Определение № 5436 от 19.10.2016, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр.София,

19.10.2016г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ разгледа търговско дело № 1274 по описа за 2016г. и взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „С.2.“ ЕООД срещу СНЦ „С. на Т.С. в Б.“ осъдителен иск с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за вреди на ищеца, представляващи разходи за изпълнение на предварителен договор от 06.11.2007г., развален поради неизпълнение на задължения на ответника.

Искът е предявен като частичен за сумата 50 000,00 лв. при заявен общ размер на вземането по чл.

88, ал. 1 ЗЗД от 202 067,09 лв.

С отговора срещу исковата молба ответникът възразява срещу допустимостта на производството и възраженията му се явяват основателни, тъй като от представените към отговора доказателства се установява, че с влязло в сила решение по т.д. №3669/2011г. на СГС, ТО, VІ-2 с-в е отхвърлен частичен иск за сумата 51 205,76 лв., предявен от ищеца срещу ответника за обезщетение на същите вреди и на същото основание, за които е предявен и частичният иск по настоящото производство.

Съгласно мотивите към т. 1 от тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ВКС, ОСГК съдебното решение, с което се отхвърля частичен иск, формира сила на пресъдено нещо и по отношение на остатъка от вземането. Това означава, че след влизане в сила на решението за отхвърляне на първоначалния частичен иск, производствата по последващи частични искове за същото вземане са недопустими поради наличие на процесуалната пречка по чл. 299, ал. 2 ГПК (изрично в този смисъл определение №7 от 14.01.2016г. по ч.гр.д. №4242/2015г. на ВКС, ІІ ГО).

Изключение са хипотезите, при които ищецът твърди нови факти от значение за съществуването и изискуемостта на вземането, които са настъпили след датата на откритото съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене по предходното дело, но такива факти не са заявени в обстоятелствената част на исковата молба, за чието разглеждане е образувано настоящото дело, а допълнителна искова молба не е подадена от ищеца по реда на чл. 372, ал. 1 ГПК в отговор на възраженията на ответника за недопустимост на производството по делото.

По изложените съображения образуваното исково производство е недопустимо и в приложение на чл. 299, ал. 2 ГПК подлежи на прекратяване, което съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК предпоставя основателност на претенцията на ответника за присъждане на разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение по делото.

Така мотивиран,

Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството по т.д. №1274/2016г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.

ОСЪЖДА „С.2.“

ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на СНЦ „С. на Т.С. в Б.“, регистрирано по ф.д. №5600/1996г. на СГС, ФО, със седалище и адрес на управление *** ** №*** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 2 030,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: