Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 26.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 376/2025
Вид
Решение № 230
Подписан
26.03.2025
В сила
26.03.2025
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова

Цитирани разпоредби

  • чл.260-262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260-262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260-262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435,ал.2,т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 441, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.442а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 442а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.442а ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 487 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.501а и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.70 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.41 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.5 · Закон за наследството
  • чл.9 · Закон за наследството
  • чл.45 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Бургас, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100500376 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Образувано е по жалбата на С. Д. М. ЕГН **********,с адрес: *****, Д. Г. М. ЕГН ********** с адрес: **** и П. Г. М. ЕГН ********** с адрес: *****,в качеството им на наследници на Г. Д. М.- управител на „ФЕНИКС ГАРАНТ“ ООД с ЕИК 102001988,подадена против Разпореждане с изх. № 3466/22,01.2025г., постановено по изп. дело №407/2024г. по описа на ЧСИ Делян Николов с per. № 804, с което е постановен отказ за частично спиране на принудително изпълнение спрямо поземлен имот с идентификатор №***, по съображения, черпени от чл.442а от ГПК.

В жалбата разпореждането се сочи за неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Излагат се аргументи във връзка с правилното приложение на разпоредбата на чл.442а, ал.1 от ГПК, изискваща наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.Намират, че обжалваното произнасяне на ЧСИ Д.Николов е противно на цитираната разпоредба,т. к. той е предприел изпълнителен способ върху недвижимо имущество на стойност четири пъти и половина по-голяма от дълга по изпълнително дело №407/2024г., ведно с обезпечение на бъдещ иск.Дългът по делото, ведно с обезпечението на бъдещ иск бил в размер на 965 000 лева, а възбранените и описани недвижими имоти са оценени по експертна оценка, възложена от същия ЧСИ на 4 274 000 лева.Касаело се за имущество, включващо поземлен имот и изградените в него осем промишлени сгради, всяка от които се сочи за годен за експлоатация 1 самостоятелен обект, захранен с всички необходими комуникации и се акцентира ,че изпълнението би могло да бъде насочено само върху сградите, предвид факта, че дори тяхната обща стойност надхвърля дълга по делото с приблизително 120 000 лева.

Възразяват срещу становището на ЧСИ, че като длъжник по делото не са предложили изпълнение на задължението, противопоставяйки изразеното по- горе желание за насочване на същото само спрямо част от имуществото на дружеството. Твърдят, че обслужват на вноски задълженията си по другите цитирани от ЧСИ изпълнителни дела, които са за малки вземания.

Счетат, че евентуална продажба на цялото имущество на дружеството ще доведе до прекратяване дейността му и няма да спомогне за погасяване на задълженията към взискателите.Представят доказателства за заличаване на установената от съдебния изпълнител ипотека,наложена в полза на „Банка ДСК“ АД върху имотите. Твърдят, че кредиторът не я бил заличил своевременно след погасяването на обезпеченото задължение в пълен размер.Считат необосновано твърдението на ЧСИ, че има вероятност задълженията им към взискателите да не бъдат погасени след като са наложени възбрани върху цялото имущество на длъжника, осигуряващо свръх обезпечение на дълга.Според тях поради доброто местонахождение на имотите и доброто им фактическо състояние те ще бъдат продадени още на първи търг и при надвишаващи тръжните оценки стойности.

Оспорват и останалите съображения на ЧСИ за отказа, продиктуван от лошото състояние на имотите и др. под.

Считат, че електронният търг по реда на чл.501 а и сл. от ГПК,като нов способ със специфични изисквания за участие, ограничава потенциалните купувачи, което можело да доведе до постигане на цена, по-ниска отколкото при търг с явно наддаване на основание чл.487 и сл. от ГПК, което би ощетило всички страни в изпълнението.

Молят за постановяването на съдебен акт, отменящ като незаконосъобразно обжалваното Разпореждане с изх. №3466/22.01.2025г. по изпълнително дело №407/2024г., по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№804 Делян Николов и БОС да разпореди постановяването на частично спиране на принудителното изпълнение спрямо поземлен имот с идентификатор №***, както и да публичната продан да бъде проведена по реда на чл. 487 и сл. от ГПК, за осемте сгради, находящи се в имота.

Постъпило е становище по горната жалба , подадено от Г. Н. М. с ЕГН ********** в качеството му на цесионер на вземането на взискател К. Ч. от 03.10.24г.,конституиран като взискател на 09.10.24г. от ЧСИ, при заличаване на първоначалния такъв на същата дата.

В горното жалбата се сочи за недопустима, т.к. не се изтъкват действия на съдебния изпълнител, които да подлежат на инстанционен контрол на нито едно от основанията, визирани в чл. 435 ГПК, а и като се повдига въпросът за представителството на дружеството- длъжник, чийто управител Г.Д.М. е починал през м. февруари 2025г., като издаденото от него пълномощно, възлагащо правомощия на жалбоподател П. М. се прекратява съгласно чл.32 от ГПК, а нов управител на дружеството няма избран.

Жалбата се посочва и за неоснователна,т.к. в нея хаотично са изложени факти от изпълнителното дело и твърдения на жалбоподателите, неотговарящи на хода на изпълнението.Страната счита, че с искането си проданта да бъде спряна спрямо терена , върху който са построени осемте сгради на дружеството, жалбоподателите целят последните да станат негоден и неатрактивен актив за продан. Счита, че ако принудителното изпълнение се насочи само 2 срещу сградите, не и спрямо поземления имот, това ще доведе до занижаване на цената от проданта.Поддържа, че ЧСИ в случая е съобразил разпоредбата на чл. 442а ГПК извършвайки необходимата преценка каква част от имуществото на длъжника да засегне, като съобрази както процесуалното му поведение, така и възможността вземането да остане неудовлетворено.Счита за обосновано и целесъобразно проданта да се осъществи спрямо сградите и терена, в който са изградени,защото иначе е възможно проточване на удовлетворяването на взискателя във времето заради недостатъчност на цената на сградите след няколко неуспешни публични продажби, като намира, че и поземленият имот като самостоятелен актив би бил неатрактивен обект за продан.

Намира, че разделянето на имуществото при проданта би довело до занижаване цената на недвижимите имоти на дружеството, че дружеството длъжник не е изпълнявало дори частично дълга си в последната година и оценява исканията му за домогващи се до шиканьозно забавяне на изпълнението чрез различни предвидени в закона механизми. Окачествява това поведение като недобросъвестно, като намира, че усвоилата го страна не може да черпи права от него, т.к. това е в противоречие с основен принцип на правото.Намира съображенията за ЧСИ за отказа за правилни и обосновани от наличието и на други изпълнителни производства срещу длъжника, от вписаната в полза на Банка ДСК ипотека, заличена едва по-късно-на 03.02.2025г., дванадесет дни след издаване на Разпореждането,което бъдещо действие ЧСИ е нямало как да прецени, при това има възможност, ако неподновяването на ипотеката след изтичането на 10 годишния й срок е резултат от пропуск на кредитора, той да бъде поправен.

Счита за недопустимо разглеждането в това производство на възражението срещу провеждането на публичната продан по реда на чл.501а и сл. от ГПК чрез електронен публичен търг и не споделя изразените от длъжника резерви.По същество не намира пречка проданта да се проведе по реда на чл.487 от ГПК.Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение, като неоснователна.Не ангажира доказателства.

Взискател НАП не е ангажирал становище.

Не е представено становище и от присъединен по чл.459 от ГПК взискател с обезпечено вземане С. В. Ч. с ЕГН **********.

Постъпили са мотиви на частен съдебен изпълнител ДЕЛЯН Н. по жалбата на С. М., Д.

М. и П. М..

В горните се изразява становище, че е неоснователна.Излагат се подробни съображения в тази насока.Моли се тя да бъде оставена без уважение.

Бургаски окръжен съд, при извършената проверка по чл.436, вр. чл.260-262 ГПК намери жалбата за редовна и допустима , като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона срок,срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Неоснователни са възраженията за недопустимост, поради липсата на основание, визирано в чл.435 от ГПК.Касае се до постановен с разпореждане на ЧСИ Д.Николов отказ да спре по изп.д.

№20248040400407 по описа си изпълнението, насочено спрямо недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, което е визирано като правна възможност на длъжника в чл.435, ал.2т.6 от ГПК.

На следващо място съдът съобразява, че жалбоподателите са се посочили за наследници на един от двамата покойни съдружници в дружеството длъжник по изпълнението, които имат интерес от обжалване на действията, предприети спрямо имуществото на дружеството, в което са 3 наследили в съответни според правилата на чл.5 и чл.9 от ЗН дяловете на общия си праводател, на когото първата се явява преживяла съпруга, а останалите – преки низходящи- негови деца.Те не са предявили жалбата като представители на дружеството, каквито в действителност не са.Нито представителството на дружеството, нито членственото правоотношение в същото са наследими, а и пълномощното за представляване на юридическото лице, дадено на един от жалбоподателитенаследник на управителя М. , е прекратено със смъртта на упълномощителя, на осн. чл.41 от ЗЗД.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна, а съображенията за това са следните:

От фактическа страна:Първоначално изпълнителното производство е било образувано от К. В.Ч. за събиране на парично вземане против дружеството „Феникс Гаранат“ООД пред ЧСИ Илко Бакалов, наложил възбрана на поземлен имот с идентификатор ***, както и на построените в него сгради с идентификатори № ***; ***; ***;

***; ***; ***; *** и ***. Извършен е бил и опис от ЧСИ Бакалов на посочените сгради, без поземления имот, след което е била предявена оценка на длъжника, срещу която последният е подал възражение.

След продължаването на делото от ЧСИ Делян Николов, взискателят е поискал опис и на поземлен имот с идентификатор ***, насрочен за 02.10.2024 г.

На 25.09.2024 г. е постъпило възражение от длъжника “ФЕНИКС ГАРАНТ" ООД, съдържащо оплаквания за наличие на несъразмерност на наложените обезпечения, както и искане за отлагане на насрочения за 02.10.2024 г. опис, което с разпореждане от 30.09.2024 г. съдебният изпълнител е отказал с подробни аргументи. По искането за отчитане на несъразмерност на обезпечението, съдебният изпълнител е отложил произнасянето си, докато по делото не постъпят данъчни оценки и оценки на вещи лица относно процесните недвижими имоти.

На 02.10.2024 г. е бил извършен опис на поземления имот, за което е съставен протокол.

На 16.10.2024 г. е постъпила оценка от вещото лице Даниел Хаджиатанасов, оспорена от дружеството длъжник “ФЕНИКС ГАРАНТ” ООД, в резултат на което е постъпила нова оценка от вещото лице Тодор Димитров Ангелов на 15.11.2024 г.

На 15.11.2024 г. по изпълнителното дело е депозирана обезпечителна заповед срещу длъжника, издадена в полза на С. Ч., издадена от Бургаски окръжен съд по т. д. № 340/2024 за сумата от 364 269.00 лева, с която се налага възбрана на описания имот № *** ведно с построените в имота осем сгради, вписана в имотния регистър на 01.11.2024 г. Посоченото вземане се счита за присъединено по делото по силата на закона и следва да се отчете при евентуално извършване на разпределение на суми по делото, тъй като е с еднакъв ред с вземането на взискателя.

От справка в регистъра на заведените изпълнителни дела са установени от ЧСИ и множество други висящи изпълнителни дела срещу длъжника при други съдебни изпълнители, а именно - изп. дело № 1043/2019 при ЧСИ Ивелина Божилова, изп. дело № 209/2019 при ЧСИ Илко Бакалов, изп. дело № 121/2019 при ЧСИ Г. Пеев, изп. Дело № 24/2019 при ЧСИ Г. Пеев, изп. дело № 472/2017 при ЧСИ Трифон Иванов, изп. дело № 297/2024 при ЧСИ Станимира Н.а.