Решение № 22 от 27.01.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Оряхово, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100733 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.

3, ап. 18, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офиссграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от заедно и поотделно от З.С.Б. и Д.М.М. с искане за обявяване недействителността на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, а в условията на евентуалност – за нищожност на клаузите за заплащане на застрахователна премия в размер на 4032 лв. и такса ангажимент от 350 лв. от цитирания договор, както и искане за обявяване недействителността на Договор за паричен заем CARD-17280885 от 25.04.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“. Претендират се и разноски в производството.

Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност. В условията на евентуалност е предявен установителен иск, които касае обявяване недействителност на клаузите за заплащане на застрахователна премия в размер на 4032 лв. и такса ангажимент от 350 лв. от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г.

От името на ищеца се твърди, че между него „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е сключен Договор за потребителски паричен 1 кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г. за сумата от 10 000 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 72 месеца, с вноска от 307,26 лв. Твърди се още, че на същата дата не е сключван Договор за паричен заем CARD-17280885 от 25.04.2019 г., а ако такова правоотношение е възникнало, то договорът е недействителен. Сочи се, че по този договор ответното дружество с писмо е претендирало дължими суми и ищецът е погасил по него сумата от 700 лв. и е останал непогасен остатък в размер на 1303,38 лв.

Твърди се нищожност на клаузата за заплащане на такса ангажимент от 350 лв. По Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г., която е удържана от главницата, тъй като същата противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗКП и на добрите нрави.

Твърди се нищожност сключения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г. на основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10а, чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включена застрахователната премия за покупка на застраховка „защита на плащанията“ в размер на 4032 лв. и такса ангажимент от 350 лв., които се явяват както скрита лихва, така и условие за сключване на договора, а премията е разсрочена за плащане към всяка месечна погасителна вноска по кредита. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК.

При горните аргументи се твърди за нищожност и на Договор за паричен заем CARD-17280885 от 25.04.2019 г., който ищецът счита, че не е сключвал и не е възниквало заемно правоотношение, но въпреки това е депозирал плащания по него и желае съдът да го обяви за недействителен.

Също така се твърди и неравноправност на оспорените клаузи, както и нарушаване на добрите нрави, на принципа на добросъвестност, което е довело до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Именно затова ищецът счита, че дължи на основание чл. 23 от ЗПК само получената главница по кредита от 9650 лв. (реално усвоена, след удържаната такса ангажимент), без договорна лихва, такси, застрахователни премии и други суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, действащо чрез юрисконсулт Христо Георгиев, с който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се фактът на сключване на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г. за сумата от 10 000 лв., със съответното съдържание и параметри, придружен със сключване на застраховка към него, като задълженията по договора все още не са погасени от страна на ищеца.

Твърди се, че договорът за застраховка е самостоятелен договор, тъй като е отделна, допълнителна и незадължителна възмездна услуга, поради 2 което цената на тази услуга не се включва и не фигурира в ГПР по кредита.

Сочи се също, че не са нарушени сочените от ищеца разпоредби, не е налице нарушаване на принципа на добросъвестност, справедливост и на добрите нрави.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 609/04.12.2024 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г., със съответното съдържание и параметри, придружен със сключване на застраховка към него, като задълженията по договора все още не са погасени.

Вземането по цитирания договор е прехвърлено на ответното дружество от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ по силата на сключен Договор за цесия от 15.02.2022 г., ведно с Приложение № 1/28.09.2023 г. към него, за което ищецът е надлежно уведомен. Тук следва да се отбележи, че след приключване на съдебното дирене от ответното дружество са представени посочените договори – за кредит PLUS-16957057 от 25.04.2019 г.

(приложен и от ищеца и приет по делото ) и за цесия, по които обстоятелства страните не спорят.

Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е отпуснало кредит на ищеца в размер на 10 000 лв. за срок от 72 месеца, с първа падежна дата на 20.06.2019 г. и краен падеж на 20.05.2025 г. Договорът е сключен при ГПР от 25,40 % и фиксиран ГЛП от 21,37 %. Отбелязано е още, че ищецът дължи застрахователна премия в размер на 4032 лв. и такса ангажимент в размер на 350 лв. Съгласно чл. 2 от цитирания договор е посочено, че ищецът получава и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, който ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Също така е уточнено, че застрахователната премия от 4032 лв. е разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска по кредита. Отбелязано е, че ищецът заплаща и такса ангажимент, която се удържа от кредитора, при усвояване на кредита и е свързана със сключване на договора от страна на кредитора при фиксиран лихвен процент.

В приложения СЕФ – в Част 2, т. 2 е посочено, че потребителят следва да получи сумата от 9650 лв., след удържане на такса ангажимент от 350 лв., а в т. 6 е посочено, че общата сума, която ищецът следва да заплати на кредитора е в размер на 22 122,72 лв., при посочен по-надолу ГПР от 25,40 % и фиксиран лихвен процент от 21,37 %, което далеч не отговаря на общата сума за връщане по кредита. Отделно от това в Част 3 „Разходи по кредита“ – т. 3 е посочено, че за получаване на кредита или за сключването му при 3 предложените условия, не се изисква задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за услуга, а в действителност такива за сключени – по приложените по делото Сертификат № PLUS-16957057 и Сертификат № CARD-16957057.

Горните обстоятелства се установяват от приетите като доказателства документи – Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, съгласие за обработка на лични данни, въпросник за застраховане, сертификат за застраховка и общи условия към него, сертификат за застраховка „защита на плащания по кредитна карта“, ведно с общи условия към него, декларация за предоставяне на лични данни и условия за обработката им, стандартен европейски формуляр (СЕФ), заявление от 20.07.2024 г. до ответното дружество, извадка от ЦКР на БНБ, отговор от ответното дружество от 23.07.2024 г., ведно със справки за дължими суми и плащания и служебна бележка за банкова сметка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г. за сумата от 10 000 лв.

Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът безспорно доказа, че в замяна на отпуснатия кредит от 10 000 лв. следва да върне на ответното дружество сумата от 22 122,72 лв., в резултат на което се установява, че посоченият е договора ГПР не е действителен и не отговаря на посочените 25,40 %.

Съдът намира, че още с представения на ищеца СЕФ за запознаване и приемане, той е въведен в заблуждение относно действителното фактическо положение, тъй като от една страна ищецът кандидатства за сумата от 10 000 лв., следва да върне 22 122,72 лв., при посочен ГПР от 25,40 % и фиксирана лихва от 21,37 %, а от друга страна - за получаване на кредита или за сключването му при предложените условия, не се изисква задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за услуга. Тази първоначална информация не само, че не отговаря на обективната действителност, предвид съдържанието на предоставения на ищеца СЕФ за запознаване, но и противоречи на твърденията на ответното дружество в настоящото производство. Последното в отговора на исковата си молба признава факта, че след преценка на кредитоспособността на ищеца, кредиторът е преценил за необходимо да се сключи договор за застраховка – т.е последният се явява задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, в замяна на допълнителен разход за ищеца под формата на посочената на процесния договор премия от 4032 лв., която той следва да заплати, заедно с месечните погасителни вноски по кредита. В инкорпорирания в договора за кредит погасителен план са отразени само 72 броя вноски в размер на 307,26 лв. месечно, без посочване на дължимата вноска по главница и лихва, респ. по застрахователната премия за целия период на договора.