Решение № 4606 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4606 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100507674 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на М. Н. П. – длъжник по изпълнително дело № 2010841040458 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., с рег. № 841 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от 06.04.2023г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателката поддържа, че в периода от образуване на изпълнителното дело през 2010г. до 10.10.2012г. били извършени изпълнителни действия, последното от което е налагане на запор върху вземанията от пенсия. Сочи, че в периода от 10.10.2012г. до 18.03.2019г. органът по принудително изпълнение е изпращал единствено призовки за принудително изпълнение чрез насрочване на опис и оценка на движими вещи. Поддържа, че тези призовки нямат отношение към перемпцията, защото насрочването на опис не е същинско изпълнително действие, а техническа дейност по подготовка на такова. Освен това излага, че първата молба на взискателя, с която е било поискано извършване на изпълнително действие, е подадена едва на 04.09.2019г. С оглед изложеното е 1 аргументирано становище, че между образуването на изпълнителното производство и подаването на молбата от 04.09.2019г. са изминали повече от 2 години и са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на производството по силата на закона.

По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че по делото са предприемани множество изпълнителни действия, които са били извършвани в законоустановения преклузивен двугодишен срок, поради което не са налице предпоставки за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20108410404583 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., с рег. № 841 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД от м.11.2010г. срещу длъжника М. Н. К. за принудително събиране на присъдените по ч.гр.д. № 02250/2003г. по описа на СРС в полза на взискателя парични суми, както следва: 581 лева – главница, ведно със законната лихва от 20.03.2003г. до окончателното изплащане; 60, 37 лева – мораторна лихва; 12, 83 лева – разноски в производството. В молбата за образуване на изпълнителното дело е налице възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 09.04.2012г.

По изпълнителното дело са предприемани следните действия във връзка с принудителното събиране на присъденото вземане:

Със запорно съобщение от 02.12.2010г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за пенсия. Третото задължено лице е отговорило, че няма данни за отпусната пенсия.

2

С разпореждане от 16.05.2011г. е наложена възбрана върху притежаван от М. К. недвижим имот, която е вписана в Служба по вписванията гр. София през м.05.2011г.

На 16.12.2011г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, в резултат на който на 30.12.2011г. третото задължено лице “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД е заплатило по сметка на съдебния изпълнител наличната сума в размер на 18, 35 лева.

На 10.10.2012г. е наложен отново запор върху вземанията на М. П. за пенсия.

На 09.07.2014г., на 16.12.2015г., на 31.08.2016г., на 12.10.2017г., на 13.11.2018г. е насрочвана дата за извършване на опис на движими вещи, като са изпратени съответните призовки за принудително изпълнение на същите дати, но нито една от тях не е била редовно връчена на длъжника.

На 18.03.2019г. е наложен запор върху вземанията на лицето по банкови сметки, за което е изпратено съобщение до третото задължено лице.

На същата дата съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи и е разпоредил изпращане на призовка за принудително изпълнение, която не е била връчена на длъжника.

С молба от 04.09.2019г. взискателят “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е направил искане за извършване на справка в НАП, с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение на лицето или върху получаваната пенсия, както и за насрочване на опис на движими вещи.

С разпореждане от 06.10.2020г. органът по принудително изпълнение е насрочил опис на движими вещи и е разпореди изпращане на призовка до длъжника.

На същата дата – 06.10.2020г. е наложен запор върху вземанията на М.

П. по банкови сметки и са изпратени съобщения до третите задължени лица.

С молба от 07.10.2021г. взискателят е направил искане за извършване на справка за банковите сметки и сейфове на длъжника с оглед налагане на запор върху същите, за извършване на справка в НОИ за действащите трудови договори и налагане на запор върху вземанията за трудово възнаграждение, както и за извършване на опис и оценка на притежаваните от длъжника движими вещи.

3

С разпореждане от 15.10.2021г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи и е разпоредил изпращане на призовка за принудително изпълнение.

С молба от 17.03.2023г. длъжникът М. П. е поискала прекратяване на изпълнителното производство по съображения за изтекъл двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С обжалваното разпореждане от 06.04.2023г. органът по принудително изпълнение е оставил искането без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма правото да го преустанови.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в този случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно-релевантни факти.

Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането – чл. 116, б. "в" ЗЗД .

Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да 4 бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

В приложение на задължителните разяснения, дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, настоящият съдебен състав приема, че основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени поради някаква причина, включително поради липсата на притежавано от длъжника имущество. Необходимо е бездействие на взискателя в продължение на две години /който срок е процесуален преклузивен/, каквото не е налице, когато същият е отправял искания за 5 насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без значение дали той е приложен, а ако е приложен или се прилага бездействие също не е налице в периода на прилагането. В обобщение следва да се посочи, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане /така решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/. С оглед на това отсъствието на активност от страна на взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл от значение за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е това дали е налице искане на взискателя за извършването на определено изпълнително дейстие, независимо от това дали съдебният изпълнител е пристъпил към осъществяване на поисканото действие по принудително изпълнение, което обстоятелство е от значение по въпроса за прекъсване на срока на погасителната давност относно вземането, но не и за обсъжданото прекратително основание. До прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води самото искане на взискателя до съдебния изпълнител за извършването на определено действие по принудително изпълнение, както и предприемането на поисканото изпълнително действие от органа по принудителното изпълнение.

Прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е санкция за бездействието на взискателя да е активен в производството по изпълнението и тя е допустима само когато взискателят има задължение да поиска извършването на изпълнително действие. Това задължение е налице при образуване на изпълнителното производство или когато вече поисканото такова действие не е дало резултат. Същото не е налице когато взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия до приключването на същите.