Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 206 от 06.11.2026, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
387/2026
Подписан
06.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Харманли, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Административно наказателно дело № 20265630200387 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалбата на В. Д. А., ЕГН **********,от с.Меден бук,ул.П.. № 2,общ.Ивайловград против Наказателно постановление № 9945 от 07.07.2026г. на Началник на отдел „Контрол по републиканска пътна мрежа“към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София.

Счита, че атакувания акт е неправилен,незаконосъобразен,необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните правила. Моли,НП да бъде отменено и да бъдат присъдени деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява.Представлява се и от процесуален представител – адв.Д.Н., който поддържа жалбата и доразвива доводите изложени в нея, отново моли за отмяна на процесното НП и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Контрол по републиканска пътна мрежа“към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.АНО е изложил становището си обективирано в Становище вх.№ 8058/14.10.2026г.,с което отправя искане за потвърждаване на акта.

Контролиращата страна РП Хасково,ТО Харманли,редовно призована не се явява представител.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 23.04.2026г. в 13.30 часа на път А4/АМ Марица/ на отбивна площадка с посока на движение от гр.Хасково към гр.Свиленград,е управлявал и извършвал превоз на товари/зърнотоварач за трактор/ с МПС с две оси марка 1

Мерцедес,модел Спринтер 312 с рег.№ Х 4055 КС, с което е извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП във вр.чл.5 ал.1 т. 2 от Наредба 11 от 03.07.2001г.на МРРБ,на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1533,88 евро.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу което е издадено атакуваното НП,връчено на 15.07.2026 г. и в установения от закона срок /на 28.07.2026 г.видно от обратна разписка, пред компетентния да я разгледа районен съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения-налице са всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл.42 ал.1 т.1-т.10 от ЗАНН.Спазени са и изискванията на чл.43 ал.1 и сл. от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, подписан е от съставителя и от свидетел.Предявен е на адресата, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише, след което му е връчен препис от същия. В АУАН подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение-време и място на извършване, изпълнително Д.ие и неговият извършител, както и конкретните правни норми,които са нарушени. Издаденото въз основа на акта НП съдържа всички посочени в чл.57 ал.1 т.1-т.13 от ЗАНН задължителни реквизити. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, очертана в НП, в което са намерили отново отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, правната му квалификация и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете почл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Препис от НП е връчен на нарушителя. В този смисъл при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

По делото е установено, че на че на 23.04.2026г. в 13.30 часа на път А4/АМ Марица/ на отбивна площадка с посока на движение от гр.Хасково към гр.Свиленград,е управлявал и извършвал превоз на товари/зърнотоварач за трактор/ с МПС с две оси марка Мерцедес,модел Спринтер 312 с рег.№ Х 4055 КС, собственост на търговско дружество "Алекс и Габи“ЕООД, ЕИК ********* /съгласно свидетелство за регистрация- част II/. На отбивна площадка, на посоченото място, същият бил спрян за рутинна проверка от служителите към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София- св. Д. М. /актосъставител/ и св.Д. К..В хода на действията по контрол инспекторите установили, че водачът извършва с процесното ППС превоз на товар.По време на проверката служителите при АПИ направили измерване на товара. при което било констатирано, че неговата височина е 4.50 метра, при допустима максимална на ППС от 4.00 метра, съгласно чл.5 ал.1 т.2 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Предвид установеното, св.М. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 2

0011348/23.04.2026 г., в който било посочено, нарушението и правната квалификация. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал, с възражения по него, като такива били представени и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което за посоченото нарушение, на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.1 от ЗДвП и на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1533, 88 евро /равняващи се на 3000 лева/.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на събраните доказателства- писмени-материалите по АНП, и гласни / св. Д. М.

/актосъставител/ и св.Д. К., които съдът приема с доверие и кредитира като еднопосочни, безпротиворечиви, а оттам- обективни и достоверни. В конкретния случай, по делото е безспорно доказано, че с процесното ППС, на посочените в НП дата и място е превозван товар.Установено е и това, че след извършеното измерване с техническо средсдство щрихована мярка за дължина L-01 от страна на контролните органи е констатирана височина на товара от 4,50 метра, при допустима максимална височина на ППС от 4,00 метра, съгласно чл.5 ал.1 т.2 от Наредбата на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В хода на проверката от страна на жалбоподателя не било представено разрешително, съгласно чл. 14 от Наредбата, за движение по път, отворен за обществено ползване, на извънгабаритно ППС.

В случая отговорността на въззивника правилно е ангажирана съобразно постановките на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г., съгласно което водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство /доколкото собственик на същото е търговско дружество, а не нарушение по чл.53 ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.2 т.1 б.А от ЗП. Д.ието е съставомерно и от субективна страна.

Субективното отношение на извършителя следва се извежда от обективните проявления на действията му, които според съда обуславят извод за съзнаване свойствата и значението на извършеното, респ. за умисъл по смисъла на чл.11 от НК, като се вземе предвид, че нарушението е формално /на просто извършване/, при което вредните последици /обществената опасност/ се изразяват в самото осъществяване на изпълнителното Д.ие.

Съобразявайки изложеното по-горе съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективната и субективна страна състава на административното нарушение, предмет на обжалваното НП.

Тук е място да се посочи,че правилно АНО е преквалифицирал нарушението.Запознавайки се с фактическата обстановка и събраните доказателства по делото и съгласно постановките в постановките на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ВАС и ВКС,изхождайки от това,че водача е наказателно отговорно лице е преквалифицирал Д.ието.В този смисъл направеното 3 възражение от страна на жалбоподателя е неоснователно.

Вън и независимо от горното, съдът намира, че размерът на наложеното административно наказание е несъразмерен /непропорционален/ на извършеното Д.ие. В тази връзка следва, да се съобрази, че до 07.09.2025 г. за процесното нарушение е било предвидено административно наказание "глоба" в размер от 500 до 3000 лева, като никога в съдебната практика не е имало каквото и да било съмнение, че посочената санкция е пропорционална, доколкото е позволявала индивидуализация на размера й с оглед особеностите на конкретния случай. Към датата на извършване на процесното нарушение, обаче е в сила нова редакция на санкционната разпоредба на чл.177 ал.3 т. 1 от ЗДвП, която предвижда фиксиран размер на санкцията в чувствително завишен размер от 3000 лева.

В нормата на § 5 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ е посочено ,че с нея се въвеждат изискванията на Директива /ЕС/2015/719 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. за изменение на Директива 96/53/ЕО на Съвета относно максимално допустимите размери в националния и международния трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик. Посоченото несъмнено обуславя приложението и към посочения кръг обществени отношения на общия принцип на правото на ЕС за "пропорционалност". В същия смисъл е и трайната практика на СЕС, според която при липса на хармонизация в областта на санкциите, приложими за нарушаване на националните разпоредби, важим е общият принцип, че установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

От значение в процесния случай е и Решение на СЕС по отправено от български съд преюдициално запитване по дело С-61/23, в което изрично е прието, че " чл.9А от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са: причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината-умисъл или непредпазливост. " Действително това преюдициално запитване касае друг комплекс от обществени отношения, но според съда то следва да намери приложение и в случаи като настоящия, доколкото застъпваните в решението на СЕС общи постановки са налични и в разглеждания казус. И в настоящия случай е предвидена фиксирана санкция, чийто размер от 3000 лева е дори по-висок от санкцията в размер на 2500 лева, предмет на разглеждане в Решение С-61/23на СЕС. И в настоящия случай санкцията във фиксиран размер не е обвързана по никакъв начин със степента на обществена опасност на нарушението.Така санкцията си остава една и 4 съща независимо дали превишението над максимално допустимата височина е 0,20м. или няколко метра; независимо дали извършеното движение по републиканската пътна мрежа на извънгабаритното ППС е в рамките на 1 километър или стотици километри; както и независимо дали дължимата такса, за да бъде издадено разрешително по чл. 14 от Наредбата, не е била изцяло или частично заплатена. Така фиксираната санкция не държи сметка и за степента на лична обществена опасност на самия деец и най-вече дали Д.ието е извършено при умисъл или при непредпазливост.