Решение № 575 от 16.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20211100902010 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „МТК Г.“ ООД твърди, че между него и ответника по делото е подписан договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г., по силата на който му е възложено срещу възнаграждение извършването на обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О., за срок от 8 години. Възнаграждението съгласно чл. 5, ал.1 е 3 лв. на километър без ДДС, платимо ежемесечно на две вноски: 30% авансово до 15 число на текущия месец и останалата част - до 14 число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег - чл.5, ал.2 от договора. Твърди се, че в чл.5, ал.4, т.2 от договора страните са уговорили клауза за промяна на цената на извършвания превоз в зависимост от промяната в цената на гориво-смазочните материали (ГСМ) след датата на подписване на договора. Поддържа, че описаните в чл.1, ал.1 и чл.7, ал.2 на договора 60 броя новопроизведени нископодови автобуси използват гориво природен газ (метан), който факт счита, че следва да е безспорен. Поддържа, че с писмо с изх.№ УП1210/02.04.2021 г., НСИ ги уведомил, че разполага с информация за цената на природния газ за крайни битови и за небитови клиенти, като информацията се актуализира два пъти годишно: за първото шестмесечие и за второто шестмесечие, прилагайки справките. По подробно изложените доводи твърди, че видно от справките цената на природния газ е нараснала през първото шестмесечие на 2019 г. спрямо второто шестмесечие на 2016 г. с повече от 60%, и това води до задължение на ответника да заплати тройния размер на предвидената в чл.5, ал.4, т.2 от договора компенсация, три пъти по 2.5% или общо 7,5%.

Ищецът сочи по подробно изложените мотиви, че въпреки положените усилия и изричните 1 писмени мотивирани предложения за преговори, такива не са се провели и няма постигнато никакво писмено споразумение, както е предвидено в чл.5, ал.4, т.З от договора, пораси което съгласно последното изречение на посочената т.3 на чл.5, ал.4 настъпват последиците, записани в чл.5, ал.4, т.2 на договора, а именно - възнаграждението за извършения превоз се променя с 2.5% за всеки 20% в промяна на цените на ГСМ. Т.е. предвид отчетената от НСИ промяна в цената на природния газ с повече от 60%, то възнаграждението от 3 лв. на километър пробег, без ДДС нараства с три пъти по 2.5% или общо с 7,5%, като става 3.225 лв. без ДДС или 3.87 лв. с включен ДДС. Според ищеца съгласно приложените към исковата молба фактури за аванс за превоза през месец март 2019 г. е начислена сума в размер на 554 610,51 лв. (с ДДС) и окончателно изравняване съгласно клаузата на чл.5, ал.2 от договора - в размер на 1295 861,32лв. с ДДС, което възнаграждение е изчислено по базовата цена на договора от 3 лв. на километър без ДДС и е фактурирано за осъществения през месеца общ пробег от 513 742,171км., като при прилагане на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, ответникът дължи възнаграждение от 3,87лв. на километър с ДДС, и тази разлика от 0.27 лв. на километър с ДДС, когато се умножи с изминатите километри прави неизплатено възнаграждение от 138 710,36лв. с ДДС. Твърди, че ответникът му дължи и заплащането на мораторна лихва върху тази сума, тъй като съгласно чл.5, ал.2 от договора цялото възнаграждение за всеки отделен месец е дължимо до 14 число на следващия месец.

Поради това възнаграждението за месец март 2019 г., и то в неговия пълен размер, включително и с уговорената в чл.5, ал.4 актуализация е дължимо до 14.04.2019 г., а на 15.04.2019 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторната лихва за периода от тази дата до датата на предявяване на настоящата искова молба, която за посочения период възлиза на 35139,97 лв. Аналогични са доводите на ищеца за възнаграждението за месец април 2019г., като твърди, че му се дължи като доплащане сумата от 135 079,62 лв. с ДДС и лихва върху тази сума в размер на 33 094,51лв. Предвид горните доводи претендира осъждане на ответника да му заплатени горепосочените суми. В допълнителната искова молба от 14.12.2021г. ищецът оспорва доводите на ответника. Твърди, че конкурсът бил проведен 8 години преди подписване на договора, а именно през 2008 г., а договорът е подписан през месец декември 2016 г. Също така според него ответникът е пропуснал да посочи факта, че ищецът спечелил проведения през 2008 г. конкурс с цена от 3.57 лв. без ДДС за километър пробег, но в резултат на административен натиск от ответника, се съгласил 8 години след провеждане на конкурса, да се намали цената на километър от 3.57 лв. на 3.00 лв. и последната цена намерила отражение в процесния договор, подписан от страните. Оспорва всички твърдения на ответника относно датата на влизане в сила на процесния договор, както и извода, че провеждането на преговори е задължително.

Поддържа, че обективният факт на непроведени преговори, не означава, че не са налице основания за приложението на чл.5, ал.4, т.2 от договора относно промяна на възнаграждението, а такова основание за актуализация на възнаграждението е налице обективно, тъй като е доказано нарастване на цените на природния газ с повече от 20% спрямо цените при подписване на договора. Оспорва възражението на ответника за нищожност на сочената клауза, като счита, че същото е и неконкретизирано, а посочва, че 2 оспорената норма на чл.5, ал.4 от договора съответства изцяло на духа и буквата на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г., като се позовава и на влязлото в сила решение по т.д.№ 1325/20 г. по описа на СГС, VI-20 състав, което е постановено между същите страни и по същия договор (но за друг период).

Възразява срещу част от задачите, поискани от ответника. В хода на производството поддържа предявените искове чрез процесуалния си представител адв. Н., като е заявил изменение на исковете за лихва чрез намаляването им с молба по чл. 214 от ГПК до размера на установеното по ССЕ. Претендира и разноски.

Ответникът С.О. оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 22.11.2021г. и допълнителния отговор от 18.01.2022г. Не оспорва факта на сключване на процесния договор, но твърди, че срокът на договора се брои от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия (чл. 3, ал. 1), която е 26.07.2017 г., съгласно протокол № 1/25.07.2017 г. на приемателната комисия по договора. Твърди, че договорът влиза в сила от датата на представяне от оператора (изпълнителя) на общината на оригинал на влязло в сила определение на АССГ за прекратяване на адм. дело № 11168/2012 г., а срокът за мониторинг на цената на ГСМ се брои от датата на подписване на договора (чл. 5, ал. 4, т. 2), която е 02.12.2016 г. С оглед горното счита, че страните са допуснали техническа грешка в чл. 5, ал. 4, т. 2, като са определили за начална дата, от която се следи за промяна на цената на ГСМ, датата на подписване на договора. При анализ на договора в неговата съвкупност според ответника следва извода, че страните не придават значение на т.нар.

„дата на подписване на договора“, която дата не е датата на действителното подписване, тъй като страните не са положили подписите едновременно, а е датата на завеждане на договора в деловодната система на С.О.. Това е причината страните да определят в чл. 3, ал. 2 дата на влизане в сила на договора, както и дата, от която да се брои срокът на договора в чл. 3, ал.

1, а именно 26.07.2017 г. Предвид горното счита, че исковата претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като за базов период е взет м. декември 2016 г., а не датата на влизане в сила на договора. Наред с горното сочи, че решението за сключване на договора е на СОС и е обосновано от предложената цена, като поддържа, че със сключването на процесния договор, ищецът се е съгласил с всички условия на възложителя и с клаузите на договора за извършване на обществения превоз на пътници по определените маршрутни линии, а неправилното тълкуване от страна на изпълнителя на която и да е от клаузите на договора, не може да се вменява като отговорност на възложителя, а още по-малко да води до настъпването на каквито и да било неблагоприятни последици за последния. Поддържа, че в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора се съдържа хипотеза при непостигане на съгласие относно изменението на цената на километър пробег същата ще бъде изменена с 2,5%. Необходимо условие за влизане в действие на тази хипотеза според ответника е наличието на проведени преговори относно това с колко да се промени определената по договора цена. Според ответника претенцията на ищеца се отнася за период, за който дори същият не е отправил искане за провеждане на преговори, поради което само на това основание искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Наред с горното твърди, че към момента на подаване на предложението за преговори, на което се 3 позовава ищецът, все още не е имало доказателства за наличието на изискуемите предпоставки за индексация на цената на природния газ за второто шестмесечие на 2018 г., в съответствие е чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора. Ответникът също така твърди, че посочената клауза - чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е нищожна и като нищожна не може да бъде част от търговска сделка и няма основание да бъде заменена с повелителни норми на закона, както и не съответства на търговския обичай, поради това, че в приложеното от ищеца писмо от НСИ изрично се заявява, че институтът не може да представи статистически данни за цената на природния газ за транспорт и че не разполага с такава информация. Данните на НСИ относно цената на природния газ на небитови и битови клиенти съгласно Регламент 2016/1952 са общи и представят осреднена цена за 6-месечен период, а тези данни не могат да послужат за определяне на цената по договора, нито като критерий за определяне на нормална цена при търговска сделка. Поддържа, че страните по договора не са посочили точен критерий, с който да обосноват промяна на цената по договора, или по- точно са посочили са несъществуващ критерий - „.. съгласно данните на НСИ...“, каквито данни всъщност няма. Според ответника право на всяка от страните е да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори, но настъпването на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор, а именно „ ....При непостигане на съгласие при преговорите страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5%.“ е обвързано с подписването на писмено споразумение, каквото не е налице. Според ответника думата „автоматично“ не се съдържа в процесния договор, а още по- малко е относима към определянето на възнаграждението за извършването на транспортната задача. Признаването на твърдение за актуализация с 2.5%, а още повече и с 5%, каквото тълкуване извежда ищецът, и то автоматично, без сключване на каквото и да е споразумение между страните, би довело до изменение на сключения договор, без възможност от страна на възложителя да упражни какъвто и да било контрол чрез извършването на самостоятелна преценка относно наличието на изискуемите предпоставки за това, и може да доведе до недобросъвестност при изпълнението на договора за обществен превоз. Според ответника подписването на писмено споразумение между страните е абсолютна предпоставка за настъпването на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор и на основание чл. 38 от договора, предвиждащ че изменение на договора е възможно само въз основа на писмени споразумения между страните, които са негова неразделна част. Ответникът поддържа, че независимо от твърденията на ищеца, той не е издал фактура за дължимата според него за процесния период сума така, както е предвидено в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от договора и в съответствие със Закона за счетоводството и свързаните с него нормативни актове, а също така за посочения период ищецът не е внесъл сума, покриваща пълния размер на договорената в чл. 22 от договора гаранция за добро изпълнение, която се изчислява като произведение от годишната транспортна задача в километри и цената на километър маршрутен пробег. Според ответника определената в чл.