Решение № 1775 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1775 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело № 20251100508777 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6527 от 11.04.2025 г. по гр.д. № 42062/2024 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от И. В. В. срещу Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов” искове за осъждане на Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов” да заплати на И.

В. В. следните суми:

- сумата 1680 лв., представляваща разликата между платеното и дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. след преизчисляване съгласно договореното с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, и сумата 167,69 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 26.10.2023 г. до 15.07.2024 г.;

- сумата 184,80 лв., представляваща разликата между платеното и дължимото допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. след преизчисляване съгласно договореното с Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, и сумата 18,45 лв., представляваща законна лихва за забава за 1 периода от 10.08.2023 г. до 15.07.2024 г.;

- сумата 118,66 лв., представляваща разликата между платеното и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ след преизчисляване съгласно договореното с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, и сумата 11,84 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 10.08.2023 г. до 15.07.2024 г.;

Ищецът И. В. е осъден да заплати на ответника НПГПТО „М. В.Ломоносов на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищеца И. В. като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие на принципа за правна сигурност по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. В жалбата се излагат възражения срещу решаващия извод на първоинстанционния съд, че предвид прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, считано от 01.07.2023 г., тя не попада в кръга от лицата, по отношение на които намира приложение изменението, направено с анекса към КТД от 10.08.2023 г. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тезата, че увеличението на заплатите на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал – съобразно увеличението на работната заплата, обективирано в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г., се прилага и по отношение на работници и служители, които към датата на подписване на анекса са били с прекратени трудови правоотношения. Сочи се, че както в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, така и в анекса към КТД, не е предвидено увеличението на възнагражденията да касае единствено и само заетите лица към момента на издаване на наредбата, респективно сключването на анекса, поради което стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно действие, не следва да се прилага. Поддържа, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. се прилага за всички работници и служители в сферата на предучилищното и училищното образование – синдикални членове, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. С този анекс се преуреждали отношенията относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование със задна дата и такова преуреждане било допустимо. Изтъква се, че нито в анекса, нито и в други разпоредби, се предвижда изрично изключване на лицата, чиито трудови правоотношения са били прекратени към датата на сключването му – 10.08.2023 г. Обратно тълкуване, според въззивника, би било несправедливо и би довело до неравно третиране на работниците и служителите, полагали труд при същия работодател на равна или сходна длъжност след 01.01.2023 г., но чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса. Навежда се довод се, че отказът за изплащане на полагащото се трудово 2 възнаграждение е израз на дискриминационно третиране, в нарушение на чл. 6 от КРБ, чл.

18 и чл. 4 от ЗЗДискр. и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, което е и форма на злоупотреба с права по чл. 8 от КТ. Иска се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго от въззивния съд, с което се уважат предявените искове.

С писмения си отговор въззиваемата страна НПГПТО „М. В.Ломоносов”, представлявано от директора, оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Счита за неоснователен доводът на въззивника, че с анекса към КТД се преуреждат отношенията относно работните заплати на педагогическия персонал със задна дата. Поддържа, че с новият текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с Анекса от 10.08.2023 г., било предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на работните заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогически персонали съответните разходи за осигурителните им вноски, и именно към тази дата – 10.08.2023 г. се определял кръга на лицата, за които се прилагат договореностите в анекса, т.е. за тези, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството „работници и служители” в тази система. Ако към тази дата трудовият договор на работника или служителя е бил прекратен, той не попадал в кръга на лицата, определени в КТД и в анекса към него.

Поддържа, че посочената в анекса към КТД дата 01.01.2023 г. не представлява датата на влизане в сила на договорените клаузи, а началният момент, от който се увеличават заплатите на лицата, които притежават качеството на работници и служители към момента на постигане на договореното – 10.08.2023 г., поради което основанието за увеличаване на заплатата възниква на 10.08.2023 г. с подписването на анекса към КТД и към този момент следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Основанието за увеличение на заплатите се отнасяло само и единствено за служителите, които продължават да работят по трудов договор, сред които не бил ищецът, тъй като към тази дата трудовото му правоотношение е било прекратено. Навежда се и довод, че наведените от въззивника възражения за наличие на дискриминация и злоупотреба с право са преклудирани, а също са и неоснователни.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

И. В. В. е предявил срещу Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „В. В. Ломоносов”, гр. София, искове за осъждане да му заплати следните суми /след допуснато увеличение на размера на исковете/:

- сумата 1680 лв., представляваща неизплатена част от дължимото основно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 167,69 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение от 1680 лв., за периода от 26.10.2023 г. до подаване на исковата молба /15.07.2024 г./;

- сумата 184,80 лв., представляваща неизплатена част от дължимото допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.01.2023 г. до 3

30.06.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 18,45 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 184,80 лв., за периода от 10.08.2023 г. до подаване на исковата молба /15.07.2024 г./;

- сумата 118,66 лв., представляваща неизплатена част от обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 11,84 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху неизплатената част от обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ от 118,66 лв., за периода от 10.08.2023 г. до подаване на исковата молба /15.07.2024 г./.

Ищецът твърди в исковата молба, че е работел като учител в НПГПТО „М. В.

Ломоносов” на основание трудов договор от 01.09.2020 г. и допълнително споразумение към него от 20.09.2022 г., при основно трудово възнаграждение в размер на 1660 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 11% или 182,60 лв. Ищецът членувал в Синдиката на българските учители. Трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, считано от 01.07.2023 г.

При прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца било изплатено обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 34 дни в размер на 3263,32 лв.

Твърди се, че въз основа на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., с който се изменя чл. 27, ал. 1 от КТД като се определя нов размер на минималните работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование и увеличение с не по-малко от 15% на заплатите на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., ръководството на ответната НПГПТО „М. В. Ломоносов” взело решение индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти на основание чл. 26, ал. 3, т. 2 от КТД за бъдат увеличени с 16,86%. С подписването на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД в полза на ищеца било възникнало право да получи определената от НПГПТО във връзка с него актуализация на работната си заплата. Предвид изричното посочване в изменението на чл. 27 от КТД определените с анекса минимални работни заплати и увеличението на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти следвало да се прилагат със задна дата – от 01.01.2023 г. В този смисъл била и публикуваната на 01.09.2023 г. /ДВ, бр. 75/ Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда на министъра на образованието и науката, с § 3 на която било придадено обратно действие от 01.01.2023 г. на разпоредбата на § 2, съдържаща промени в Приложение № 3 относно размерите на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Поддържа се, че посочените разпоредби се прилагат и по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са отговаряли на изискванията на закона, а именно - да са страни по трудово 4 правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение, какъвто бил ищецът. След като ищецът е полагал труд в процесния период, той имал право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата.

Ищецът твърди, че на 26.10.2023 г. отправил до директора на ответната НПГПТО искане за преизчисляване на възнаграждението му за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. и заплащане на увеличения размер, но плащане не било извършено. Сочи, че при изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото му правоотношение, бил взет месечния му доход преди договореното с Анекс № Д01192/10.08.2023 г.