Решение № 808 от 15.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330200812 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-009106/23.12.2022 г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Л. Н. К., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. И. № *, бл. *, ет.

*, ап. ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. чрез своя повереник моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище изразява позиция за потвърждаване на НП. Възразява относно размера на адвокатското възнаграждение и желае намаляване до неговия минимум.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 11.11.2022 г. около 03. 00ч жалбоподателят К. управлявал в гр.

1

Пловдив собствения си лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 55 АМГ“ с рег. номер *******. Движейки се по бул. „Санкт Петербург“ до № 35 бил спрян за проверка от автопатрул на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, в чийто състав бил свид. М. А. – на длъжност ********* при сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. В хода на проверката и след направена справка се установило, че автомобила Мерцедес описан по-горе бил служебно дерегистиран на 11.10.2022 г. Ето защо за изброеното срещу жалб. К. бил съставен АУАН серия GA № 834940 от същата дата. Въз основа на цитирания акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя М. А., разпитан като свидетел в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, докладни записки, възражение, справка за прекратяване на регистрация и справка за собственост на МПС, Справка за нарушител/водач, заповед, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че са налице данни за извършено от жалбоподателя К. от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал собственото си МПС, без същото да е било регистрирано по надлежния ред.

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно то нарушителят следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата релевантни за нарушението.

В конкретния случай в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство. По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към датата на деянието. Доколкото липсват доказателства за знание от страна на собственика на МПС за настъпилата служебна дерегистрация, то жалбоподателят, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Още повече по делото се 2 установи, че автомобила бил с регистрационни табели, а също така и жалбоподателя е разполагал с талон за регистрацията му. В тази връзка, по инициатива на съда е изискана нарочна информация от Гаранционен фонд от която се установи, че Уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ, уведомяващо жалбоподателя за липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е изпратено на собственика, но липсват доказателства същото да му е връчено, съответно получено от него или упълномощено лице.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят К. е извършил от обективна страна нарушение на чл.

140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

Останалите доводи за незаконосъобразност на НП настоящата инстанция не споделя. Ясно е описано мястото на извършване на нарушението. Законът не предвижда изискване да се посочва и посоката на движение на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетелите, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Непосочването на това дали свидетелят е бил очевидец, присъствал при установяване на нарушението или свидетел при съставяне на акта, само по себе си не представлява съществено процесуално нарушение. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В конкретния случай сме изправени пред хипотезата на ал. 1 на чл. 40 от ЗАНН.

В случая, видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от М. А. – ********** при ОДМВР Пловдив в присъствието на свидетеля очевидец на нарушението – Г. В. М., поради което не е нарушена посочената по – горе процедура.

С оглед горния резултат и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, то същото следва да се уважи по силата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. По делото е приложен договор, съгласно който за повереник е заплатена сумата от 900 лв., което е над минималното предвидено в закона. Основателна е претенцията на въззиваемата страна за неговото намаляване и присъждане на минимума по правилата на чл. 18 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като дори минималната сума от 400 лева съответства на характера и тежестта на делото.

Ето защо тази сума средства да се възложи в тежест на ОДМВР Пловдив, в чиято структура звено представлява сектор „Пътна полиция“ - Пловдив.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-009106/23.12.2022 г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Л. Н. К., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. И., №*, бл. *, ет.*, ап. ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя Л. Н. К., ЕГН ********** от гр. Берковица, ж.к. Изгрев, №4, бл. А, ет. 6, ап. 18 сумата от 400 лева разноски за повереник пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. 12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4