Решение № 150 от 28.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600087 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба на адв. Й. К. Д., която е била администрирана в съответствие с указанията, дадени с определение № 36 от 30.01.2023 г. по ЧНД 34/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

С посочения съдебен акт подс. Н. В. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК първият съд е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. Със съдебния си акт окръжният съд се е произнесъл и за разноските и веществените доказателства по делото.

Подсъдимият, чрез своя защитник, обжалва присъдата с оплаквания за незаконосъобразност и противоречие с данните по делото. В жалбата и в допълнението към нея, се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемия. Конкретно се сочи, че инстанцията не е обсъдила пълно, всестранно и обективно събрания доказателствен материал. Не е взела 1 под внимание заключението на назначената комплексна авто-техническа експертиза, съгласно което опасността на пътя е възникнала, когато водачът е нямал възможност да предотврати настъпването на ПТП и да избегне удара с пострадалия Й. П.. Релевира се и нарушение на правото на защита във връзка с обстоятелството, че подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението във връзка с нарушение по ЗДвП, което не е било изрично посочено като правна квалификация в обвинителния акт. Сочи се и явна несправедливост на наложеното наказание, която е била мотивирана от страна на защитата като произтичаща от нарушенията на материалния закон и процесуалните нарушения, допуснати по делото. От въззивния съд се иска присъдата на първата инстанция да бъде отменена и да се постанови нова оправдателна присъда.

В подаденото от адв. Ж. К. в качеството му на повереник на частния обвинител Д. Й. П. възражение срещу жалбата на подсъдимия се излагат съображения, че същата е неоснователна и съдебният акт на първия съд следва да бъде потвърден. Сочи се, че първият съд правилно е установил релевантните факти по делото и въз основа на тях е изложил правилни, законосъобразни и обосновани фактически изводи. От правна страна адв. К. намира, че съдът правилно е приел от обективна страна, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата по смисъла на чл.

77 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба при заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и да спре. Подобно нарушение е било описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е било изложено, че водачът е длъжен да спре пред всяко предвидимо препятствие. В тази връзка частното обвинение намира, че първият съд законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 77 ЗДвП. В молбата се прави искане и за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева, като е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, представителят на държавното обвинение намира, че авторството на деянието, вменено на подсъдимия, е било безспорно установено по делото в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие, като дадените пред настоящата инстанция обяснения от страна на подсъдимия не налагат промяна в същата, тъй като фактическата обстановка остава такава, каквато е била приета от първата инстанция. Релевира доводи, че движещият се по пътното платно пешеходец към момента на удара се е намирал на 2,50 – 2,00 метра от южната граница на платното за движение и е бил ясно препятствие за водача на моторното превозно средство върху платното за движение. Подсъдимият е имал достатъчно време да възприеме насрещно движещото се МПС с нестандартни светлини, което автоматично е трябвало да изгради у него задължението да намали скоростта и да се движи с такава скорост, която му дава възможност да спре и да не настъпи ПТП, като не е съобразил разпоредбата на чл. 77 ЗДвП. Прокурорът намира, че правилно 2 първият съд е оправдал подсъдимия и за допуснатите нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 ЗДвП и чл. 116, ал. 1 ЗДвП в причинна връзка с престъпния резултат. Определената санкция счита за съответна на всички отчетени от първия съд обстоятелства, поради което моли обжалвания съдебен акт да бъде изцяло потвърден.

В пренията адв. Д. - защитник на подсъдимия оспорва фактическите и правни изводи на първия съд относно авторството на деянието и причинната връзка с вредоносния резултат. Релевира доводи, че без изменение на обвинението подсъдимият не би могъл да бъде признат за виновен по обвинението във връзка с нарушение на правилата да движение по пътищата, което не му е било вменено по надлежния ред. Отделно от това излага съображения, че при възникналата пътна ситуация, подсъдимият е бил в невъзможност да предотврати пътния инцидент. Моли съдебният акт на първата инстанция да бъде отменен и подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, тъй като не е доказано да е нарушил правилата за движение, от което да е произтекло пътнотранспортно произшествие.

Подсъдимият поддържа изцяло заявеното от своя защитник.

В последната си дума подсъдимият моли са бъде оправдан по обвинението.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид постъпилите жалби и съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК на законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността си, намери въззивната жалба за неоснователна.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло възприема фактическата обстановка, изложена от първия съд, при която се установява извършването на деянието, участието на подсъдимия, механизма на неговото осъществяване, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, както следва:

Н. А. притежава свидетелство за управление на МПС № *, издадено от ОД МВР гр. * на 03.11.1997 г. с правоспособност категория „С“. На 29.11.2019 г. вечерта, пострадалият Й. П. се намирал в дома си в гр. *, ул. „*“ № *, ет. 8, ап. 45. Споменал пред баща си Д. П. и сестра си Т. П., че на следващия ден ще отиде до с. *, където семейството има наследствена къща.

Съгласно приложената по делото медицинска документация през 2003 г. пострадалият бил диагностициран с „*“, а през 2005 г. имал поставена диагноза „*“. Било му предписано поддържащо лечение с медикаменти, но без данни дали са приемани редовно. На 30.11.2019 г., малко преди полунощ, Д. Б. и Т. Л. - служителите към „*“ - *, пътували със служебен автомобил в участъка по пътя гр. * - с. *. Забелязали в тъмното, че по средата на пътното платно от с. * за с. * се движи човек – пострадалият Й. П.. На връщане от с.* отново видели движещият се по същия начин мъж, в средата на пътното платно. След като намалили скоростта, Б. отворил страничното стъкло на 3 служебния автомобил и направил забележка на П. да се прибере в края на пътното платно, за да не бъде блъснат от преминаващите през нощта автомобили. Й. П. му отвърнал троснато: „Какво искаш, да ходя там в тревата?!“ и продължил движението си по същия начин. Б. предупредил пострадалия на около 300-400 м от надлеза на с. * посока гр. *. На 30.11.2019 г. Н. А. управлявал лек автомобил „*“ с ДК № *, собственост на фирма „*“ ЕООД. В 22:30 часа подсъдимият отпътували от курорта „*“ за * заедно със своя работодател Д. З., който бил на задната седалка на посочения автомобил.

Малко след полунощ, вече на 01.12.2019 г., автомобилът се намирал на главен път 18, км. 185 + 050, в платното за движение от с. * за гр. *. Автомобилът бил оборудван с лазерни фарове, които предлагали по-добра видимост с обхват, съгласно и експертното заключение, до около 100 м. при движение на къси светлини и до над 300 м. при движение на дълги светлини. В момент, когато подсъдимият се разминавал с насрещно движещ се автомобил, усетил удар по управлявания от него такъв. Преди удара, А. бил заслепен от единия от фаровете на насрещно движещия се автомобил и това ограничило виждането му. Становището на автоекспертите е, че в момента на удара, скоростта на движение е била около 90 км/час (в диапазона от 81.11 км/час до 91,25 км/час). Помислил, че е спукал гума или е ударил животно, намалил и спрял в осветен участък. Когато слязъл видял, че колата е ударена отпред и встрани вдясно. Забелязал в ударената част на автомобила следи от полиетилен. Така разбрал, че най-вероятно е ударил човек. Ударът всъщност бил в тялото на пострадалия П., който в това време се намирал в лентата за движение на *-то и леко обърнат с лице надясно към предницата на идващия лек автомобил. Вследствие на удара пострадалият бил отхвърлен напред вдясно и странично от автомобила извън асфалта, върху затревената площ. А. не се върнал назад, за да проверява коя всъщност е била причината за конфликтната ситуация. Обадил се на тел. 112 от където му казали да изчака патрула на полицията. След малко на място пристигнали полицаите към сектор „ПП“ гр. * Б. Г. и М. У.. След като чули обясненията на подсъдимия, те тръгнали назад по пътното платно и на около 100 метра в затревения банкет, забелязали безжизненото тяло на пострадалия Й. П.. От изследване съдържанието на алкохол в кръвта на П. са установени 0,25%. От пробите на кръв и урина, не са установени наличие на алкохол и наркотични вещества при А.. По делото е депозирана СМЕ, видно от заключението на която на Й.

П. са причинени тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и опорнодвигателна травма: субарахноидален мозъчен кръвоизлив в задната част на дясната голямо-мозъчна хемисфера; тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване; контузия на десния бял дроб; разкъсване на аортата; счупване на десните от 1 до 9 ребра по средна аксиларна линия; кръвоизлив в гръдната кухина 430 мл; разкъсване на слезката и черния дроб; кръвоизлив в хилуса на десния бъбрек; кръвоизлив в коремната кухина около 250 мл; счупване на малкия и големия пищяли на дясната подбедрица в долната й част; масивна разкъсно-контузна рана на дясното ходило подбедрица (12-15 см от петата); счупване на горното и долното рамо на лявата срамна (пубисна) кост; голяма цепковидна рана в лявата ингвинална гънка (20 см); кръвонасядане по меките 4 черепни покривки в дясната теменнотилна област на главата; множество охлузвания по тялото и крайниците; кръвонасядане по крайниците.

Причината за настъпването на смъртта на Й. Д. П. е тежка съчетана черепномозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма, довела до вътрешни кръвоизливи и нарушаване на сърдечния ритъм и спиране на сърцето.

Смъртта е настъпила бързо, за минута и е била непредотвратима в конкретния случай. При огледа и аутопсията на трупа по главата, тялото и крайниците са констатирани видими травматични увреждания, които са резултат от действието на твърд, тъп предмет, с висока кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал пешеходец блъснат от лек автомобил. По време на първия контакт (съприкосновение) между лекия автомобил и пострадалия, той е бил прав и обърнат с лице или леко надясно към предницата на МПС (удар в дясната подбедрица - ходило с предна долна част на бронята на МПС). Следва да се отбележи, че към момента на ПТП-то около полунощ на 01.12.2019 г. пострадалият е бил облечен с къси панталони, фланелка с къс ръкав и тънко яке. По делото е приложена и съдебно-психиатрична експертиза, според заключението на която, Й. П. страда от *. Експертът е посочил, че при спиране на поддъращата терапия с медикаментите, предписани от психиатър, е възможно повишаване на риск от суицид или самодеструктивно поведение (самонараняване), но при този пациент липсват данни за това. Видно от заключението на назначената на досъдебното производство послесмъртна СППЕ на пострадалия същият е страдал от *. Предвид представената медицинска документация на пострадалия П. липсват данни за суицидни намерения и начини, по които да бъдат осъществени. С оглед установеното му заболяване и концентрацията на алкохол в кръвта на П. от 0,25 промила не е възможно да е изгубил ориентация за време и място и собствена личност.