Решение № 260867 от 29.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 29.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА

АНАСТАСОВА мл. с. ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 4624 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 62456 от 12.03.2019 г., постановено по гр. д. № 69830/2018 г. на СРС, II ГО, 126 състав, са отхвърлени предявените от А.Е.В. срещу „М.Б.“ ЕООД иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението от длъжността „машинен оператор пр. сил. чипове“, извършено със заповед № 42/27.09.2018 г. на прокуриста и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 КТ за сумата 7080 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 28.09.2018 г. – 28.03.2019 г. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1300 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата А.Е.В.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Навежда оплакване, че не е била запозната с Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР), приложим през периода на съществуване на трудовото й правоотношение, като от представения по делото списък се установява, че е била запозната с ПВТР на 04.01.2017 г. и следователно – преди датата на възникване на трудовото й правоотношение 13.10.2017 г., но запознаването й с ПВТР в изпълнение на друг трудов договор, предхождащ процесния, е ирелевантно. Ищецът не доказва идентичност между съдържанието на двата Правилника, за да се приеме, че жалбоподателката е била запозната със съдържанието на ПВТР предварително. Дори да се приеме, че запознаването на служителя с ПВТР към момента на възникване на трудовото правоотношение, респ. в хода на съществуването му, не е императивно задължение на работодателя, то в случая не се установява ищцата да е била запозната с продължителността на почивките – от разпита на свидетеля на ответника се установява, че служителите имат достъп до работните си графици, но от показанията на свидетеля П.и на ищцовия свидетел не се установява продължителността на почивките да е посочена в графика за работа. Навежда оплакване, че показанията на свидетеля на ответника – П.не са преценени по реда на чл.172 ГПК с оглед обстоятелството, че същият е служител на ответника и именно по повод негов доклад е започнало дисциплинарното производство срещу ищцата.

Релевира довод, че не са били обсъдени противоречията в показанията на свидетелите П.и Б., а именно: 1) св. П.твърди, че е запознат с ПВТР, като е получил копие от същия, а св. Б. – че работодателят запознава служителите с ПВТР, без същите да получават копие от него и да имат възможност да се запознаят с него детайлно; 2) св. П.твърди, че на входовете и изходите на помещенията е налична писмена информация за времетраенето на почивките, а св. Б.

– че времетраенето на почивките е обявено на няколко места, но не е сигурна, че това е било така към момента, в който ищцата е работела при ответника; 3) св. П.заявява, че в дружеството няма видеокамери; че е невъзможно един служител да влезе и излезе с чужда карта и че е ръководител на смяна „Де“, на работа е със служители от тази смяна всеки път, независимо дали тя се изпълнява през деня или нощта, а св. Б. – че св. П.е и неин пряк ръководител, но тя изпълнява само нощни смени. Последното според жалбоподателката означава, че той не е бил на работа във всички смени, в които тя е работила и следователно няма непосредствени впечатления за твърдените нарушения на трудовата дисциплина. От показанията на св. Б. се установява, че с оглед необходимостта от сваляне и обличане на работното облекло е невъзможно служителят да не закъснее при ползване на регламентираните им почивки, както и че е налице възможност различни лица да ползват една и съща карта. Навежда оплаквания във връзка със заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), а именно – че вещото лице не си спомня къде точно е посетило ответника; че не му е бил даден достъп до самата система на работодателя, а са му били предадени снимки на съдържащата се в нея информация; че необоснован се явява изводът на вещото лице, че системата не може да бъде манипулирана; че според заключението на СТЕ в дружеството може да влезе лице, което не е служител, но притежава карта на такъв, като системата не удостоверява автентичност на влизащите в помещенията лица, а единствено коя карта е регистрирана, като едно лице може да се регистрира многократно с една и съща карта само на вход или само на изход.

Независимо че не се установява авторството на твърдените нарушения, съдът е приел, че същите се установяват въз основа на доказателствената съвкупност, в т.ч. – заключението на СТЕ. Навежда оплакване, че не е било отчетено безупречното й дисциплинарно минало, като не са взети предвид тежестта на твърдяното нарушение и съответствието на наложеното наказание. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „М.Б.“ ЕООД. Счита за неотносим довода на жалбоподателката, че не е бил отчетен приносът й към дейността на работодателя, като в тази връзка твърди, че материалното стимулиране на служителката, намерило израз в увеличението на трудовото й възнаграждение, не е било оправдано с оглед допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. Счита за неоснователно възражението, че жалбоподателката не е била запозната с ПВТР, тъй като от показанията на двамата свидетели се установява, че всички служители, в т.ч. те самите, се запознават с него при постъпване на работа, като свидетелите са дали конкретни показания за продължителността и часовия диапазон на почивките съгласно актуалната версия на ПВТР. За пълнота сочи, че в ПВТР от 2016 г., с който жалбоподателката е била запозната в рамките на предходното й трудово правоотношение, също са били посочени броят, видът и разпределението на работните смени заедно с полагащите се почивки, като те са били дори по-кратки в сравнение с въведените такива с актуалната версия на ПВТР. С оглед изложеното счита, че правилно СРС е приел, че е ирелевантно дали ищцата е била запозната с цялото съдържание на ПВТР, а от значение е дали е била запозната с графиците за ползване на почивките, като последното се установява от свидетелските показания, според които графиците са били достъпни за служителите, в т.ч. на ищцата чрез независими канали на информация – според показанията на св. П.– почивките са разписани в системата „Еблок“ на дружеството и ги има на гугъл драйв файла, допълнително ги има на двата входа и изхода на тестовата зона и в допълнение – на екраните, на които се показва важна информация за служителите, а според показанията на св. Б. – на разлепените графици са упоменати графиците за почивка на смените, като почивките по време на всички смени са упоменати на няколко места в зоните на работа. Наред с посоченото, от заключението на СТЕ се установява, че в определена част от времето ищцата е спазвало точно времетраенето на почивките, от което следва, че е била запозната с графика за ползването им. Все в подкрепа на изложеното счита, че са и показанията на св. Б. – че когато един излиза в почивка, другият е отговорен да поддържа в добро състояние всички машини, поради което и с оглед установения в предприятието процес на работа, няма как служителите да не знаят броя и продължителността на почивките. Счита заключението на СТЕ за обосновано, основаващо се на посещение при работодателя и непосредствена проверка на системата за контрол на достъпа със съдействието на отговорния за използването й администратор. Излага съображения, че нарушенията на трудовата дисциплина от страна на ищцата се установяват и от показанията на св. Б., според които всички закъсняват от почивките си, в т.ч. свидетелката, която заявява, че със сигурност и ищцата си го е позволявала. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски.

С определение № 38682 от 11.02.2020 г., постановено по гр. д. № 69830/2018 г . на СРС, II ГО, 126 състав, е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба от ищцата А.Е.В.. Излага съображения, че е направила възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което е било прието за неоснователно от СРС, поради което е направила искане за изменение на решението в частта за разноски, оставено без уважение с обжалваното определение, в което съдът е препратил към изложените в решението мотиви. Счита, че така постановеното определение е необосновано, а своевременно релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение – основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания. Моли съда да отмени обжалваното определение и да намали претендираното от ответника адвокатско възнаграждение до минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника „М.Б.“ ЕООД, с който я оспорва.

Счита, че частната жалба е недопустима, доколкото ищцата не е представила списък на разноски по чл.80 ГПК. Навежда и довод, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, като разликата с минималното такова в размер на 116 лв. е оправдана с оглед обема на осъществената правна защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.

Ищцата твърди, че на 13.10.2017 г. е сключила с ответника трудов договор, по силата на който е изпълнява длъжността „машинен оператор пр. сил. чипове/младши. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, работното време се определя като работа на смени. Тяхното разпределение се установява в ПВТР съгласно чл.141, ал.3 КТ. Със съобщение изх. № 40/21.09.2018 г. ответникът е поканил ищцата да даде писмени обяснения за докладвани от прекия й ръководител – С.П., началник на смяна, нарушения на трудовата дисциплина – поредица от закъснения за работни смени, установени по график, без предварително уведомяване на прекия ръководител, съответно – без разрешение на работодателя. С изпратени писмени обяснения ищцата е оспорила фактическите твърдения, че е използвала почивки с по-голяма продължителност от полагащите се по график, като е посочила, че дори да е имало закъснения, те са били позволени от прекия й ръководител. В хода на дисциплинарното производство не са й представяни никакви записи и/или разпечатки от системата за достъп до сградата. Оспорено е обстоятелството да е била запозната с ПВТР. В писмените си обяснения ищцата е посочила, че образуваното дисциплинарно производство е целенасочено и е израз на отказа трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие. Със заповед № 42/27.09.2018 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Твърди, че ПВТР към датата на съставяне на заповедта не е бил на разположение на служителите, в т.ч. на нейно разположение, респ. същите не са били запознати с него. В тази връзка твърди, че ползваните почивки са били позволени от прекия ръководител на ищцата, тъй като тя е излизала в почивка заедно с други служители и са се връщали на работа по едно и също време. Дори да се приеме, че ПВТР е бил на разположение на ищцата, последната не е ползвала почивки с по-голяма продължителност от разрешената, а именно: от 30 до максимум 60 минути за хранене и две почивки от по 10 минути. При налагане на дисциплинарното наказание не е отчетено цялостното поведение на служителката и обстоятелството, че във връзка с отчетения й принос за дейността на работодателя, с допълнително споразумение от 24.04.2018 г. е било увеличено брутното й месечно възнаграждение. Дори да се приеме, че ищцата е ползвала посочените в заповедта за уволнение минути в повече, то не може да се приложи нормата на чл.190, ал.1, т.3 КТ и нарушението да се приеме като отделно от нарушението по чл.187, т.1 КТ. Дори правната квалификация да е по чл.190, ал.1, т.1 КТ, то твърдените закъснения са с продължителност по-малка от един час. Счита, че не са налице доказателства твърдените нарушения на трудовата дисциплина да са извършени виновно. Твърди, че в нарушение на чл.189, ал.1 КТ не е преценена съразмерността на наложеното наказание с твърдяното нарушение, тъй като в заповедта за уволнение не се изложени мотиви по какъв начин закъсненията на ищцата са нарушили нормалния ритъм на работния процес и са довели до създаване на по-голяма тежест за другите служители, които също не са били на работните си места. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и да осъди ответника да й заплати сумата от 7 080 лв., представляваща обезщетение за времето на оставане без работа за периода 28.09.2018 г. – 28.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането. Претендира разноски.