Решение № 526 от 18.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20263100500341 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба на „И. компания Г.“ АД, с ЕИК ********, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3990/10.11.2025 год., постановено по гр. дело № *********** по описа на РС-Варна за 2024 год., в частта му, с което е уважен предявен от М. И. М. и А. Д. М., двамата от гр. Варна, срещу дружеството – въззивник положителен установителен иск за собственост и е прието за установено по отношение на ответника, настоящ въззивник че ищците М. И.

М. и А. Д. М. са собственици на 920 кв. м. реална част от Поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, СО „Б.-С.“, целият с площ 9438 кв.м., със стар номер *****, при граници на реалната част: на югоизток – останалата част от ПИ **********; на югозапад - ПИ **************, път; на североизток – ПИ *********** и път; на северозапад – останалата част от ПИ ********** и ПИ № ************, повдигната с оранжеви прекъснати линии на Комбинирана скица № 4 на л.

102 от делото на РС-Варна, която скица, приподписана от съда е неразделна част от решението, въз основа на упражнявано от ищците от 2005 г., и присъединено от И. М. С. от 1987 г., давностно владение до датата на предявяване на иска /30.07.2024 г./, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата са наведени оплавания, че решението в обжалваната от ответника „И. компания Г.“ АД, с ЕИК ********, със седалище гр. Варна, част 1 е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес, тъй като ответникът по никакъв начин не е оспорвал права на ищците върху процесния имот, съответно и не е дал повод за завеждане на делото. Навежда, че в първоинстанционното производство е било прието за безспорно между страните, че ПИ с идентификатор ********** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, СО „Б.-С.“, целият с площ 9438 кв. м., на реална част от който имот ищците претендират да са собственици по давност, не е част от имотите, придобити от дружеството – праводател на ответното дружество с договора за продажба по нот. акт № ********** год. на ВнН. Счита, че погрешното вписване в КР на дружеството-праводател на ответното дружество като собственик на имота с идентификатор ********** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, СО „Б.-С.“, целият с площ 9438 кв. м., на реална част от който имот ищците претендират да са собственици по давност, не обуславя наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост, а тази грешка – по същността си явна фактическа грешка – следва да се отстрани по реда и условията на чл. 53 и сл. от ЗКИР и чл. 81 от Наредбата за създаване и поддържане на кадастралните карти и кадастралните регистри, като наред с това в случая кадастралната карта и кадастралният регистър, както и планът на новообразуваните имоти не са влезли в сила по отношение на имота с идентификатор **********.

Отправено е искане за обезсилване на решението и за прекратяване на исковото производство, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемите – ищци М. И. М. и А. Д. М., двамата от гр. Варна, оспорват жалбата. Считат, че решението е допустимо, по същество – правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

Подадена е и частна жалба от ответника „И. компания Г.“ АД, с ЕИК ********, със седалище гр. Варна, срещу Определението № *********** год. по същото гр. дело, с което е отхвърлена молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските.

В писмен отговор насрещните страни – ищци по предявения иск за собственост, оспорват частната жалба, считат, че е неоснователна.

В съдебно заседание дружеството-въззивник, чрез процесуален представител, поддържа въззивната и частната жалби.

В съдебно заседание въззиваемите – ищци, чрез процесуален представител, оспорват жалбите, поддържат подадените писмени отговори.

Първоинстанционното решение в частта му, с която искът за собственост на ищците върху процесния имот е уважен спрямо другия ответник – „Р. инвест“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. Варна, не е обжалвано, този ответник не се е присъединил към жалбата на съответника си по реда и условията на чл. 265, ал. 1 от ГПК, въпреки предоставената му от въззивния съд възможност, поради което и решението спрямо него е влязло в сила.

2

Съдът съобрази следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост от М. И. М. и А. Д. М., двамата от гр. Варна срещу „И. компания Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. Варна, за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че ищците са собственици на следния недвижим имот: реална част с площ от 920 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н „А.“, с. о. „Б.-С.“, целият с площ 9438 кв. м., със стар номер *****, при граници на реалната част: на югоизток – останалата част от ПИ **********; на югозапад - ПИ **************, път; на североизток – ПИ *********** и път; на северозапад – останалата част от ПИ ********** и ПИ № ************, повдигната с оранжеви прекъснати линии на Комбинирана скица № 4 на л. 102 от делото на РС-Варна, която реална част е бивш имот с пл. № **** по предходен кадастрален план, на основание придобивна давност въз основа на владение с начало на владението от 2005 год. с присъединеното владение на праводателя на първия ищец – И.

М. С. за периода от 1987 год. до 2005 год.

В исковата и уточняващите я молби са наведени следните твърдения:

Ищците са съпрузи, сключили са граждански брак на ********* год. По време на брака си са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху имот, представляващ реална част с площ от приблизително 900 кв. м. от поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, район „А.“, с. о. „Б.-С.“, с площ на целия имот от 9438 кв. м. Твърдят, че реалната част, предмет на иска им, граничи на югоизток, североизток и северозапад с останалата част от имота с идентификатор **********, а на югозапад - с поземлен имот с идентификатор *********** (път). Твърдят, че са придобили собствеността върху процесния имот (процесната реална част) по давност чрез упражнявано от тях давностно владение, започнало през 2005 г., което продължава и понастоящем. Установили са владение върху процесния имот след смъртта на И. М. С. – баща на първия ищец, който на свой ред е владял имота, след като го е придобил чрез неформална покупко- продажба през 80-те години на ХХ век, като към своето владение ищците присъединяват и владението на праводателя на първия ищец за времето от 1987 год. до смъртта му през 2005 год. През 2009 год. ищците се снабдили с разрешение за строеж на водопроводно отклонение и сключили договор с „В и К Варна“ за продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води, в който договор процесният имот е посочен с пл. № **** по предходния кадастрален план. Твърдят, че Община Варна отказала да приеме данъчна декларация за имота поради липса на официален документ за собственост. През месец май 2023 год. ищците предприели действия за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, но след извършена справка в кадастралния регистър установили, че като собственик на процесния имот е вписано дружеството „А.Н. 1“ ООД по силата на нотариален акт № 29/28.11.2003 год. по описа на СлВп-Варна. Дружеството „А.Н. 1“ ООД е преобразувано в акционерно дружество „А.Н. 1“ АД, а последното на свой ред е преобразувано чрез разделянето му на две нови акционерни дружества – 3 ответникът „И. компания Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. Варна и другият ответник „Р. инвест“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. Варна, а „А.Н. 1“ АД е заличено. Ищците твърдят, че вписването в кадастралния регистър към кадастралната карта на праводателя на ответника „И. компания Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. Варна като собственик на имота, в който попада и процесната реална част, на която твдърдят, че са собственици, е пречка за снабдяването им с необходимата скица за успешно провеждане на процедурата по снабдяването им с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, поради което считат, че е налице правен спор относно собствеността върху процесната реална част от ПИ с идентификатор ********** по КККР на гр. Варна.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се признае за установено по отношение на ответника „И. компания Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. Варна, че ищците са собственици по давност на гореописаната реална част от ПИ с идентификатор ********** по КККР на гр.

Варна.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител, ответното дружество „И. компания Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. Варна, счита иска за неподустим поради липса на правен интерес. Излага, че поземленият имот с идентификатор **********, на реална част от който ищците претендират да са собственици, не е измежду имотите, придобити от ответното дружество, респ. от праводателя на ответното дружество, чрез договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №***, том V, рег. № *********** г. на ВнН, вписан под вх. рег. № *********** г. в СлВп – Варна. Посочва, че не е собственик на този имот, не претендира никакви права върху него, включително и върху процесната реална част. Твърди, че ищците са напълно непознати за ответното дружество и никога не са заявявали пред дружеството някакви свои права върху процесния имот. Ответникът никога не е оспорвал евентуални права на ищците и не е давал повод за завеждане на иск за собственост. Заявява, че няма никакво отношение към имота, поради което не би могъ л да изрази становище по основателността на иска и верността на изложените в исковата молба факти, които не са му известни. Счита, че не е надлежен ответник по иска, както и че у ищците липсва правен интерес от воденето му, поради което и искът е процесуално недопустим. Настоява за прекратяване на производството и за присъждане на разноски. В случай че искът бъде приет за допустим и спорът бъде решен по същество, счита, че при евентуално уважаване на иска не дължи разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В писмено становище по подадения от ответника „И. компания Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. Варна отговор на исковата им молба, ищците М. и А. М.и заявяват, че ответникът не оспорва, че в кадастралния регистър като собственик на имота се легитимира „А.Н. 1“ ООД, което дружество е праводател на ответниците. Сочат, че това обстоятелство е пречка за тях да се снабдят със скица на имота, поради което е налице спор за материално право и за тях е налице правен интерес от предявяването на иска.

4

Ответникът „И. компания Г.” АД е подал становище, с което поддържа отговора с и на исковата молба. Счита, че не е заявявал права върху имота, поради което искът е лишен от правен интерес и е недопустим.

В съдебно заседание ищците , чрез процесуалния си представител, поддържат исковете. В съдебно заседание ответникът „И. компания Г.” АД, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното:

Спор по фактите между страните няма.

Ищците са съпрузи, сключили са граждански брак през 1979 год. От представен препис-извлечение от акт за смърт се установява, че И. М. С., роден на ******* год. е починал на ******** г. С разрешително № *** от 04.09.2009 г. от „ВиК-Варна“ ООД за строеж на водопроводно отклонение е разрешено на ищеца М. М. да изгради водопроводно отклонение в имот, находящ се в „Б.-С.“ № ****. Между „ВиК-Варна“ ООД и ищеца М. М. на дата 25.09.2009 год. е сключен и договор за продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води относно имот, находящ се в „Б.-С.“ № ****.

Разпечатката съдържа 36 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9df88eba-ec6d-4790-94cb-578f88383ca8