Решение № 99 от 12.05.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Враца, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Х. при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Въззивно гражданско дело № 20231400500089 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, против решение № 625/25.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1338/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е признато за установено, че А. Х. А., с ЕГН **********, от *** не дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 56347/2010 г. по описа на СРС, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 15.12.2010 г., поради погасяването им по давност, а именно: 2015,62 лева - главница по договор за кредитна карта, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2010 г. до окончателното й изплащане, 506,44 лева - договорна лихва, 76,03 лева - наказателна лихва от 21.12.2009 г. до 22.11.2010 г., 51,96 лева - държавна такса, 261,53 лева - адвокатско възнаграждение. Със същото решение “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е осъдено да заплати на А. Х. А. разноски за първата инстанция - внесена държавна такса в размер на 116,46 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 420,00 лв. с ДДС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателя излага, че началото на давностния срок не следва да бъде изчислявано от посочената от съда дата — 20.02.2013 г., тъй като към датата на прекратяване на 1 изпълнителното дело — 21.02.2015 г. приложение намира Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес. До 26.06.2015 г. приложение намирало Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., а не Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като до този момент последното все още не било постановено, нито било обявено за изгубило действие посоченото постановление на ВС.

Датата, от която следвало да бъде изчисляван давностният срок започвала да тече от 21.02.2015 г. и същият бил прекъснат с последващите изпълнителни действия. Перемпцията и давността били отделни правни институти, като перемцията била без правно значение за давността. Перемирането било основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличавало ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право — този ефект се запазвал и се отчитал при възражение за изтекъл давностен срок. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, то прекъсвало давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. За да бъде прекъсната давността било достатъчно кредиторът да има активно поведение, а в настоящия случай кредиторът имал такова поведение, като е отправял искания за предприемане на изпълнителни действия, които били прилагани на практика от съдебния изпълнител: на 01.03.2016г. — молба от ответника за конституиране в качеството му на взискател и възлагане на правата по чл. 18 ЗЧСИ; 21.08.2017 г. — молба за налагане на запори и насрочване на опис на движими вещи; 14.08.2019 г. — наложен запор върху банкови сметки; 19.10.2020 г. — молба за налагане на запори и насрочване на опис на движими вещи; 26.01.2021 г. — насрочен опис на движими вещи. По отношение на процесното вземане приложимия давностен срок бил пет годишен за всички визирани в издадения изпълнителен титул суми. В процесния случай предмет на производството са вземания за главница, лихви и разноски, обективирани във влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист и по отношение на тях се прилагал давностен срок от 5 години независимо от естеството на вземането (главница или лихва). По същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение били аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение. Иска отмяна на решението и отхвърляне като неоснователни на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от А. Х. А.. В отговора ответника по жалбата излага, че правилно съдът посочил, че давностният срок започва да тече от момента, в който е извършено последното валидно изпълнително действие 20.02.2013 г., а не от момента на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013 на ОСГТК на ВКС. Тълкувателните решения пояснявали закона, а не правосъздавали, т.е. тълкувателното решение казва какъв е бил законът винаги, нямало тълкувателни решения с действия занапред, като това следвало и от чл. 50 от ЗНА, от където се извличало правилото, че тълкувателните решения имат обратно действие. В тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изрично бил посочен 2 моментът, в който ППВС № 3/80 г. е изгубило действието си - приемането на Конституцията през 1991 г.. Сочи, че по перемирано изпълнително дело не могат да се предприемат валидни изпълнителни действия относно възражението на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, че е прекъсвало многократно давността. Имало изолирана практика на ВКС, основаваща се на Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС IV ГО, което въззиваемият счита за неправилно, тъй като висящият изпълнителен процес бил свързан на първо място с волеизявление на взискателя - трябвало да поиска такъв да бъде учреден, а на второ място - със заплащането на такси, а и номерът на изпълнителното дело бил от изключителна важност за длъжника, защото определял в рамките на кое дело съдебният изпълнител има право да упражнява държавна принуда. Перемпцията означавала край на възможността да се упражнява държавна принуда по конкретно дело. Липсата на яснота по кое дело могат да се засягат правата на длъжника, практически обезсмисляла чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Предвид изложеното претендира потвърждаване на решението на PC -Враца, като правилно и обосновано.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред районен съд – Враца ищеца А. Х. А. е предявил срещу ответника “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, иск за признаване за установено, че не дължи сумите по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 56347/2010 г. по описа на СРС, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 15.12.2010 г., поради погасяването им по давност, а именно: 2015,62 лева - главница по договор за кредитна карта, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2010 г. до окончателното й изплащане, 506,44 лева - договорна лихва, 76,03 лева - наказателна лихва от 21.12.2009 г. до 22.11.2010 г., 51,96 лева - държавна такса, 261,53 лева - адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, в който се оспорват предявените искове по аргументи подробно изложени в него.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства.

Районният съд е уважил изцяло предявените искове, като е приел, че в продължение на повече от 2 години - от 20.02.2013 г., когато е насрочен опис на движими вещи по и.д. № 129/2011 г. по описа на ЧСИ С. Я., не са предприемани валидни изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счел е, че тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и същата не се ползва със сила на присъдено нещо за вземанията се прилага съответно общата 5 - годишна давност за задълженията за главница и 3 - годишна 3 давност за задълженията за лихва. Погасителната давност за задълженията за главница изтекла на 20.02.2018 г., а за тези за лихва на 20.02.2016 г.. Следващото валидно изпълнително действие по смисъла на тълкувателното решение щяло да бъде изпращане на запорно съобщение до ЦКБ на 14.08.2019 г., но към тази дата била изтекла давността както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от изпълнително дело № 129/2011 г. по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № ***, с район на действие – района на Софийски градски съд, че същото е образувано на 10.01.2011 г., по молба на „ОББ" АД срещу А. Х. А., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.12.2010 г. и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК по ч. гр. д. № 56347/2010 г. по описа на СРС, за сумите: 2015,62 лева - главница по договор за кредитна карта, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2010 г. до окончателното й изплащане, 506,44 лева - договорна лихва, 76,03 лева - наказателна лихва от 21.12.2009 г. до 22.11.2010 г., 51,96 лева - държавна такса, 261,53 лева - адвокатско възнаграждение. На 04.07.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до А. А. и е изпратено запорно съобщение до „Юробанк“ АД. На 01.08.2011 г. ЧСИ съставил протокол, видно от който А. се е запознал с делото и е отказал да получи ПДИ. На 08.11.2011 г. взискателят поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в “КМБ България” ЕООД. На 29.01.2013 г. взискателят е поискал да се извърши справка за трудови договори и налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и насрочване опис на движими вещи на длъжника. На 20.02.2013 г. е насрочен опис на движими вещи, изпратена е призовка за принудително изпълнение, като на 01.03.2013 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. На 01.03.2016 г. с молба “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по делото и е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ. Съдебният изпълнител е конституирал новия взискател на същата дата. Изпратено е запорно съобщение до ЦКБ на 14.08.2019 г..

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.

439 ГПК.

Уважаването на предявените обективно съединени отрицателни установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, предполага установяването от ищеца на изгодните за него твърдени в исковата молба положителни факти, на които основава доводите си, включително, че в описаният в исковата молба период е изтекъл предвиденият в закона срок и вземането е погасено по давност.

С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, ВКС прие, че давността се прекъсва по 4 смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, между които са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Със същото тълкувателно решение, ВКС прие, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.. Прие се със същото тълкувателно решение, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи), поради което бе прогласено, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила.