Решение № 930 от 05.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235300102354 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. А. А. против Община Асеновград, с която са предявени искове по чл. 49 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на ***г., малко след 17:00 часа, на ъгъла на ул.

„***“ с ул. „***“, точно срещу магазин „***“, ищцата претърпяла инцидент, вследствие пропадане в дупка на тротоара, образувала се от разместени тротоарни плочки, дълбока около 20-30 см. Вследствие спъване в стърчащите краища на плочките, ищцата залитнала силно напред, инстинктивно завъртяла тялото си, след което паднала на дясната си страна. В момента на падането се чуло силно изхруптяване и А. усетила силна болка в областта на дясното рамо. На помощ се притекли няколко момичета, преминаващи в близост и още една жена, които станали очевидци на падането. Ищцата се изправила с помощта на свидетелите, след което се придвижила до ателието на д. си, намиращо се в близост. Съпругът на д. й я откарал до ЦСП гр. А., но поради липса на дежурни специалисти се наложило транспортирането й до УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив. При пристигане в лечебното заведение, ищцата била в силен шок, изплашена и с изключително силни болки. След преглед от специалисти било установено фрагментно счупване на проксималната част (горната част) на хумеруса (раменната кост) и нарушена ставна конгруентност.

Извършена била сложна оперативна интервенция с поставяне на остеосинтези под пълна анестезия. Престоят на ищцата в болничното заведение продължил до 10.03.2023г., след което била изписана за домашно лечение. Вследствие настъпилия 1 инцидент, ищцата претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди били на стойност 1570 лв. с вкл. ДДС и представлявали платени разходи за лечение – за поставяне на заключваща проксимална раменна плака и заключващи винтове. Неимуществените вреди, претърпени от ищцата се изразяват в чувство на силни болки, пълно обездвижване на дясната раменна кост, трудности и болки при елементарни движения, нарушение в обичайния ритъм на лицето, необходимост от чужда помощ дори за ежедневните нужди. Увреждането щяло да причини трайни последици за живота на ищцата, тъй като тя никога нямало да се възстанови напълно, което би попречило да изпълнява пълноценно работата, за която била наета – „С.“ в „****“ АД. Извън това, А. преживяла сериозен психически шок при самото произшествие, а след това ограничила излизанията си навън, социалните си контакти, появило се чувство на непълноценност и несигурност. Ищцата оценява настъпилите неимуществени вреди на сумата от 50 000 лв., но в настоящото производство предявява частичен иск за 25 000 лв. Твърди се, че за процесния участък, където е настъпило събитието, отговаря Община Асеновград, тъй като тротоарът представлявал публична общинска собственост. Ето защо, поддържането на тротоарите и пътя в безопасно състояние било задължение именно на общината.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Община Асеновград да заплати на М. А. сумата от 25 000 лв., представляваща частичен иск от общо 50 000 лв.

– неимуществени вреди, както и сумата от 1570 лв. – имуществени вреди, претърпени вследствие инцидент, настъпил на ****г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват исковете както по основание, така и по размер. Твърди се, че по делото липсват доказателства ищцата да работи в „****“ и да не можела да изпълнява длъжността си на С.. Според ответната община, разсейването и невниманието на ищцата са причина за настъпилото увреждане. Освен това се счита, че претендираните вреди са силно завишени. По отношение на имуществените вреди се сочи, че не е била необходима тяхната направа, тъй като разходите за посочените консумативи се поемали от здравната каса. Що се касае до неимуществените вреди – състоянието на ищцата не било толкова сериозно, тъй като не застрашавало живота й, а болничният престой бил само три дни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото медицински документи и гласни доказателствени средства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка се установява, че ищцата е претърпяла инцидент в гр. А. на кръстовището на ул. М. и ул. Ц., като се е спънала в неравна настилка на тротоар, състояща се от стърчащи нагоре (над нивото на терена) 2 плочки.

От приетата СМЕ се установява, че ищцата е получила счупване на горния край на раменната кост, наложило оперативно лечение и имобилизация на десен горен крайник. Полученото телесно увреждане осъществявало медикобиологичен признак трайно затрудняване на движението на десен горен крайник по смисъла на чл. 129, ал.

2 НК. Експертизата установява линеен белег от хирургичната операция, като било налице и ограничен обем на движение в дясната раменна става с болки в крайните фази. С оглед тежестта на счупването е посочено, че съществува възможност за инпинджмънт синдром, който можел да е причината за болки в рамото. Механизмът на увреждането е посочен като директна травма, удар с или върху твърд тъп предмет.

Ищцата била оперирана двукратно на 07.02.2023 г. и на 18.03.2024 г., съответно за наместване на фрактура с вътрешна фиксация и за отстраняване на имплантирания уред. Клиничната пътека, по която се провеждало лечението, не покривала скъпоструващите медицински изделия и инструменти за фиксиращите процедури, като ищцата платила в тази насока сумата от 1570 лева за приложеното медицинско изделие. В.л. посочва, че между травматичните увреждания и механизма е налице причинно следствена връзка. Според заключението при прибрана ръка е възможно с известно усилие и болка да бъде поставен подпис от ищцата, като нямало данни инцидентът да се е отразил на предишно заболяване на страната. При изслушването в о.с.з. В.л. конкретизира, че при ищцата нетрудоспособността по болнични листове е 210 дни (повече от средната за този вид травми), защото се касае за усложнено счупване- тежко фрагментарно счупване с разместване, което обуславяло и попродължителен период на лечение. Заключението е обосновано, не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано.

От приетата СПсихЕ се установява, че процесният инцидент е внезапен, неочакван и представлява психотравмено събитие с последваща симптоматика, характерна за остра стресова реакция, която е съпроводена с проява на силен стрес, страх, шок, неудовлетворено преживяване, болка и обстоятелства, повлияващи значимо обичайния житейски ритъм. След претърпяната травма ищцата била за продължителен период от време с нарушено ежедневно и социално функциониране. За няколко месеца след инцидента била налична депресивна симптоматика, изразяваща се в безпомощност, потиснатост, затвореност, отказ да излиза навън, да осъществява контакти и срещи с хора. Ищцата постепенно се стабилизирала във времето, като към момента били налице данни за умерена ситуативна тревожност и висока степен на личностна тревожност.

По високата личностна тревожност се дължала на безпокойство, неувереност, чувство за непълноценност и недостатъчност по отношение на дейности, извършвани с лекота и безпроблемно преди настъпилото 3 събитие. Заключението е обосновано, не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано.

От показания на свидетелката Е. А. (д. на ищцата) се установява, че в деня на инцидента ищцата се е оплаквала от силни болки, както след инцидента, така и след операцията, като били прилагани обезболяващи. След прибирането от болницата се наложили тя и баща й да помагат на ищцата при хранене, поддържане на хигиената и всякакви други дейност. Така било първите два три месеца плътно, а след това от време на време. Заявява, че ищцата се потиснала, отказвала да излиза, да се среща с хора и повишила теглото си. Наред с това свидетелката посочва, че ищцата изпитвала затруднения в работата си и било почти невъзможно да шофира. Показанията на свидетелката преценени на основание чл. 172 ГПК, предвид евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Същите са конкретни, ясни и последователни, представят преки впечатления за състоянието на ищцата и се подкрепят от станалите събрани доказателства.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбщС вр. § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост, и общината е длъжна да ги управлява и поддържа в интерес на населението и с грижата на добър стопанин, вкл. с дейности по изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. почистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и пътни превозни средства по смисъла на тези понятия. Предвид легалните дефиниции на "път" по § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата и по § 6, т. 1 от ДР на Закона за движение по пътищата- приравняващ и улиците на път, легалната дефиниция на "тротоар" по § 6, т. 6 от Закона за движение по пътищата, и на "платно за движение" и "граници на платното за движение" по § 6, т. 3 и т. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата, се налага извод, че тротоарът и платното за движение са части от пътя. В този смисъл Решение № 50017 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1949/2022 г., II г. о.

Ответникът не оспорва, че посоченото в исковата молба и установено от доказателствата място на настъпване на инцидента, представлява част от улица в рамките на гр. А. и като такава е общинска собственост. Поради това тротоарът, на който е реализираното произшествието, като част от пътя, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му.

Общината изпълнява задълженията си за поддържане на пътищата-общинска собственост и на чистотата на територията на съответната община чрез свои служители или чрез трети лица, на които е възложила това задължение. В конкретния случай именно тяхното бездействие във връзка с обозначаване на неравностите до 4 ремонтирането им е довело и до неизпълнение на задължението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесния инцидент вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики.

При така установеното, съдът намира за справедлив размер на обезщетението е сумата от 30000 лева за причинените неимуществени вреди от инцидента.

Конкретният размер съдът определи, като съобрази приетата по делото СМЕ, която дава заключение за причинените телесни увреждания, сравнително тежкия им характер, дългият оздравителен период- около 210 дни, условията, при които е причинен деликтът (при спъване в неравност на тротоар и неговият внезапен механизъм), причинените физически увреждания, физическата болката и продължителността й, болничното лечение, извършените операции, уплахата след инцидента, наличието на последици, които към момента не са напълно отшумели, възрастта на пострадалата към дата на инцидента- *** г. и икономическите условия в страната към датата на деликта. (Решение № 271 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 341/2017 г., IV г. о. ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ; Решение № 219 от 2.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2014 г., III г. о. и Решение № 16 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 461/2011 г., II т. о.)

От представената с исковата молба фактура и фискален бон се установява плащането на сумата от 1570 лева за медицинските изделия необходими за фиксирането на раменната кост. Според Решение № 67 от 22.04.2013 г. по т. дело № 28/2012 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 102 от 23.04.2014 г. по гр. дело № 6423/2013 г. на ВКС, I г. о., съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай е налице претърпяна загуба, която представлява по същество намаляване на имуществото на увредения и следва да бъде възстановена.