Решение № 5116 от 13.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5116 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100505748 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение от 07.10.2020г., постановено по гр.д. №65531/2017г. по описа на СРС, 31 състав, е осъдена И. А. Х. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ сумата от 150,51 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„******* *******, аб.*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5,13 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2014г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г. до окончателното плащане на сумата, като са отхвърлени предявените искове за мораторна лихва за сумата от 40,68 лева за периода от 15.09.2014г. до 11.08.2017г. и иска за 1,19 лева лихва за забава за периода от 08.08.2014г. до 11.08.2017г. С решението са осъдени Т. В. В., Б. В. А., С.

В. А. и А. Е. В. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ всеки един сумата от по 5,02 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 1

01.09.2014г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„******* *******, аб.*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от по 0,64 лева главница за услугата дялово разпределение за периода от м.09.2014г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени предявените искове за разликите над уважените размери до пълните предявени размери, както и за периода от 01.05.2013г. до 31.08.2014г., както и исковете за мораторна лихва за сумата от 40,68 лева за периода от 15.09.2014г. до 11.08.2017г., и иска за 1,19 лева лихва за забава за периода от 08.08.2014г. до 11.08.2017г. Отхвърлени са предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. В. Н. за заплащане на сумата от 150,51 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, аб.*******, както и сумата от 5,13 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2014г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г. до окончателното плащане на сумите, както и предявените искове за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия в размер на 40,68 лева за периода от 15.09.2014г. до 11.08.2017г. и върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 1,19 лева за периода от 08.08.2014г. до 11.08.2017г. Отхвърлени са предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Б. А. за заплащане на сумата от 75,25 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, аб.*******, както и сумата от 2,56 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2014г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г. до окончателното плащане на сумите, както и предявените искове за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия в размер на 20,34 лева за периода от 15.09.2014г. до 11.08.2017г. и върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 0,60 лева за периода от 08.08.2014г. до 11.08.2017г. Отхвърлени са предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Б. Б. за заплащане на сумата от 75,25 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, аб.*******, както и сумата от 2,56 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2014г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата 2 на подаване на исковата молба – 15.09.2017г. до окончателното плащане на сумите, както и предявените искове за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия в размер на 20,34 лева за периода от 15.09.2014г. до 11.08.2017г. и върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 0,60 лева за периода от 08.08.2014г. до 11.08.2017г. С решението са осъдени Т. В. В., Б. В. А., С. В. А. и А. Е. В. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК всеки един сумата от по 7,78 лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете. Осъдена е И. А. Х. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 216,70 лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете. Осъдена е „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.77 от ГПК да заплати в полза и по сметка на СРС сумата от 250 лева, представляваща депозит за вещо лице.

Подадена е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт К.М., срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството осъдителни искове срещу Д. В. Н., Д. Б. Б. и В. Б. А., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не е налице облигационна връзка между страните, тъй като от представените доказателства се установявало, че ответниците са били съсобственици на процесния имот. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна В. Б. А., представлявана от особения представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК адв. Н. Ш., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Останалите въззиваеми страни и третото лице – помагач не са изразили становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 3 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Основният спорен въпрос в производството по делото е дали през процесния период между ищеца и част от ответниците по делото е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е 4 разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови нужди с качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот. В подкрепа на това свое твърдение ищецът представя НА за покупко-продажба на недвижим имот №17, том III, рег. №6812, дело №356/2004г. по описа на нотариус Г.Й.-Д. с район на действие СРС, от който се установява, че Д.М.Д. е продала на ответницата И. А. Х. собствените си 5/8 идеални части от процесния топлоснабден имот, който е съсобствен с купувача и трети лица. Не са ангажирани никакви други доказателства по делото, от които да се установява, че ответниците Д. В. Н., Д. Б. Б. и В. Б. А. са съсобственици на имота, нито при какви квоти. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот при посочените в исковата молба квоти, не е установил този факт при условията на пълно и главно доказване, поради което предявените искове за стойността на ползвана в имота топлинна енергия и такса за извършена услуга дялово разпределение през процесния период се явяват неоснователни и решението, с което същите са отхвърлени е правилно.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на 5 основание чл.271, ал.1 от ГПК.