Решение № 161 от 24.03.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пазарджик, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20225220201368 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Л. Н. В. с ЕГН ********** против Заповед за задържане на лице с рег. № 340зз-127 от ... г., издадена от И. Д. П. – мл. инспектор при Районно управление на МВР Септември.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, постановена е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издадена е в несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя в становище по съществото на спора поддържа, че административният орган е нарушил принципа за невиновност, липсва фактическа обстановка в заповедта и на последно място задържането не е било съобразено с медицинското състояние на В.. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски.

1

Ответната страна – И. Д. П. – мл. инспектор при РУ на МВР Септември, застъпва становище, че издадената заповед е законосъобразна. Иска да се отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Няма дата на разписката за връчване на заповедта. Доколкото заповедта е издадена на ... г., а жалбата е депозирана на ... г., то същата е подадена в срок и следва да бъде разгледана.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр. с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 340зз-127 от ... г., издадена от И. Д. П. – мл. инспектор при Районно управление на МВР Септември, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя Л. Н. В. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ на МВР Септември във връзка с данни за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК – нанасяне на лека телесна повреда на лицето Г. А. Ш. на ... г. по хулигански подбуди, като е посочено и образуваното ДП - ЗМ № 287/2022 г.

При задържането Л. Н. В. е подписал декларация, като е отразил, че не желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не желае служебна защита, няма здравословен проблем, желае преглед от лекар, не желае да се уведоми член на семейството му за задържането, уведомен е, че може да получава колети и храна и не се нуждае от специална диета. Посочил е още, че е бил запознат с правата по чл.73, чл.74 и чл.75 от ЗМВР. На В. е извършен обиск, за който е съставен Протокол за обиск от ... г.

Жалбоподателят е бил задържан в ... часа на ... г. и освободен в ... часа на другия ден. Във връзка със здравословното състояние на В. и при изрично заявеното му желание за преглед от лекар, му е извършен такъв от свидетеля К. Т.. При прегледа последният е констатирал разкъсно-контузна рана на главата на В. и порезна рана на ръката, отразено във фиш за спешна 2 медицинска помощ от същата дата. Т. промил раните на В. и му сложил лепенка. Самият В. заявил, че не желае хоспитализация, отразено във фиша за спешна медицинска помощ.

От самата оспорената заповед се установява, че на ... г. около ... ч. след възникнал скандал лицата Л. Н. В. и Й. Н. Х. от с. В., са нанесли побой над Г.

А. Ш. от с. К. в дома му. Вследствие на побоя Ш. е прегледан в хирургично отделение при МБАЛ-Пазарджик с охлузни рани и хематом в областта на главата, без опасност за живота. Извършен е оглед на местопроизшествието.

Иззети са веществени доказателства. Образувано е ДП във връзка със ЗМ № 287/2022 г. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ап.1 от НК.

След това В. бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР с атакуваната в настоящото производство заповед. По делото са събрани материалите, от които е видно, че досъдебното производство № 287/2022 г. по описа на РУ на МВР Септември е започнато на ... г. на основание чл.212, ал.2 НПК със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие – първо действие по разследването. Установява се също така, че на другия ден след задържането В. не се чувствал добре – оплаквал се от главоболие и повръщане. Полицейските служители повикали екип на Спешна помощ Септември да го прегледа отново, като на място прегледа извършил свидетелят Б. Ф.. Последният също констатирал раната на главата на В., която не била дълбока, но с оглед мястото на нараняването и оплакванията на В., преценил, че трябва да се направи скенер и снимка за комоцио, поради което В. е освободен от РУ С. и екипът на Спешна помощ го отвел в ЦСМП Пазарджик за извършване на прегледи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При 3 издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по съществото е заповед за прилагане на ПАМ, като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР, което в случая е налице. По отношение на тази заповед са неприложими изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон - ЗМВР.

Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й – данни за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК – нанасяне на лека телесна повреда на лицето Г. А. Ш. на ... г. по хулигански подбуди, като е посочено и образуваното Досъдебно производство № 287/2022 г. по описа на РУ на МВР Септември.

Според съда оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. От посоченото в оспорената заповед и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя В. е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК на ... г. в с. К.. Съдът намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в оспорената заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за задържането по смисъла на чл.74, ал. 2, т.2 от ЗМВР, като по отношение на фактическите основания се препраща към Досъдебно производство № 287/2022 г. по описа на РУ на МВР Септември.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител в тази 4 насока, че В. е задържан за деяние от частен характер – нанасяне на лека телесна повреда. Нанасяне на такава повреда по хулигански подбуди е престъпление, което се разследва по общ ред. В самото начало на всяко разследване няма как подбудите да бъдат изяснени в цялост, за това и с оглед обективните данни към този момент полицейските органи правилно са преценили, че е налице този квалифициращ състав.

Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило престъпление.

Понятията „данни“ по смисъла ЗМВР и „достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление.

При налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа“ по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление, по смисъла на НК. Затова и съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая изначално не са били налице достатъчно данни за извършено престъпление от В.. Достатъчно е било само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да 5 наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице, поради което настоящият съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства. От тях е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо извършване от В. на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК на ... г. в с. К.. Тези първоначални данни, че именно Л. Н. В. и Й. Н. Х. от с.

В., са нанесли побой над Г. А. Ш. от с. К. в дома му, като вследствие на побоя Ш. е прегледан в хирургично отделение при МБАЛ-Пазарджик и са установени охлузни рани и хематом в областта на главата, без опасност за живота, законосъобразно и обосновано са довели ответника до извод, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице непротиворечиви данни за извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.