Определение № 349 от 17.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Варна, 11.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20243001000262 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Подадена е частна жалба от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., като наследници по закон на техния баща И И.ов П. и тримата действащи, чрез своята майка и законен представител Р. И. П., чрез адв. В. В., против определение № 222 от 29.04.2024 г. по гр. д. № 309/2023 г. на Окръжен съд – Разград.

В предявената частна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че не е налице спор относно качеството кредитор в производството, а единствено спорен се явява размерът на вземането на ищците, което същите не намират за въпрос с преюдициален характер по отношение на предявения от тях иск по чл. 135 от ЗЗД.

Отправеното до съда искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „Изола П.“ ООД, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

След проверка на редовността на частната въззивна жалба, съдът установи, че е депозирана в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна, поради следните съображения:

1

В исковата молба ищците са основали качеството си на кредитори по отношение на ответниците „Изола П.“ ООД и „Уникредит Булбанк“ АД по иск, предявен на основание чл. 135 от ЗЗД, с оглед на съществуващи вземания за ликвидационен дял. Същите се твърдят като придобити в резултат на смъртта на техния баща И И.ов П., като се сочи, че последният приживе е бил съдружник в ответното дружество „Изола П.“ ООД.

Ответниците са навели в подадените от тях отговори на исковата молба доводи, че е налице паралелен процес по образуваното т. д. № 1878/2021 г. на СГС, който има за предмет признаване или отричане на вземанията на кредиторите-ищци и че същият има значение за правилното решаване на спора по предявения от тях отменителен иск в настоящото производство.

Поради това и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК са поискали спиране на гр. д. № 309/2023 г. на РОС до окончателното приключване на т. д. № 1878/2021 г. на СГС с влязъл в сила акт.

Съдът е счел така направените искания за спиране за основателни и с обжалвания съдебен акт е спрял образуваното пред него производството по гр. д. № 309/2023 г. на РОС до окончателното приключване на преюдициалното производство с предмет вземанията за ликвидационен дял на ищците срещу ответника „Изола П.“ ОДД по т. д. № 1878/2021 г. на СГС с влязъл в сила акт. Приел е, че е налице връзка на преюдициалност, която налага спиране на производството, съобразно указанията в т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Нстоящият съдебен състав съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в т. 2 от ТР № 2/2017 от 9.07.2019 г., т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти като предмет на делото по чл. 135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, още по – малко неговият размер, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда.

2

В депозираната частна жалба се твърди, че в конкретния случай качеството кредитор не е спорно обстоятелство между страните, а единствено спорен е размерът на вземането на ищците. Изложеното мотивира твърденията на жалбоподателите, че не е налице преюдициалност между спора, предявен по т.д. № 1878 / 2021г. на СГС с правно основание чл. 127 ал.1 ТЗ във вр.с чл. 125, ал.3 ТЗ и г.д. № 309 / 23г. на РОС с правно основание чл. 135 ЗЗД. Като доказателство е представено определение № 2624 / 23.08.2022г. по т.д. № 1878/2021г. на СГС, постановено по реда на чл. 374 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция, за да се произнесе, взе предвид следното :

Спорен между страните в конкретния случай не е единствено размерът на вземането им, което действително не би било релевантно досежно иска с правно основание чл. 135 ЗЗД. Качеството кредитори на ищците също е предмет на оспорване. Настоящият съдебен състав не достига до извод за наличие на доказателства, които да установят към настоящия момент безспорността на качеството кредитор на ищците по предявения Павлов иск, което би обусловило правото им да искат обявяване за недействителни спрямо тях на твърдяни като увреждащи ги актове на длъжника. В тази връзка настоящият съдебен състав съобразява факта, че постановеното определение № 2624 / 22г. по т.д. № 1878 / 21г. на СГС не е съдебен акт, който го обвързва.

Трябва да се посочи и обстоятелството, че страните по двете дела не са напълно идентични. Вторият ответник по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД - Уникредит Булбанк АД в писмен отговор гр.д. № 309 / 23г.на РОС / стр. 662/ посочва изрично като спорно обстоятелство дали ищците са кредитори на първия ответник „ ИЗОЛА П.“ ООД, което е предмет на т.д. № 1878 / 21г., СГС.

Предвид изложеното следва да се приеме, че между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск. Производството по чл. 127 ал.1 ТЗ във вр.с чл. 125, ал.3 ТЗ се явява преюдициален относно изхода по иска по чл. 135 от ЗЗД и след като този спор е висящ пред друг съд, то е налице основание за спиране на производството по обусловения спор по чл. 135 от ЗЗД съобразно нормата на 3 чл. 229, т. 4 от ГПК.

Ето защо като е спрял образуваното пред него производство по гр. д. № 309/2023 г. на РОС до окончателното приключване на т. д. № 1878/2021 г. на СГС с влязъл в сила акт, РОС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден от настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 222 от 29.04.2024 г. по гр. д. № 309/2023 г. на Окръжен съд – Разград.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4