Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 21.04.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 3180/2024
Вид
Решение № 162
Подписан
21.04.2025
В сила
08.05.2025
Състав
Магдалена Момчилова

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 153, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 86 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 354а, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Стара Загора, 21.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Нели П. Г.а като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20245530203180 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. И. С. ЕГН ********** чрез адвокат А. Г. М. от АК Стара Загора, срещу Заповед за задържане на лице № 1959зз-453 от 17.10.2024г., издадена от К. Х. Л., на длъжност старши полицай в „Патрулно постова дейност“ в Сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ Стара Загора, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Д. И. С. за срок до 24 часа.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, за него не се явява процесуален представител - адв. А. М. от АК Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски.

Ответникът – редовно призован, не се явява, изпраща процесуален представител- гл.юрк. М. А., който пледира за потвърждаване на обжалваната Заповед за задържане на лице с № 1959зз-453 от 17.10.2024г. като законосъобразна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Делото е подсъдно на РС град Стара Загора тъй като седалището на 1 полицейският орган издал атакуваната заповед е Първо РУ на МВР Стара Загора.

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба – задържаното лице – и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР , компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на задържането.

Разяснени са правата на задържаното лице по чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 от ЗМВР.

Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. В заповедта е посочено, че лицето е било задържано на основание чл.72, ал.1, т.1 Закона за МВР. Съгласно сочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а това е установеното от полицейския орган подозрение, че жалбоподателя Д. И. С. е съпричастен към извършено престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК. На първо място в заповедта е посочено в извършването на какво престъпление е заподозряното лице (чл.354а, ал. 3от НК), като са изложени и фактически положения, а именно, че жалбоподателят без надлежно разрешително държи наркотично вещество. В този смисъл, може да се направи категоричен извод, че в заповедта се съдържат мотиви, според които задържаното лице може да разбере причината на задържане, както и да организира защитата си. Заповедта е била предявена за подпис на жалбоподателя, като същият я е подписал. Следователно след като заповедта е била предявена на жалбоподателя, съвсем логично е да се изведе, че същият се 2 е запознал със съдържанието й.

Съгласно нормата на чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Предпоставка за прилагането на задържането като принудителна административна мярка, е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно Д.ие. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган да наложи мярката да е безспорно и окончателно установено извършено от лицето престъпление. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно Д.ие и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. В тази връзка съдът намира за неоснователно и възражението на защитника в жалбата, че материалният закон е неправилно приложен, тъй като към издаването на заповедта административният орган не е разполагал с достатъчно данни, че е извършено престъпление. От разпита на свидетеля Г.

К. - полицейски служител в Първо РУ на МВР Стара Загора се установява, че на 17.10.2024г. вечерта, при изпълнение на служебните си задължения, заедно с колегата си К. Л. са забелязали съмнително лице, което след като забелязало служителите започнало да се държи агресивно. Съставен му бил АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане. В последствие след като жалбоподателят бил задържан, докато се намирал в полицейският автомобил, 3 заявил на полицаите „ да изхвърлят през прозореца наркотика“. Малко след това с протокол за доброволно предаване Д. С. предал „ суха зелена тревиста маса“, която носил в себе си.

Обстоятелството дали жалбоподателят е бил привлечен впоследствие в качеството на обвиняем, не е релевантно към дейността на съда при извършване на преценка за законосъобразност на задържането. Достатъчно е към момента на задържането да са били налични данни, които да навеждат към обосновано предположение, че даденото лице има възможност да е участник в инкриминирано Д.ие, точно каквито данни са били налични преди задържането му. Представено по делото е БП №1959зм-678/2024г. по описа на Първо РУ на МВР – Стара Загора. Същото съдържа и изготвените по случая докладни записки, в които е описан случая, а също така е посочено с какви данни е разполагал полицейският орган за да задържи лицето.

Съгласно Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – П. и ПР. срещу България, "за да е налице обосновано подозрение, следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението", като "подозрението следва да се отнася до конкретно престъпление". В случая такива факти и информация се съдържат в съставените докладна записка рег.

№ 18766/18.10.2024г., докладна записка УРИ №1959зм-678/17.10.2024г. приложени по образуваното БП №1959зм-678/2024г. по описа на Първо РУ Стара Загора за престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК. В тях са налични данни, които обективно сочат, че към момента на задържането на 17.10.2024г са били установени фактически обстоятелства, че лицето Д. С. има вероятност да е извършител на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК.

За прилагането на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление. Достатъчно е наличието на данни обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. /Виж Решение № 2262 от 10.07.2024г. на Адм.Съд – Стара Загора по КАНД №480/2024г.; Решение № 1163/26.03.2025г. постановено по КАНД № 90/2025г. по описа на Административен съд - Стара Загора/ В случая упражненото от полицейския орган правомощие за прилагане на ПАМ - задържане за срок до 24ч., е в съответствие с нормативно 4 регламентираните изисквания и при наличие на материалноправното основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР .

На следващо място съдът намира, че не е бил превишен предвиденият в чл.72 ЗМВР срок за задържане до 24 часа. Видно от заповедта в нея е отбелязано, че жалбоподателят е бил задържан на 17.10.2024г. в 22.10 часа, а е бил освободен на 18.0.2024г. в 17: 10 часа. От така посоченото се установява, че срокът на задържане е бил спазен. Също така заповедта е била връчена на жалбоподателя, като видно от разписката, жалбоподателят се е подписал и е получил копие на заповедта. Жалбоподателят не е вписал възражение, че е бил освободен от задържането в час, различен от посочения в заповедта. При така установеното по делото според съда не е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да ограничава правото на защита на задържаното лице и да препятства възможността му адекватно да я организира. Изпълнено е изискването за излагане на фактическите и правни основания на заповедта за задържане при нейното съставяне, като не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички факти. В заповедта са били изложени както правното основание за задържане на лицето, така и фактическата обосновка за задържанетоустановеното от полицейските служители и предполагаемото престъпление, за което лицето е било задържано.

В случая не е бил и нарушен принципът за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са били налице конкретни данни, че жалбоподателят е извършил престъпление. В случая е надделял общественият интерес - гарантиране на нормалното протичане на обществените отношения от органите, над правилото за зачитане на личната свобода.

Контролът на съда се свежда до критериите очертани в чл.146 от АПК 5 дали административният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, дали при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила или противоречия с материалноправни разпоредби и има ли несъответствие с целта на закона.

В настоящия случай, процесният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден при спазване на материалноправните предпоставки за това, както и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По изложените съображения оспорвания акт следва да бъде потвърден, а жалбата против него съответно отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

По отношение на това, че ответник по жалбата е физическо лице, представлявяно от юрисконсулт, следва да бъде отбелязано следното. В настоящата хипотеза ответникът по жалбата не участва в личното си качество, а като издател на оспорвания по делото административен акт. Отделен аргумент в полза на това становище, че актосъставителят може в това качество да бъде представляван от юрисконсулт на учреждението е, че отговорността за разноски като вид отговорност за вреди по силата на чл.205 от АПК е на самото юридическо лице, представлявано от органа, издал незаконосъобразния акт- т. е. ОД на МВР, което е ЮЛ по силата на чл.37 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от АПК страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. А оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, поради което полицейският служител - неин издател е действал в качеството на административен орган и се явява страна - ответник в производството пред РС – Стара Загора.