Решение № 5597 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5597 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА Т. ЦАНКОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20231110209763 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-4332-010143/06.06.2023 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР на Т. И. К. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, изразяващи се в това, че на 07.04.2023 г. около 11.45 часа в гр. София по бул.

„Александър Стамболийски“ с посока на движение изход срещу № 23 управлява с.а. марка „Даф“ с рег. № ..., като поради недостатъчен контрол върху управлението на МПС реализира ПТП със спрелия л.а. „Ауди“ с рег. № ..., след което при възникнали разногласия, напуска местопроизшествието (остава), като не уведомява компетентните органи на МВР.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице Т. И. К., с която са иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Твърди се, че другият водач го е „закачил“, като не е слязъл от автомобила си, нито е твърдяла, че има щети по последния. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като 1 незаконосъобразно.

Въззиваемата страна и жалбоподателят не се явяват и не изпращат свои процесуални представители в хода на съдебното производство.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата частична отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 07.04.2023 г., около 11.45 часа, в гр. София, по бул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение към Катедрален храм „Света Неделя“, св. М. управлявала лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ..., като срещу № 23, непосредствено преди кръстовището с ул. „Лавеле“, спряла автомобила вдясно на бул. „Александър Стамболийски“, като престоявала на място с включени аварийни светлини. В този момент вляво от нея по бул.

„Александър Стамболийски“ преминал специален автомобил марка „Даф“ с рег. № ..., собственост на „Консорциум Титан София Изток“ ДЗЗД, управляван от жалбоподателя Т. И. К., който поради недостатъчен контрол върху управлението на автомобила реализирал ПТП с л.а. „Ауди“ с рег. № ... при разминаването си с последния. Вследствие на настъпилия удар били причинени щети по предна лява врата и преден ляв калник на л.а. „Ауди“.

След настъпване на удара, Т. И. К. слязъл от камиона и започнали да спорят със св. МП. кой е виновен за настъпилото ПТП. Св. П. поискала да съставят двустранен констативен протокол, при което Т. К. се качил в специалния автомобил марка „Даф“ и напуснал местопроизшествието без да уведоми за това органите на МВР.

След подаден сигнал на тел. 112 от св. МП., на място пристигнали служители на ОПП-СДВР, които снели обяснения от последната. По данни на св. П. служителите на ОПП-СДВР съставили докладна записка, както и 2 протокол и скица за ПТП.

Преписката била изпратена в ОПП-СДВР, като било установено, че водач на напусналия местопроизшествието автомобил бил Т. И. К.. Последният попълнил декларация по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата и място с.а. „Даф“ с рег. № ... е бил управляван от него, но отрекъл да е имало ПТП между двата автомобила.

Въз основа на изготвената доккладна записка, протокол и скица за ПТП, както и попълнената от Т. К. декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, св. Ц. съставил АУАН с бл. № 240805/16.05.2023 г. срещу Т. И. К. за извършени от последния административни нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

„в“ ЗДвП. АУАН бил връчен и подписан от Т. К., като последният получил екземляр от същия.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 23-4332-010143/06.06.2023 г. от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения на Т.

И. К. били наложени съответни административни наказания.

НП било връчено лично на Т. К. на 23.06.2023 г., като в законоустановения 14-дневен срок (на 28.06.2023 г.) последният подал жалба срещу НП, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Ц. и М.; скица и протокол за ПТП, справкакартон на водача; докладна записка; декларация по чл. 188 ЗДвП; справка от Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община, ведно със схема за организация на движението на процесния пътен участък и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. МП., която е очевидец на извършеното от Т. К. деяние и е участник в процесното ПТП. Св. П. е категорична, че управляваният от нея л.а. марка „Ауди“ е бил ударен, докато е престоявал на бул. „Александър Стамболийски“, при подминаването му от с.а. „Даф“ с рег. № .... От 3 показанията на св. П. се установява, че се касае за леко ПТП с причинени само материални щети, доколкото е била одраскана предна лява врата и преден ляв калник на л.а. „Ауди“. Възпроизведеното от св. П. кореспондира с отразеното в докладната записка, с попълнената от нея декларация, както и с протокола и скицата за ПТП. Св. П. е категорична и относно обстоятелството, че след настъпване на ПТП, водачът на с.а. „Даф“ е влязъл в спор с нея относно вината за настъпилото ПТП, като след като последната го е помолила да съставят двустранен констативен протокол, жалбоподателят е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. С оглед на пълните, последователни и логични показания на св. П., които съдът кредитира изцяло, заявеното от жалбоподателя, че не е имало удар между двата автомобила се явява категорично оборено и некореспондиращо с обективната истина по делото. Още повече, в този смисъл е и изготвения от служителите на ОППСДВР протокол за ПТП, в който последните са отразили видимите щети по л.а. „Ауди“, вследствие на настъпилото ПТП.

От подписаната от жалбоподателя Т. К. декларация се установява, че последният признава, че именно той е управлявал с.а. „Даф“ с рег. № ... на процесната дата и място.

Показанията на св. Ц. са относими единствено относно процедурата по съставяне на АУАН, доколкото последният не е очевидец на извършените административни нарушения. В този смисъл св. Цветков е категоричен, че АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 4 ЗАНН въз основа на изготвената докладна записка, протокол и скица за ПТП, както и след попълване на декларация по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП от жалбоподателя Т. К..

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, 4 доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2.1, вр. т. 1.3.1. и т. 3.6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Следва да се посочи, че нарушителят е установен в момента на попълване на декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от страна на жалбоподателя Т. К., а именно 16.05.2023 г., поради което са спазени давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. По отношение на административното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като са описани всички факти и обстоятелства касателно съставомерността на деянието по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

При извършената проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Т.

И. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

От обективна страна се установи, че жалбоподателят Т. К., като водач на процесния с.а. „Даф“ с рег. № ..., е причинил ПТП с управлявания от св. МП. л.а. „Ауди“ с рег. № ..., одрасквайки предна лява врата и преден ляв калник на последния при разминаването им на бул. „Александър Стамболийски“.

Контролът над МПС съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП включва внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респективно на нейното изменение, вследствие поведението на останалите участници в движението по пътя, и осъществяване на пълен контрол над движението на управляваното МПС. Доколкото в случая не се касае до нарушение, свързано с режима на скоростта или невъзприемане на внезапно появили се препятствия по пътя и предприемане на мерки за безопасност, правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В случая като причина за настъпване на ПТП следва да се приеме липсата на достатъчен и непрекъснат контрол върху управлявания от Т. К. автомобил. С това и последният е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Административното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е осъществено от 5 жалбоподателя К. виновно при форма на вина непредпазливост в хипотезата на небрежност, доколкото последният, макар и да не е предвиждал настъпилите общественоопасни последици, като водач на ППС е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил, като избегне настъпването на съответното негативно изменение на обективната действителност, като е можел да предвиди настъпилия общественоопасен резултат.

За извършеното административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП законодателят не е предвидил конкретна санкционна разпоредба, поради което правилно на жалбоподателя К. е било наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева по реда на чл. 185 ЗДвП. С оглед на това обжалваното НП се явява законосъобразно в тази си част.

Предвид ограничителната разпоредба на чл. 189з ЗДвП в случая не може да се обсъжда хипотезата на маловажен случай и приложението на чл. 28 ЗАНН.

Съдът намира обаче, че наказателното постановление е незаконосъобразно по отношение на второто от вменените на жалбоподателя административни нарушения – по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Действително, от доказателствата по делото се установи, че с оглед настъпилите само имуществени вреди по двата автомобила и липсата на съгласие от страна на участниците в настъпилото ПТП относно обстоятелства при настъпването му, с последвалото напускане на местопроизшествието без сигнализиране на органите на МВР, жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.