Решение № 63 от 12.03.2025, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Севлиево, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Д.а при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Велемира Д. Д.а Гражданско дело № 20244230101078 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание е чл. 108 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищецът Б. А. Б. и покойният му брат С.

А. Б. като наследници А.Б.Т. и след съдебна делба, обективирана в Решение № 638/05.12.1995 г. по гр. дело № 226/1995 г. по описа на РС-Севлиево, влязло в законна сила на 01.07.1996 г. и съдебно решение на ОС-Габрово № 133/01.07.1996 г. по ВГД № 70/1996 г., влязло в законна сила на 01.07.1996 г., са придобили в съсобственост при равни квоти /по 1/2 идеална част/ следният недвижим имот : гараж № 5 с площ 19.91 кв. м. и административен адрес гр.

Севлиево, *** и 1,801% /едно цяло осемстотин и една хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата със същия административен адрес. Към момента имотът се индивидуализира като самостоятелен обект в сграда - гараж, на едно ниво, с кадастрален идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди сто и единадесет точка едно точка тридесет и едно/ и 1,801% /едно цяло осемстотин и една хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата -сграда с кадастрален идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди сто и единадесет точка едно/, предназначение Жилищна сграда многофамилна, построена и разположена в Поземлен имот с кадастрален идентификатор 1

*** /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди сто и единадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед № РД-1877/16.07.2008 г. на ИД на АГКК.

Докато С. Б. бил жив, двамата братя владеели имота в разбирателство, като имали устна уговорка С. да ползва гаража. След смъртта на С. на 09.07.2016г. никой от наследниците му по закон не се е обръщал към ищеца Б. с изявление, че смята занапред да владее гаража за себе си и да упражнява правата на изключителен собственик, за да придобие по давност този имот.

На 29.09.2017 г. вдовицата на С. Б. - Б.Б. А.а се явила в кантората на Нотариус П.Д. с peг. № 543 от регистъра на Нотариалната камара на РБ с район на действие РС-Севлиево и пожелала да бъде обявено саморъчно завещание на покойния й съпруг. За обявяването бил изготвен протокол по надлежния ред. Според въпросното завещание наследодателят оставял цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си. Следователно тя е станала единствен съсобственик с ищеца относно процесния гараж при равни идеални части от по 1/2. След обявяване на завещанието и вписването му в имотния регистър, А.а не е предявявала претенции да владее гаража изцяло и за себе си и не се е обръщала в тази връзка към девера си Б. Б..

През месец октомври 2018 г. Б.Б. А.а, придружена от сина си А.С. А. и съжителката му Р.В.С. посетили ищеца Б. А. Б. в дома му в гр. Габрово. На срещата присъствала и дъщерята на ищеца К.Б.Ц.. Б. А.а предложила на ищеца да изкупи дела му от гаража, като обявила намерение да разпродадат имуществото си в България /в това число и гаража/ и да заминат да живеят в Англия. Тъй като ищецът Б. не се съгласил да продаде дела си от гаража, той и снаха му Б. продължили да бъдат съсобственици.

В последствие ищецът случайно узнал, че позовавайки се на владението си върху гаража и горецитиранато саморъчно завещание Б. А.а се е сдобила с Нотариален акт - констативен за собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ № 100, том VII, peг. № 15106, дело № 903 от 20.10.2020 г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. № 2620 от 20.10.2020 г., акт № 135, том 7, дело № 1259/2020 г., партида 134068 и в същия ден е извършила разпореждане с имота, обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба 2 на недвижим имот № 101, том VII, peг. № 15111, дело № 904 от 20.10.2020 г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. № 2621 от 20.10.2020 г., акт № 136, том 7, дело № 1260/2020 г., партиди 130408, 134068, като го продала на ответника М. К. Г. заедно с друг свой недвижим имот за общата сума от 9 000,00 лв. /девет хиляди лева/.

Ищецът счита, че Б.Б. А.а не е била изключителен собственик на процесния гараж /нито по наследство, нито на основание чл. 79 от ЗС/ и следователно сделката покупко-продажба обективирана в Нотариалния № 101, том VII, peг. № 15111, дело № 904 от 20.10.2020 г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. per. № 2621 от 20.10.2020 г., акт № 136, том 7, дело № 1260/2020 г., партиди 130408, 134068 не е могла да породи вещно правен ефект относно правото на собственост върху целия гараж и да превърне ответника М. К. Г. в изключителен собственик на този недвижим имот.

Поради изложеното и на основание чл. 108 от ЗС се прави искане съдът да постанови решение, с което, след като признае ищецът Б. А. Б. за собственик на 1/2 идеална част от процесния гараж, да осъди ответника М. К.

Г. да му отстъпи собствеността върху тази идеална част и да му предаде владението й. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

В законния срок е постъпил отговор от ответника М. К. Г., който заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Не оспорва твърдението, че процесния гараж е бил поставен в общ дял на ищеца и неговия брат С. А. Б. при проведената съдебна делба, съгласно представените решения на РС-Севлиево и ОС-Габрово.

Твърди обаче, че ищецът Б. А. Б. никога не е установявал от своя страна трайна фактическа власт върху имота. Никога не е осъществявал владение.

Гаража се е ползвал още от построяване на кооперацията от С. Б. - брат на ищеца, който единствено е живял в тази кооперация, в съседния апартамент на своите родители, тъй като всичките са били отчуждени собственици.

Дори още приживе на тях, той е установил фактическата си власт върху този гараж. Дори делбата да е прекъснала неговото владение, то след влизане в сила на съдебното решение на 01.07.1996 г. той отново продължава да владее самостоятелно за себе си този имот и следва да се счита, че от този момент той 3 е установил отново свое владение върху имота и придобивната давност по чл. 79 от ЗС. е започнала да тече

В самата искова молба се признава, че само С. ползва гаража. Без значение дали за това е имало устна уговорка или не, но от този момент той е установил отново своя трайна фактическа власт върху имота и е започнал да го владее за себе си, срещу брат си. Захранил го с електричество от собствения си апартамент, само той разполагал с ключ от гаража, не е давал такъв на ищеца и прочее конклудентни действия, с които манифестира намерението си да свои гаража само за себе си, тъй като живее в тази кооперация, а брат му е в Габрово.

От 1996 г. до смъртта на С. Б. на 09.07.2016 г. ищецът не е стъпвал в този гараж, нито пък е имал имущество там.

Ищецът след делбата не е декларирал в Община-Севлиево собствеността си върху гаража и не е заплащал дължимия данък сгради и такса смет за него.

Този имот е деклариран едва на 18.06.2020 г. от Б. Бочева А.а-продавачката, от която ответникът го е закупил.

Това е още една индикация, че ищецът не е имал намерение да го владее, да му плаща данъците и да го ползва по какъвто и да било начин. Налице е пълно дезинтересиране от негова страна спрямо имота. И обратното-другият съсобственик С. Б. предприема всички действия, които показват намерението му да владее само за себе си имота, лишавайки другия съсобственик от възможността да владее. В полза на него е започнала да тече придобивна давност и към момента на смъртта му вече е придобил имота, но след неговата смърт имота се владее от неговата съпруга, на която с оглед присъединеното от съпруга й владение съвсем основателно е издаден констативния нотариален акт, който не е оспорен от ищцовата страна и не се иска неговата отмяна, видно от петитума.

С оглед изложеното се прави искане да бъде отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС и да бъде осъден ищецът да заплати разноските на ответника.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

Ищецът по делото се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от процесния гараж по силата на Решение № 638/05.12.1995 г. по гр. дело № 4

226/1995 г. по описа на РС-Севлиево, влязло в законна сила на 01.07.1996 г. и съдебно решение на ОС-Габрово № 133/01.07.1996 г., влязло в законна сила на 01.07.1996 г. по ВГД № 70/1996 г. С цитираното решение Б. А. Б. и неговия брат С. А. Б. при извършена съдебна делба на наследството на техния баща А.Б.Т. са придобили в общ дял при равни квоти в собствеността /по 1/2 идеална част/ гараж № 5 с площ 19.91 кв. м. и административен адрес гр.

*************************** и 1,801% /едно цяло осемстотин и една хилядни процента/идеални части от общите части на сградата със същия административен адрес.

Ответникът по делото от своя страна се легитимира като собственик на процесния гараж по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, том VII, per. № 15111, дело № 904 от 20.10.2020 г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. № 2621 от 20.10.2020 г., акт № 136, том 7, дело № 1260/2020 г., партиди 130408, 134068.

Имотът му е прехвърлен от Б.Б. А.а, призната за собственик на гаража с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ № 100, том VII, peг. № 15106, дело № 903 от 20.10.2020 г., вписан в Служба по вписванията при РС-Севлиево с вх. peг. № 2620 от 20.10.2020 г., акт № 135, том 7, дело № 1259/2020 г., партида 134068.

Видно от приложеното нотариално дело на нотариус П.Д. с рег. № 543 на НК, при извършената обстоятелствена проверка, въз основа на която е издаден констативния нотариален акт, от страна на Б.Б. А.а е било представено Саморъчно завещание рег. № 1459/29.09.2017г. на нотариус Пл.

Д. с рег. № 543 на НК и са били разпитани свидетелите К.К., Н.С. и И.К..

От представените от ищцовата страна удостоверения за постоянен и настоящ адрес на свидетелите, разпитани в хода на обстоятелствената проверка е видно, че единствено К.К. е съсед на имота.

От представеното саморъчно завещание на С. А. Б. от 01.01.2015г., обявено с Протокол от 29.09.2017г. на А.С. помощник нотариус по заместване при нотариус П.Д. с рег. № 543 на НК се установява, че завещателят се е разпоредил за след смъртта си в полза на своята съпруга Б.Б. А.а по следния начин „Завещавам й всичко движимо и недвижимо коли, апартамент, къщи, ниви, гори и ако има и пари в банката, които притежавам сега. След смъртта 5 ми всичко за нея.“

От обясненията на ищеца Б. А. Б. по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че той никога не е искал и не е имал ключ от процесния гараж, защото двамата с брат му С. имали нормални отношения. Когато двамата братя и сестра им извършвали делба на наследството на своя баща, съдът оставил гаража в общ дял на двамата братя за уравнение на дялове. Имали споразумение със С. и си били говорили, че понеже от тримата наследници двама имат по апартамент и гараж, а ищецът Б. бил получил от наследството само едни 250 лева, гаражът целия да го вземе Б.. С. обаче се разболял, когато трябвало да се уреждат документите и не било времето да обсъждат това, вместо въпроса за здравето на брат му.

Гаражът бил празен и на ищеца не му било удобно да се карат за дребни работи. Другия гараж, собственост С., последният го ползвал за склад. Към съсобствения гараж С. избил врата от стълбището на кооперацията, за да може да се влиза в гаража. Братята били разговаряли докато се провлачват нещата с придобиването на гаража от Б., С. да плаща данъците, тъй като той и си държал колата там. След смъртта му, ищецът смятал, че ще продължат да се разбират с наследниците му. Веднъж на гробищата повдигнал въпроса за гаража, но жената на брат му се разсърдила, че няма още една година, откакто С. е починал.