Решение № 103 от 05.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000502818 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2714 от 26.05.2023 г., постановено от СГС I – 26 състав по гр.д.№ 9022/2021 г., ответницата Е. Н. Т. е осъдена на основание член 108 от ЗС да предаде на съищците Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. З. и М. П. З., подпомагани от етажните собственици в сградата, находяща се в град *** , ул. „ ***“ № * чрез председателя на УС Н. Л. Т. , владението върху складово помещение с площ от 14,90 кв.м. по нотариален акт и от 18,97 кв.м. по съдебно-техническа експертиза, което се намира в подпокривното пространство на сградата и е очертано в скица – приложение 2 на вещото лице – арх. Т. Г., обявена за неразделна част от решението, като искът в останалата част е отхвърлен.

С решение № 3154 от 28.05.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, е признато за установено по отношение на Е. Н. Т., че съищците са собственици на описаното в поправеното решение складово помещение.

Решението за поправката се обжалва от ответницата Е. Н. Т. с въззивна 1 жалба с вх.№ 75791/3.07.2024 г. и „ допълнение към въззивна жалба“ с вх.№ 77096/8.07.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) с оплаквания , че с това решение съдът поправя недопустимо грешки при формиране на волята му; складово помещение, като посоченото в диспозитива, не съществува реално, има подпокривно пространство, което съставлява обща по естеството си част от сградата; за собственици на складовото помещение са признати само ищците в ущърб на останалите етажни собственици, в т.ч. собственика на ателието.

Срещу решението в отхвърлителната част е подадена въззивна жалба с вх.№ 56294/13.06.2023 г. от етажните собственици чрез председателя на УС Н.

Т. и обща въззивна жалба с вх.№ 57867/16.06.2023 г. от ищците чрез пълномощника на първите двама – адвокат М. Т. и пълномощника на вторите двама – адвокат К. Г..

Първата въззивна жалба съдържа доводи,че процесното ателие, разгънато на две нива, е образувано при преустройството на собственото на праводателката М. Н. Т. таванско помещение (принадлежност към дарения й апартамент); промяна на покривната конструкция и завземане на идеални части от собствеността на етажните собственици в подпокривното пространство; преустройството е незаконно, защото няма дадено в периода 1997 г. 2001 г. от етажните собственици съгласие ( правото на преустройство – предмет на съгласието от 1969 г. - като нереализирано към 1997 година е погасено по давност и етажните собственици не могат да се разпореждат с подпокривното пространство) и строителна документация ; ателието не е придобито към 1997 г. от прехвърлителите по нотариален акт № 192/1997 г. и към 2001 година от праводателката М. Т., поради което ответницата не е собственик също .

Втората въззивна жалба, подадена като обща от съищците, съдържа оплаквания за : ненадлежно представителство на ответницата от адвокат Х. и адвокат А., считано от подаването на отговора на исковата молба – основание по член 303,ал.1,т.5 от ГПК за отмяна на съдебното решение; произнасяне от решаващия съд не по посочения в исковата молба имот - ателие с оглед статута му на самостоятелен обект в сграда по смисъла на член 23,т.3 от ЗКИР и §1,т.1 от ДР на ЗКИР ; пропуск за постановяване на установителен диспозитив, признаващ правата на собственост на ищците ; допуснати 2 нарушения на материалния закон и необсъждане на писмените доказателства относно правата на ищците в обекта – ателие.

С въззивна жалба с вх. № 61015/27.06.2023 г. ответницата Т. обжалва решението в частта , с която е осъдена да предаде владението върху складово помещение, намиращо се в подпокривното пространство по съображения за недопустимост на иска с предмет право на собственост на ищците върху несъществуващо в правния мир като самостоятелен обект - ателие с идентификатор №*** ( верният идентификатор е №

***) , поради заличаването му от СГКК по искане на управителя Т. и премахване от ответницата на второто ниво на ателието и витата стълба, служеща за връзка, затваряне на отвора и възстановяване на процесното помещение в положение, отговарящо на изготвения в 1969 г. и одобрен в 1970 г. архитектурен проект в изпълнение на влезлите в сила решения по гр.д.№ 57109/2009 г. по описа на СРС, по в.гр.д.№ 12933/2011 г. по описа на СГС и по гр.д.№ 2922/ 2013 г. по описа на ВКС и недопустимост на решението поради произнасяне свръх петитум – относно незаявени с исковата молба подподкривни пространства и тавански помещения. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като постановената ревандикация е равнозначна на предоставяне на свободен и неограничен достъп до собствения на ответницата обект в нарушение на правото на собственост и неговата неприкосновеност, изпълнимо чрез монтиране на витата стълба отново и премахване на преграждението и ответницата не владее подпокривното пространство. Изложен е довод, че при липса на нормален достъп до подпокривното пространство и покрива (по причина на преградна стена – комин) етажните собственици следва да реализират защитата на правата си с искове по член 109 от ЗС .

В отговори на въззивната жалба срещу решението за поправката ищците излагат съображения за нейната неоснователност, основани на разясненията по т.2а от ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

В сроковете по член 263,ал.1 от ГПК ответницата Е. Т. отговаря, че въззивната жалба на ЕС е нередовна ( по липса на изрично упълномощаване на председателя на УС от етажните собственици да извършва действия в производството пред СГС и да обжалва постановеното решение ) и неоснователна, както и че въззивната жалба на съищците е неоснователна 3 също .

В общ отговор на въззивната жалба на ответницата съищците я оспорват като неоснователна.

Всички въззивни жалби са редовни. Подаването на въззивна жалба от етажните собственици - подпомагаща страна на ищците - е действие на обикновено управление, за което председателят на УС е оправомощен по силата на член 23,ал.3,изр.първо от ЗУЕС, без да е нужно изрично упълномощаване от общото събрание.

При проверката на обжалваните решения с оглед оплакванията във въззивните жалби, доводите в отговорите, изразените от страните чрез процесуалните им представители становища в откритото съдебно заседание и с оглед член 269 от ГПК въззивният съд намира, че решенията са валидни и допустими, решението за поправката е изцяло правилно, а поправеното решение е неправилно в една част и правилно в останалата част .

Предявените от етажните собственици Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. З. и М. П.

З. , всички от град *** срещу Е. Н. Т. от същия град искове са по член 108 от ЗС относно обект в сградата под режим на етажна собственост в град ***, ул.

„***“ № * , обозначен като ателие с идентификатор № *** с разгъната застроена площ от 44,55 кв.м. на две нива, състоящо се от една стая, коридор, чайна, кухня и сервизно помещение на едното ниво със застроена площ от 29,65 кв.м. и от складово помещение на второто ниво, по твърдения, че съставлява обща по естеството си част ; с влязло в сила на 19.06.2018 г. решение по гр.д.№ 1192/ 2016 г. по описа на СГС по предявен от същите ищци отрицателен установителен иск е признато, че ответницата не е собственик на ателието; тя го владее без съгласие на етажните собственици и ищците като част от тях имат право да получат владението върху целия имот.

В хода на първоинстанционното производство етажните собственици помагачи на ищците - не са позовали на изтекла погасителна давност относно учреденото на етажния собственик Н. Т. право да надстрои таванската си стая. Направеният за пръв път с въззивната им жалба правен довод за погасяване по давност на това право не следва да се разглежда .

В отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете като недопустими по съображения, че самостоятелен обект – ателие - не 4 съществува реално, тъй като тя е изпълнила влезлите в сила решения от инстанционните производства - гр.д. № 57109/ 2009 г. по описа на СРС, в.гр.д.

№ 12933/2011 г. по описа на СГС ; гр.д. № 2922/2013 г. по описа на ВКС : премахнала складовото помещение в подпокривното пространство и зазидала входа към него. Оспорила ги като неоснователни, тъй като при разрешаването на спора по гр.д.№ 1192/2016 г. по описа на СГС съдът не се е произнесъл относно ателие със застроена площ от 29,65 кв.м., то не е обща част на сградата, а е самостоятелен обект, изграден въз основа на изготвен в 1969 г. и одобрен в 1970 г. архитектурен проект за преустройство на собственото на праводателя Н. Т. таванско помещение в кабинет за творческа дейност, придобит от сестрата М. Т. по дарение в 1997 г. и от ответницата по извършено от нея дарение в 2001 г., в алтернатива - по давност въз основа на владение на ответницата и присъединено към него владение на праводателите й, считано от 1970 година.

Според т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС по иск по член 108 от ЗС се дължи произнасяне и по двете искания за правна защита, които включва. Пропускът да се постанови установителен диспозитив относно принадлежността на правото на собственост е очевидна фактическа грешка, поправима по реда на член 247,ал.1 от ГПК. Но с или без такъв диспозитив влязлото в сила решение формира сила на пресъдено нещо относно претендираното право на собственост. Поправящото решение от дата 28.05.2024 г. за установяване правата на собственост на ищците върху частта от подпокривното пространство ( складово помещение ), за която само с решението от 26.05.2023 г. е постановена ревандикация, отстранява очевидна фактическа, а не правна грешка. С оглед единството на мотиви и диспозитив е несъмнено, че ищците са установени като част от съпритежателите на подпокривното пространство, както самите те са твърдели в исковата молба.

Не е необходимо, след като не поискано , изрично установяване какъв точно дял от общата вещ има всеки ищец.

Действително предмет на исковата защита е ателие - самостоятелен обект в сградата, на който в кадастралната карта е присвоен идентификатор № ***, с разгъната застроена площ от 44,55 кв.м. на две нива. След влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 1192/2016 г. по описа на СГС и по искане на председателя на УС на ЕС от 18.06.2021 година кадастралната 5 карта е изменена със заличаването на ателието като самостоятелен обект на кадастъра - писмо от СГКК, София ( на л.47 от делото на СГС). От извършения на 19.09.2022 г. от съда в присъствието на вещото лице оглед и изготвеното от него заключение от 3.10.2022 г. се установява, че на място съществува ателие на едно ниво с площ от 29,65 кв.м. по нотариален акт и от 27,94 кв.м. по измервания. То е обособено с ограждащи стени, съвпадащи с фасадните ограждащи стени на сградата. Отделено е от разположената над него част от подпокривното пространство ( складовото помещение на бившото второ ниво ) с междуетажна подова конструкция, в която има отвор „ покрит с прозрачна персигласова плоскост“, но монтирана през него стълба, която да служи за връзка между двете нива, няма.

При това положение исковете не могат да бъдат разгледани и уважени или отхвърлени относно заличеното в КК ателие на две нива, но могат да бъдат разгледани според реалния статут на двете реални части : помещенията на таванския етаж и обособеното над тях подпокривно пространство. Те са описани достатъчно ясно в исковата молба с признаци : площ, точно местонахождение и граници. Като е приел, че по редовната искова молба дължи произнасяне дали ищците са съсобственици на двете реални части и имат право да ги ревандикират от ответницата , СГС се е произнесъл с допустими съдебни актове – поправящото решение от 28.05.2024 г. и поправеното решение от 26.05.2023 г. в рамките на предмета, с който е сезиран.

Въззивниците – ищци се позовават на нарушения на процесуалните права на насрещната страна допускането до участие на нейни пълномощници без представителна власт до приключване на първоинстанционното производство. Въвеждането на това оплакване е лишено от правен интерес, тъй като във въззивното производство на процесуалното нарушение може да се позове само ненадлежно представляваната страна. Влезлият в сила на 1.03.2008 г. ГПК не урежда основания за въззивно обжалване на решенията, а предвиденото в член 303, ал.1, т.5 от ГПК основание е за отмяна на влязло в сила решение.