл. 180А, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

3

Съдът приема, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон.

Безспорно е устновено, че дружеството е осъществило ВОП по чл. 13 ЗДДС.На основание чл. 84 ЗДДС в качеството си на лице придобило собствеността дължи ДДС, който съгласно чл. 117, ал. 1 т.

1 ЗДДС е дължим и изискуем от датата на издаването на фактурата – 11.07.2025 г., коеето налага начисляването най-късно през данъчен период месец Юли 2025 г.

В конкретният случай не е начислен пълният размер на ДДС, а дължимият в размер на 14 994.56 лева е начислен на 28.08.2025 г. след извършената данъчна проверка т.е след изтичане на срока.Извършените последващи правомерни действия свързани с начисляване на ДДС не могат да заличат факта на извършеното административно нарушение.

Следователно правилно административно-наказващият орган е приложил материалния закон като е приел, че е нарушен чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 5 ЗДДС .

Неприложима се явява разпоредбата на чл. 180 А, ал. 4 ЗДДС, тъй като дължимият данък е начислен след проверката / Акт за прихващане и възстановяване, Покана /, а не по инициатива на дружеството.

Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Извършеното административно нарушение не е със занижена или незначителна степен на обществена опасност. Касае се за административно нарушуние свързано с контрола по спазване на данъчното законодателство и своевременното заплащане на 4 дължимите данъци.Още повече, че нарушителят е търговец, който извършва търговска дейност по занятие и към такива субекти законодателят поставя завишени изисквания.Приложението на чл. 28 ЗАНН би довело до неоправдан либерализъм, което ще е предпоставка за нарушаване на данъчните закони и от други субекти участващи в търговския оборот.

Последващото изпълнение на задължението и предотвратяването на общественоопасните последици намира отражение в основанието за налагане на имуществената санкция.

Основателно обаче е възражението в жалбата, че неправилно е определена имуществената санкция.

Административно-наказващият орган правилно се позовава на чл. 180 А, ал. 3 във вр. с чл. 180 А, ал. 1 ЗДДС.Тази санкция е от категорията на относително определените и следва да бъде в размер на 2 % от невнесения дължим данък, но не по-малко от 25 лева.В случая неправилно е определена имуществена санкция в размер на 2000 лева.Дължимият и неначислен ДДС е в размер на 14 994.56 лева или 2 % върху тази сума се равнява на 299.89 лева / 153.33 евро/.

Следователно този извод налага изменение на наказателното постановление в частта на наложената имуществена санкция.

Неоснователни са възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление.

Основните задължения , които е следвало да изпълни дружеството чрез активни действия са били в няколко насоки , подробно описани в обстоятелствената част на наказателното постановление, с което е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1 т. 5 5

ЗАНН.

Правилно и законосъобразно в съответствие с чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН са посочени законовите разпоредби, които са нарушени, посочено е и правното основание за налагане на имуществена санкция.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление обуславящи неговата отмяна. Същото отговаря напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Съгласно 63 Д от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл.

27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените с.з. в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 евро, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

На жалбоподателя се дължат разноски единствено при пълна отмяна на наказателното постановление, а случаят не е такъв, поради което разноските следва да се присъдят на въззиваемата страна.

6

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 861612- F 850432 /от 11.11.2025 година на ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ Контрол „ при ТД на НАП град Пловдив, с което е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на ************ със седалище и адрес на управление с. ************ – Селскостопански двор ЕИК № ************, представлявано от Р.В.В като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция на 299.89 лева / 153.33 евро/ и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

ОСЪЖДА ************ да заплати на ТД на НАП град Пловдив направените по делото разноски в размер на 90 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 7