Решение № 1259 от 25.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1259 гр. София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000501005 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба № 898/21.02.2022 г., подадена в срок а по чл.259, ал.1 от ГПК по пощата на 18.02.2022 г. на ответника Община Перник чрез пълномощника адвокат А. А. с н а д л е ж н о учредена представителна власт с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.61/, както и пълномощно представено по настоящото дело-л.15 срещу решение № 35 от 31.01.2022 г., постановено по гр.дело № 467/2021 г. по описа на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия, с което ответникът е осъден да заплати на Р. Д. А. на основание чл.49 ЗЗД сумата от 4 338 ,35 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие увреждане, настъпило на 12.05.2021 г. при движение по нагъната и неравна тротоарна настилка, находяща се на ул.“Брезник“ в отсечката между ул.“Севлиево“ и ул.“Мелник“ в гр. Перник, ведно със законната лихва върху обезщетението от 12.05.2021 г. до окончателното му изплащане, да заплати на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 26 000 лева, която е предявена като част от претенцията в общ размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие същото 1 увреждане, ведно със законната лихва върху присъдения размер на обезщетението от 12.05.2021 г. до окончателното му изплащане. Ответникът е осъден да заплати на адвокат В. В. М. от Адвокатска колегия – Перник на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1 440,15 лева за процесуално представителство на ищеца пред Окръжен съд – Перник, както и да заплати по сметка на Окръжен съд – Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 653,54 лева.

Решението се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, включително и в частта за разноските, поради което моли съда да го отмени и вместо него да постанови решение, с което отхвърли по размер предявените искове. Счита, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, също е и необосновано. Намира, че в противоречие с чл.52 от ЗЗД съдът е приел, че съгласно принципа на справедливост на ищеца следва да му се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26000 лв. Поддържа се, че преди инцидента ищецът е имал здравословни проблеми, които са допринесли за получените увреждания от процесния инцидент. Поддържа неправилност на извода на съда за липсата на съпричиняване от ищеца за настъпването на инцидента. Обстоятелството, че тротоарът на улицата, по която се е движел ищеца, не е бил в добро състояние и че това е било ясно видимо, предполага, че след като ищецът е предприел придвижване в този участък, е трябвало да се съобрази и с неговите характеристики и да прояви необходимото внимание.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което отхвърли предявените искове. Претендира направените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищеца Р. Д. А., чрез неговия процесуален представител адвокат М., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Въззиваемата страна поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Оспорва всички релевирани в жалбата възражения като безпочвени. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, 2 законосъобразно, обосновано и постановено без нарушение съдопроизводствените правила, поради което моли съда да го потвърди. на

Моли съда да присъди на въззиваемата страна направените по делото разноски, за които с въззивната жалба представя списък по чл.80 ГПК.

Заявява възражение срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски.

Въззивникът-ответник, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Въззиваемият-ищец в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба по аргументи подробно изложени в отговора и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, съобразно представения по делото списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за претендираните от въззивника разноски.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд – Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на неимуществени и имуществени вреди, обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдените главници за неимуществени и имуществени вреди, предявен от Р. Д. А. срещу Община Перник.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

С показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Д. Б. М.а и Т. Д. Т., които съдът намира за логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото, се установява, че на 12.05.2021 г. свидетелката М.а посетила ищеца, който е неин чичо с цел да се разходят и да си поговорят. Двамата излезли на разходка, денят бил хубав, пролетен ден. На връщане от разходката в посока дома на ищеца, двамата вървели по ул. „Брезник“ от дясната страна в посока болницата на града. Било около 18,30 часа. Ищецът се движел от дясната страна на свидетелката М.а на няколко крачки пред нея, защото тротоарът по 3 който вървели бил тесен и неравен, осеян с множество счупени и разхвърляни плочки. В този момент ищецът ритнал една от тези плочи, спънал се и паднал много тежко на земята. Лицето му било ожулено, имало кръв. Свидетелката се опитала да му помогне да го вдигне, но безуспешно. Всичко това се случило на около 150-200 метра от дома на ищеца. В този момент покрай двамата минал свидетелят Т., който помогнал да натоварят ищеца в колата му и после го откарал до дома му. След 21 часа свидетелката завела чичо си, поради нестихващите силни болки, в спешната помощ на болницата в града, където било установено счупване на шийката на дясната става, лекарите обяснили, че е наложителна операция. На другия ден-13.05.2021 г. свидетелката закарала чичо си до гр.София, където бил настанен за болнично лечение в Отделение по Ортопедия и травматология на МБАЛ „Сердика“ ЕООД. Видно от приетата по делото епикриза, ищецът бил изписан на 20.05.2021 г. По време на болничното му лечение, на 14.05.2021 г. е извършена оперативна намеса, по време на която е извършена тотална смяна на тазобедрена става.

Както с показанията на двамата свидетели, така и с неоспореното от страните заключение на СТЕ се установява, че произшествието с ищеца е настъпило на десния тротоар на ул. „Брезник“ в посока МБАЛ „Рахила А.“ в гр.Перник в отсечката между ул. „Севлиево“ и ул. „Мелник“, с точен административен адрес: гр. Перник, ул. „Брезник“ № 101. Установява се, че настилката на тротоара е от тротоарни плочки, като както към момента на произшествието, така и към момента на огледа извършен от вещото лице Г., настилката от тротоарни плочки е силно увредена, като има наличие на земни маси, разбити, разместени, стърчащи, изпочупени и липсващи тротоарни плочки. Вещото лице установява, че приложеният по делото снимков материал от мястото на събитието, отговаря на реалното положение и състояние на ул. „Брезник“ № 101 и към момента на огледа.

След изписване от болницата, свидетелката М.а в продължение на три месеца се грижела за ищеца-къпане, раздвижване, пазаруване, готвене.

Ищецът се раздвижвал много бавно, не можел да се облича сам, не можел да се движи без помощни средства. Падането му подействало психическо много зле-започнал да не може да спи, изпитвал болки. Случилото се довело до усложняване на съществуващите му заболявания-завишили се границите на диабета и кръвното му налягане.

4

От приетата по делото и неоспорена СМЕ, изготвена от вещото лице д-р С. се установява, че при падане на улицата на 12.05.2021 г. ищецът е получил счупване на дясна бедрена кост в горния й край, в областта на шийката.

Установява се, че при нормално протичане на лечебния процес, при такъв вид увреждания и оперативно лечение, възстановителният период е около шест месеца, но при ищеца и с оглед съществуващите придружаващи заболявания, този период може да се удължи. На ищеца е проведено оперативно лечение, което е било адекватно и правилно. При прегледа на ищеца, извършен на 23.12.2021 г. е установено наличието на оперативен белег по външната страна на дясна тазобедрена става с надлъжен ход и дължина 22 см. Установени са също така силно ограничени и болезнени движения в дясна тазобедрена става, като е налице функционален дефицит от 50%. Налице е и ограничен обем движение в лява тазобедрена става и двете коленни стави. Тези последици са с траен характер. Установява се, че през периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания за период от около шест месеца, като първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице установява, че по делото няма данни за настъпила промяна в протичане на съществуващите при ищеца заболявания и тяхното лечение, след получената травма.

От заключението на приетата по делото СПЕ, изготвено от д-р А. се установява, че ищецът преживява кризисна житейска ситуация в резултат на падането и получените травми, разгръщайки психично разстройство с диагноза остро стресово разстройство-стресова реакция с тревожно-фобийна симптоматика. В хода на продължителното лечение и рехабилитация, при ищеца се установяват симптоми на соматоформна вегетативна лабилностколебания в стойностите на кръвното налягане, на кръвната захар, безсъние, епизодична тревожност, напрежение, изтръпване.

С представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че за лечението на полученото счупване, в следствие на падането на тротоара на 12.05.2021 г., ищецът е направил следните разходи:

1.заплатена сума в размер на 4000 лв., представляваща стойността на тазобедрена ендопротеза механична с метална глава-фактура № 4000007391/20.05.2021 г. и фискален бон от същата дата, 2.заплатена сума в общ размер 338,35 лв., представляваща стойността на медикаменти и помощни средства-два броя фискални бонове от дата 5

20.05.2021 г. и от 21.05.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са доказани и основателни, приел е неоснователно на възражението на ответника за принос от страна на пострадалия и уважил исковете в пълния им предявен размер.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени и имуществени вреди на ищеца, произтекли от бездействие на негови служители. Ищецът претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които Община Перник е възложила дейности по поддръжката на публичната общинска собственост, каквато представлява и тротоара, предназначен за придвижване на пешеходците по ул.