Решение № 4212 от 29.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4212 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330115109 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., чрез пълномощника юрисконсулт Г. С. - К., против Т. К. М. – Г., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „*********“ № ***, ет.***, ап.***.

Ищецът твърди, че предявява настоящата искова претенция във връзка с получено разпореждане по ч.гр.д.№ 9397/2023г., по описа на Районен съд Пловдив на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Излага се в исковата молба, че страните по делото сключили на дата 12.09.2019г. договор за потребителски кредит № **********, като с част от отпуснатите суми по договора било поискано да бъде извършено външно рефинансиране по други договори, които ответницата Т. К. М.- Г. била сключила с „Кредисимо“ ЕАД, „Неткредит“ ООД и „Профи Кредит България“ ЕООД, както следва – към Кредисимо ЕАД е рефинансирана сумата от 1 200 лева, към „Неткредит“ ООД била рефинансирана сумата от 500 лева и към „Профи Кредит България“ ЕООД била рефинансирана сумата от 301,27 лева, а останалата сума по договора от 1 698,73 лева била преведена на ответницата по посочена от нея банкова сметка. Въпросният договор бил сключен при следните параметри: сума по кредита: 3 700 лева; срок на кредита: 36 месеца; размер на месечната вноска по кредита: 179,78 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на месеца; годишен процент на разходите 1

(ГПР %) 49.08; годишен лихвен процент: 41.00; лихвен процент на ден: 0.11; общо дължима сума по кредита: 6 471.82 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ 1 110 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2 590 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 102,77 лева; Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга било както следва: ббщо задължение: 10 171,82 лева; общ размер на месечна вноска по договора: 282,55 лева; дата на погасяване: 15-ти ден от месеца. Преди подписване на договора, ответницата подала на 12.09.2019г. искане за отпускане на потребителски кредит. Сочи се, че била декларирала, че била запозната с Общите условия на дружеството ищец, като в тази връзка били съставени от нея нарочни декларации. Релевира се в исковата молба, че от договора за потребителски кредит било видно, че същият бил сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит ***************. Преди сключването на процесния договор, на ответника бил предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и веднъж преди сключването на самия договор за потребителски кредит, като бил предоставен и погасителен план и препис от договора. Първоначално бил изготвен погасителен план с определени 36 вноски с падежна дата - всяко 15то число на месеца, но впоследствие погасителният план се увеличил с пет вноски, тъй като М. поискала безплатно отлагане на общо пет вноски, в която връзка били подписани Анекс № ***, Анекс № *** и Анекс № ***. Заявява се в исковата молба, че Т. К. М. не била изпълнила задължението, което поела по договора, и преустановила плащанията на погасителните вноски, с оглед на което изпаднала в забава. Сочи се, че общата сума на направените плащания по ДПК ************* били в размер на 2 770,45 лева, като вноските по кредита били погасявани както следва: На дата 12.10.2019 г. са платени 282.55 лева; На дата 13.11.2019 г. са платени 282.55 лева; На дата 16.01.2020 г. са платени 284.57 лева; На дата 15.02.2020 г, са платени 282.55 лева; На дата 20.03.2020 г. са платени 200.00 лева: На дата 23.03.2020 г. са платени 83.58 лева; На дата 15.07.2020 г. са платени 283.00 лева; На дата 14.08.2020 г. са платени 100.00 лева; На дата 19.08.2020 г. са платени 181.62 лева; На дата 30.09.2020 г. са платени 284.00 лева; На дата 13.10.2020 г. са платени 295.00 лева; На дата 13.05.2021 г. са платени 100.00 лева; На дата 28.06.2021 г. са платени 30.00 лева; На дата 14.08.2021 г. са платени 30.00 лева: На дата 24.09.2021 г. са платени 50.00 лева. С тези вноски била погасена сума в размер на 2 546,40 лева, съгласно задължението по погасителен план, като в общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 184.05 лева, които към момента били заплатени изцяло, както и 40,00 лева начислени такси по Тарифа. Сочи се от ищеца, че ответницата имала възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворявала, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по 2

ДПК до датата на връщане на главницата, както и да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвала и от това право. Твърди се, че страните по настоящото дело били страни и в производството по гр.д. № 7719/2022г., по описа на Районен съд Пловдив, 23 гр.състав, като предмет на спора бил процесният Договор за потребителски кредит № *************, като с решението, постановено в това производство, била прогласена нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № **********, която предвиждала заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги ********* ********. Съдът бил приел, че са неравноправни клаузите, касаещи допълнителни услуги ********** и **********, към момента незаплатени били част от главницата - 3093.06 лева и част от договорното възнаграждение - 301.69 лева, дължала се и законна лихва в размер на 527.05 лева, дължима от 05.01.2022 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.06.2023 г. Отправя се искане да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника Т. К. М., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ***********, в общ размер на 3921.80 лева, от които:

Главница - 3093.06 лева, Непогасено падежирало договорно възнаграждение 301.69 лева, дължимо за периода от 08.09.2022 г. до 05.01.2022 г. и Законна лихва - 527.05 лева, дължима от 05.01.2022 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.06.2023 г. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението на 27.06.2023г. до изплащане на вземането.

Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производство.

С уточнителна молба от ищеца е посочено, че вземането за договорно възнаграждение в размер на 301,69 лева се претендира за периода от 15.12.2020г. до 05.01.2022г., което се констатира, че не съответства с посоченото в заявлението и в процесната заповед за изпълнение. С влязло в сила Разпореждане № *********г. исковата молба е върната в частта, в която се претендира установяване на вземане за възнаградителна лихва в размер на 301,69 лева за периода от 08.09.2022г. до 05.01.2022г., като нередовна и производството е прекратено в тази част.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Т. К. М., представлявана от пълномощника адв.Е. И., с който заявява, че исковете били неоснователни и недоказани. Сочи се, че „Профи Кредит България“ ЕООД било нарушило изискванията на чл.

143, т. 18 във връзка с 147, ал. 1 от ЗЗП, които задължавали доставчиците на финансови услуги да формулират клаузите в потребителските контракти „по ясен и недвусмислен начин“, така че на потребителите да станат ясни икономическите последици от поетото задължение за заплащане на договорна лихва, като дружеството не било спазило и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗКИ, съгласно която „условията по кредитите се формулират ясно и по разбираем за клиентите начин.“ Твърди се, че в процесния договор единствените данни за годишния лихвен процент, съобразно чл.11 от ЗПК се съдържали в раздел VI „Параметри па договора“, от съдържанието на който обаче потребителят не можел да прецени икономическите последици от 3 договора, а на същия, като по-слабата страна в това правоотношение, законодателят бил предоставил съответни стандарти за защита. Излага се в отговора на исковата молба, че дори и да се приемело, че в случая ответницата била получила стандартния европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация, нямало никакви данни тя да била запозната с общите условия към договора преди подписването му, а пък същата въобще не била подписвала погасителния план с конкретното разпределение на лихви и главници по вноски, които два документа са й били връчени от кредитния инспектор, но чак след сключване на договора. Според М. договорът бил сключен при определен само от търговеца размер на възнаградителната лихва, без потребителят да имал възможност са изрази съгласие или да е направил предложение по отношение на годишния лихвен процент и годишният процент на разходите. В тази връзка се сочи, че потребителят бил поставен в неблагоприятно положение спрямо финансовата институция, отпускаща заема и предвидила неравноправни уговорки за възнаградителна лихва и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. Ответницата счита, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, а наред с това, процесните договорни разпоредби за възнаградителна лихва били неравноправни и затова - нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Релевира се, че в съдебната практика трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а отделно от това уговарянето на възнаградителна лихва в размер четири пъти над законната лихва, значително надхвърляло размера на действителните вреди. Според М. клаузата за възнаградителна лихва и клаузата, предвиждаща възнаграждение по пакет от допълнителни услуги накърнявала договорното равноправие между страните, противоречали на добрите нрави и били в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същите се явявали нищожни, като в тази връзка се излагат подробни съображения.

Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция. Релевира се, че „Профи Кредит България“ ЕООД било получило при начална липса на основание възнаградителна лихва в размер на 1 879,31 лева, законна лихва 1 571,35 лева, такса събиране в размер на 40,00 лева и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги сумата от 2 346,01 лева по договор за кредит № *********. В тази връзка ответницата предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане, като ако се приеме за основателен установителния иск за главница в размер на 3 093,06 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД предявява възражение за прихващане, конкретизирано с уточняваща молба, между предявения иск за главница в размер на 3 093,06 лева със сумата от 2 163,51 лева, представляваща получена от ищеца сума въз основа на нищожни договорни клаузи, от които за възнаградителна лихва в размер на 1 011,08 лева, такса събиране в размер на 40,00 лева и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги сумата от 928,38 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 4 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове: