Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 397 от 04.03.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6989/2022
Вид
Решение № 397
Подписан
04.03.2023
В сила
17.07.2023
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 124 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал. 7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Пловдив, 04.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330206989 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 665294-F653663/03.10.2022 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Д. П. Б. с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата бланкетно се моли за отмяна на НП. Същият не се явява в съдебно заседание не се представлява.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.03.2022 г. свидетелят В. Г. – *** в ТД на НАП гр. Пловдив, извършила служебна проверка на активността на жалбоподателя, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице. В хода на проверката било установено, че същият не е подал справка декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.02.2022 г. - 28.02.2022 г. в законоустановения срок до 14.03.2022 г., включително.

Справката декларация по чл. 125 от ЗДДС за описания по-горе данъчен период била подадена на 13.04.2022 г.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F653663/12.05.2022 г. срещу дружеството за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС в присъствието на жалбоподателя и в присъствието на свидетел. За извършеното нарушение било издадено НП, с което на 1 нарушителя била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката В. Г. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, възражение по АУАН, разпечатка от софтуер на ТД на НАП за подадени справки-декларации, и оправомощителна заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Показанията съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Съдът установява факта на неподаването на справката декларация от показанията на актосъставителя и разпечатките от софтуера на ТД на НАП.

Доказателствената съвкупност чертае непротиворечива фактическа обстановка, по която самите страни не спорят.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено.

Актът е съставен от компетентно лице видно от представената оправомощителна заповед т. 2.1. и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, като същият го е упражнил. Актът е съставен в присъствието на представител на дружеството.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност видно от т. 1.2. от оправомощителната заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за деклариране на ДДС чрез неподаването на справка декларация в определения за това срок.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1от ЗДДС.

С посочената разпоредба се задължават регистрираните по ЗДДС лица за всеки данъчен период да подават справка декларация, съставена въз основа на отчетните 2 регистри по чл. 124 ЗДДС, и самите отчетни регистри към нея с изключение на случаите по чл. 159б от ЗДДС до 14-о число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Обстоятелството, че жалбоподателя е регистрирано по ЗДДС лице, се установява по делото, включително от показанията на свидетелката, изцяло оценени с доверие от съда. Също така то не е и спорно между страните. Следователно жалбоподателят е адресат на задължението за подаване на справката декларация и годен субект на административното нарушение по чл. 125, ал.

5 вр. ал. 3 от ЗДДС, за което е санкциониран с обжалваното НП. Следва да се отбележи, че нарушението включва неподаването, на който и да е от посочените документи – справка декларация, отчетни регистри и декларацията по чл. 125, ал. 2, в срок или въобще пропускането да бъдат подадени. Следователно нарушението е едно при алтернативни форми на изпълнително деяние и неизпълнението, на което и да е от тях, е основание за ангажиране на отговорност.

Правилно в наказателното постановление е определен и срокът за изпълнение на задължението за подаване на справката декларация за данъчния период 01.02.2022 г. 28.02.2022 г. Срокът е нормативно предвиден и той е до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период. В конкретния случай датата 14.03.2022 г. е била работен ден (понеделник), поради което срокът е изтекъл именно на тази дата, когато е бил последния момент в който жалбоподателят е могъл правомерно да подаде справката декларация, като обоснован се явява изводът на наказващия орган, че това е бил последният ден, до който е следвало да бъде изпълнено задължението.

Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило в съставомерно бездействие от страна на жалбоподателя, който, като е бил задължен, не е подал в срок до 14.03.2022 г. справката декларация за данъчен период месец февруари 2022 г.

Нарушението е формално, поради което с осъществяването на изпълнителното си деяние то е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че макар изпълнителното деяние на нарушението да е осъществено чрез бездействие, същото е доказано по категоричен начин по делото от обективна и субектвина страна. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС справката декларация и отчетните регистри към нея се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а при постъпването на подадените документи в електронната система на НАП се генерира входящ номер. Съгласно показанията на актосъставителя се установява, че такава е подадена с едномесечно закъснение.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС, за които е наказан с обжалваното наказателно постановление.

По наказанието:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

С оглед на приетата обаче за осъществена фактическа обстановка съдът приема, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

3

При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 година на ВКС предмет на преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и защитени с конкретния закон обществени отношения.

Съдът намира че конкретния случай се явява такъв с по-ниска степен на обществена опасност поради следните обстоятелства неотчетени от административнонаказаващия орган :

На първо място следва да се отбележи, че нарушението е отстранено преди да бъде установено от административнонаказващия орган. Действително в съставения АУАН е отбелязано че служебна проверка е извършена на 15.03.2022 г., но това противоречи на събраните и посочени именно от АНО доказателства, а именно софтуерна справка за подадените справки-декларации от данъчнозадълженото лице, която носи дата 12.05.2022 г. , а именно дата на съставяне на акта, поради което съдът няма никакво основание да приеме, че нарушението е установено по-рано.

Въззиваемата страна е длъжна да попълни административнонаказателната преписка с доказателства, които да предпоставят твърденията в АУАН и когато същата не е изпълнила задълженията си по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, дори само да обективира на хартиен носител възприетата от екрана на компютъра на 15.03.2022 г. от актосъставителя информация, то това не следва да се презюмира като факт в настоящата производство и бездействието на органите следва да се тълкува в полза на нарушителя.

На следващо място съдът намира за изключително съществен момент, че нарушителя напълно по своя инициатива е отстранил нарушението и то с минималното закъснение от 30 дни, заедно с подаването на справката декларация за следващия данъчен период.

Съдът не може да се съгласи с посочените отегчаващи вината обстоятелства, а именно значителен период на закъснение на подаване на справката декларация при положение, че нарушението е установено след изтичане на двойно по-„значителен“ период от отстраняването му и тройно по-„значителен“ от извършването му.