Решение № 3043 от 26.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3043 гр. Варна, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110111888 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата М. С. Д., ЕГН ********** с адрес : *** е сезирала съда с искова молба , с която е предявила против ответната О. В. осъдителен , частичен иск с цена 9 лв., от общо 4 600 лв. , с посочено в титулната част на исковата молба основание на иска чл. 49 ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата М. С. Д., представлявана от адв.К.М. от АК Варна основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :

М. Д. твърди, че притежава в собственост лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДКН ***.

Сочи, че на 07.10.2025 г. около 20:25 часа автомобилът бил паркиран на ул. „***“ ***. На същата дата и време върху автомобила паднало дърво, като нанесло наранявания / щети / по автомобила, както следва: Таван на лек автомобил ; Средни колонки 2 броя ; Задни колонки 2 броя ; Задна лява врата; Задна багажна врата;Челно стъкло ; Преден капак ; Стъкло задна лява врата ; Стъкло багажна врата. Автомобилът е уточнила ищцата, че бил паркиран на ул.

***, а дървото, паднало върху лек автомобил Тойота Ярис, се намирало в тревна площ в непосредствена близост до обозначените за паркиране в Синя зона паркоместа на ул. ***.

(Автомобилът имал заплатен годишен абонамент към Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ - Варна) .

На 07.10.2025 г. служители от Първа РСПБЗН - Варна посетили и ликвидирали произшествието, като издали уведомително писмо с вх. № 833001-1030/08.10.2025 г.

Служителите на Първа РСПБЗН посетили мястото на инцидента и отстранили падналото върху автомобила дърво на същият ден около 21:00 часа.

Ищцата узнала за падналото дърво върху автомобила й чрез телефонно обаждане до съпруга й, от полицай на Първо РПУ, гр. Варна на 07.10.2025г., в 20:38 ч. Полицаят съобщил по телефона, че материалните щети върху автомобила са големи, но няма пострадали хора.

Метеорологичната обстановка сочи ищцата , че била следната: - През деня имало проливен дъжд продължил до 19.00 часа , а след 19.00 часа не бил налице проливен дъжд .

1

Дървото сочи още ищцата, че било дългогодишно, много масивно, с изгнила коренова структура, което било видно от снимков материал и данни на служителите обслужили произшествието. При падането на дървото автомобилът се озовал под дървото, на мястото където дървото паднало. След пречупване на ствола на дървото останалата част от същото паднала върху автомобила. (като със свидетели сочи ищцата, че ще установи механизма и причинно-следствена връзка по отношение на нанесените вреди);

Ищцата търси отговорност от О. В. на основание чл. 45 връзка чл. 49 от ЗЗД, като в молбата си от 16.12.2025 г. изрично е посочила, че доколкото дървото, причинило щетите по л.а. на ищцата се намирало в жилищен квартал на гр.Варна, ул.“***“ ***, то същото било общинска публична собственост, а чл. 62, ал.10 ЗУТ изисквал Общинския съвет да приеме Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Общината, съгласно която / чл. 47, ал.2 / растителността се премахвала в следните случаи: при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения , както и дървета застрашаващи сигурността на гражданите , безопасността на движението, сградите, съоръженията, инженерната инфраструктура; при реконструкция на съществуваща растителност и зелени площи, по утвърдени проекти, съгласно чл. 63 , ал.2 ЗУТ . Следвало, че съответния орган по поддръжка на зелените площи в гр.Варна към О. В. не изпълнил задължението си по реда на чл. 47, ал. 2 от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Варна в сила от 24.4.2025 г., като към 7.10.2025 г. не извършил проверка и или санитарна сеч на изсъхнали и болни дърта застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите и съоръженията и инженерната инфраструктура на адрес гр.Варна, ул.“*** „ ***, поради което и поведението на органа макар и чрез бездействие било виновно и в причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат .

Ищцата е уточнила, че искане до О. В. не е отправяла за репариране на причинените по лекия й автомобил щети .

Твърди се от ищцата, че след направена справка в няколко сервиза ищцата установила, че размера на необходимите средства за възстановяване на автомобила ще е : 1.

Таван на лек автомобил - 800 лв.; 2. Средни колонки 2 броя - 500 лв. ; 3. Задни колонки 2 броя -500 лв. ;4. Задна лява врата - 500 лв.; 5. Задна багажна врата - 500 лв. 6. Челно стъкло 300 лв. 7. Преден капак - 500 лв. 8. Стъкло задна лява врата - 500 лв.; 9. Стъкло багажна врата - 500 лв. Всичко общо: 4 600 /четири хиляди и шестстотин лева/.

Отправеното от ищцата искане по см. на чл.127, ал.1, т.5 ГПК е да бъде постановено съдебно Решение , по силата на което да бъде осъдена „О. В.” с административен адрес ***, БУЛСТАТ *** представлявана от Б. К. - Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата М. С. Д., ЕГН ********** с адрес *** ул. ***, *** СУМАТА от 4,60 евро (9 лв. ) представляващ частичен иск от основен иск в размер на 2351,94 евро (4 600 лв.), представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени щети на ищцата от падане на дърво (дългогодишно, много масивно, с изгнила коренова структура) върху собствения на ищцата лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДКН *** на 07.10.2025 г. около 20:25 часа (час на постъпване на сигнала в Първа РСПБЗН ), както следва : таван на лек автомобил - частичен иск 1 лв., от основен иск 800 лв. ; Средни колонки 2 броя -частичен иск 1 лв., от основен иск 500 лв.;

Задни колонки 2 броя - частичен иск 1 лв., от основен иск 500 лв. ; Задна лява вратачастичен иск 1 лв., от основен иск 500 лв.; Задна багажна врата - частичен иск 1 лв., от основен иск 500 лв. ; Челно стъкло - частичен иск 1 лв., от основен иск 300 лв. ; Преден капак - частичен иск 1 лв., от основен иск 500 лв. ; Стъкло задна лява врата частичен иск 1 лв., от основен иск 500 лв. ; Стъкло багажна врата - частичен иск 1 лв., от основен иск 500 лв., включващи необходимите материали и труд, както и законната лихва върху присъденото обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба - 06.11.2025 г. до окончателното плащане на обезщетението.

Ищцата претендира заплащане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски вкл. и заплатени адвокатски хонорари.

В подкрепа на искането си ищцата с исковата си молба е отправила искания за 2 събиране на доказателства.

В СРОКА по чл.131 ГПК ответната О. В. , чрез надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Б. Б. е депозирала по делото отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва изцяло насочената срещу О. В. искова претенция, като намира изложените в молбата твърдения за неоснователни и недоказани. Смята, че липсват доказателства за механизма на увреждането към датата настъпване на събитието, твърди, че всички дървета по въпросната улица са били добро фитосанитарно състояние и не са били получавани сигнали за това дърво.

Отделно от горното : автомобилът бил паркиран неправомерно, в тревна площ, в непосредствена близост до обозначените за паркиране в Синя зона паркоместа, като твърди, че е налице съпричиняване настъпването на твърдените щети.

Ответникът счита, че претендираните суми са завишени и възстановяването на описаните по автомобила щети са в по-малък размер, поради което моли решаващият състав да съобрази действителната стойност на разходите, необходими за отстраняване на твърдените щети по автомобила. Размерът на обезщетението сочи ответника, че следва да репарира действителните вреди към датата на настъпване на ПТП, като в противен случай би се допуснало неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на О. В..

Ответникът оспорва механизма на настъпване на твърдените щетите по вещта, като също твърди, че претендираните щети не могат да настъпят при описаното настъпване на ПТП. Предвид изложеното дължимото обезщетение следвало да се определи по средна пазарна стойност на процесния лек автомобил към датата на ПТП. Обезщетението не можело да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на автомобила, т.е. стойността, срещу която вместо конкретното МПС може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка и труд без прилагане на обезценка.

В случай, че се претендират разноски за адвокатски хонорар за настоящата инстанция, по-големи от минималния предвиден размер в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът прави възражение за прекомерност и моли съда да го намали до предвидените в наредбата стойности.

По същество О. В. моли съда да отхвърли предявената искова молба, като неоснователна и недоказана, в това число и искането за присъждане на направените съдебни разноски и адвокатски хонорар. Моли в полза на О. В. да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното по делото второ открито съдебно заседание на 26.06.2026 г. ищцата , представлявана от процесуалния й представител адв.К. М. от АК Варна е отправила искане по чл. 214 , ал.1 ГПК , като с определение постановено в същото о.с.з. /л. 85-ти/съдът е допуснал изменение на иска като същият се счита предявен в окончателен размер от 4414.00 евро . Искът се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба - 06.11.2025 г., за сумата от 4414,00 евро (четири хиляди четиристотин и четиринадесет евро) окончателен иск - представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени щети на ищцата от падане на дърво (дългогодишно, много масивно, с изгнила коренова структура) върху собствения на ищцата лек автомобил „Тойота Ярис”, с ДКН *** на 07.10.2025 г. около 20:25 часа (час на постъпване на сигнала в Първа РСПБЗН), както следва: таван на лек автомобил - 1279 евро; средни колонки 2 броя - 114 евро; задни колонки 2 броя - 571 евро;задна лява врата - 827 евро;задна багажна врата - 942 евро;челно стъкло - 250 евро;преден капак - 322 евро;стъкло задна лява врата - 30 евро;стъкло багажна врата - 79 евро, включващи необходимите материали и труд, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба - 06.11.2025 г., до окончателното плащане на обезщетението, на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В о.с.з. адв.К.М. моли съда уважи иска в пълен размер ведно с присъждане на 3 съдебно-деловодни разноски.

В о.с.з. юрисконсулт Б.Б. моли с оглед изложеното в отговора на искова молба съдът да постанови решение във визирания смисъл. В същото заседание процесуалният представител на ответника е релевирал възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

Съдът , след запознаване със становищата на страната, съгласно приложимия закон, събраните доказателства, нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от фактическа и правна страна :

С доклада по делото, приет от страните без възражения , съдът е дал правна квалификация на предявения иск, разпределил тежестта на доказване и отделил спорното от безспорното.

Предявения с исковата молба частичен осъдителен иск съдът е квалифицирал с правно основание в чл.49 вр. чл.50 от ЗЗД , вр. 45 ЗЗД досежно главното парично вземане, а в частта в която се претендира законна лихва от датата на деликта, акцесорното искане съдът е квалифицирал по чл. 86, ал.1 ЗЗД. За да определи квалификацията на иска, съдът се е позовавал на ППВС ***/18.11.1963 г. и ППВС № 9/28.12.1966 г., като в първото постановление е указано на съдилищата, че : „Възможни са случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор , се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД“.