Определение № 18987 от 11.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9296/2026
- Вид
- Определение № 18987
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 11.09.2026
- Състав
- Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова, Златка Чолева
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 244 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18987 гр. София, 11.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Златка Чолева
Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509296 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 244 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ч. П. П. срещу решение № 12022 от 18.06.2026 г., постановено по гр.дело № 12632/2025 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав, в частта, имаща характер на определение, с която е допуснато на основание чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК предварително изпълнение на решението.
В частната жалба се твърди, че процесното определение е необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила, като се излагат следните съображения: твърди се, че решението за предаване на държането върху нает имот не попада в приложното поле на предварителното изпълнение, а при всички случаи не са установени предпоставките на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК. Сочи, че ищцата по собствените й твърдения не е получавала наем повече от 36 месеца, а според изложеното от него - и през целия десетгодишен срок на договора, но въпреки това не е предявила своевременно иск за връщане на имота. От това жалбоподателят извежда довод, че твърдените значителни и непоправими вреди не са доказани, след като наемодателят продължително е търпял същото фактическо положение. Оспорва се и валидното възникване на наемното правоотношение.
Твърди се несъответствие между датата на договора, посочена в исковата молба, и датата, отразена върху представения документ, както и че ищцата е придобила имота след една от сочените дати. Жалбоподателят посочва разминаване между индивидуализацията на имота в нотариалния акт и тази в договора за наем, както и липса на надлежна нотариална заверка на подписите, доколкото върху представения екземпляр според него не се съдържа обичайният правоъгълен удостоверителен печат. Поддържа се, че имотът не му е предаван от ищцата въз основа на договор за наем, че не е заплащал наем, тъй като не е считал, че има такова задължение, и че е владял имота постоянно, непрекъснато, спокойно и явно повече от двадесет години. Жалбоподателят се позовава и на представено пълномощно, за което твърди, че е с посочен срок на действие, изтекъл преди датата на издаването му, поради което не е могло да произведе правно действие и не му е било предоставяно. От тези обстоятелства извежда твърдение за привидност на съглашението и нищожност по чл. 26, ал.
2 ЗЗД. Поддържа се още, че при допускане на предварително изпълнение първоинстанционният съд е следвало да задължи ищцата да представи предварително 1 надлежно обезпечение в размер не по-малък от пазарната стойност на имота. Иска определението да бъде отменено.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Д.Г.М., чрез адв. К.Д., с който частната жалба се оспорва. Твърди се, че оплакванията относно договора и собствеността са извън предмета на настоящото производство. Според насрещната страна продължаващото ползване на имота без заплащане, натрупаното задължение от 59 400 лв. и лишаването от възможност имотът да бъде отдаден по актуални пазарни цени обосновават значителни и трудно поправими вреди. Поддържа се, че обезпечението по чл. 242, ал. 3 ГПК е по преценка на съда и че липсват доказателства за вреда за ответника по смисъла на чл.
243, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решение № 12022/18.06.2026 г. Софийският районен съд е уважил предявения от Д.Г.М. срещу Ч. П. П. иск по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и е осъдил ответника да опразни и върне държането върху апартамент № 7, находящ се на втория етаж в гр. София, ул.
********, нает по договор от 25.01.2016 г. Със същия акт е допуснато предварително изпълнение по чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК.
За да допусне предварително изпълнение, първоинстанционният съд е приел, че към 12.07.2024 г. ответникът е натрупал неплатени наеми в размер 59 400 лв.; че е останал в имота повече от една година след прекратяване на правоотношението; както и че уговореният наем от 1 650 лв. е под текущите пазарни нива, поради което ищцата търпи непрекъснато нарастваща имуществена вреда и е лишена от възможността да отдаде имота на нов наемател.
Съгласно чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК съдът може по искане на ищеца да допусне предварително изпълнение, когато от закъснението могат да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или когато самото изпълнение би станало невъзможно или значително би се затруднило. Предварителното изпълнение е изключение от общото правило, че изпълнителната сила на осъдителното решение възниква след влизането му в сила, поради което предпоставките му подлежат на конкретна и стриктна преценка.
Съобразно постановките в Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС предметът на проверката в настоящото производство е ограничен до законосъобразността на произнасянето по предварителното изпълнение. Оплакванията за действителността и датата на договора за наем, предаването на имота, собствеността и правилността на решението по иска по чл. 233 ЗЗД следва да бъдат обсъдени при разглеждане на въззивната жалба срещу решението и не могат да бъдат разрешавани в производството по чл. 244 ГПК.
В практиката на ВКС, включително определение № 666/19.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4154/2014 г., III г. о., се приема, че значителността на вредата се определя според нейния размер, а непоправимостта - според необратимия характер на последиците, като преценката се извършва въз основа на конкретните факти по делото. Не е достатъчно да се установи всяка имуществена загуба, а следва да е обосновано, че тя е едновременно съществена и практически невъзстановима, или че забавянето създава реален риск бъдещото изпълнение да стане невъзможно или значително затруднено.
Настоящият състав на въззивния съд напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, че ответникът е натрупал значителни задължения към ищцата поради неплащането на наемната цена, както и че оставането на ответника в процесния имот 2 за значителен срок от време след прекратяването на наемния договор, без да плаща наем или обезщетение за ползването, причинява на ищцата значителни имуществени вреди, препятствайки възможността тя да реализира доходи във връзка с отдаване под наем на имота на трето лице.
Ето защо, правилно е прието от СРС, че са налице предпоставките на чл. 242, ал. 2, т.
3 ГПК, като съответно липсват твърдения, а и доказателства за наличие на предпоставките на чл. 243, ал. 1 ГПК, че при във връзка с допуснатото предварително изпълнение за ответника може да възникне непоправима вреда.
А що се отнася до възражението, че съдът не е задължил ищцата да представи предварително надлежно обезпечение, то следва да се посочи, че видно от нормата на чл.
242, ал. 3 ГПК, съдът може, но не е длъжен да задължи ищеца да представи такова обезпечение и ако не е сторил това, то това не влече след себе си извод за неправилност на определението.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение се явява правилно, поради което и частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 208241/29.06.2026 г., подадена от Ч. П. П., срещу решение № 12022/18.06.2026 г. по гр. д. № 12632/2025 г. на Софийския районен съд, 171 състав, в частта му, имаща характер на определение, с която на основание чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на Зам.-председателя на СГС, Въззивно отделение за образуване на въззивно производство по подадената въззивна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3