Решение № 2648 от 08.08.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9984/2021
- Вид
- Решение № 2648
- Подписан
- 08.08.2022
- В сила
- 14.09.2022
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.19, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
- член 30, ал.1 · Закон за пътищата
- член 48, т.1, б. а · Правилник за прилагане на” и
РЕШЕНИЕ
№ 2648 гр. Варна, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20213110109984 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ИВ. В. Й., ЕГН ********** с адрес: град * срещу А. „П. и., ЕИК **със седалище и адрес на управление: *, осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2649.18лв., представляваща обезщетение за виновно причинени имуществено вреди, представляващи стойността на труда и вложените части за ремонта на увредения му собствен лек автомобил АУДИ А6 3.0 ТДИ с рег.№*, в резултат на настъпило ПТП на 03.05.2021год. на автомагистрала „Хемус“ на километър 419, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане.
Моли съда да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Притежава лек автомобил АУДИ А6 3.0 ТДИ, с Рег.№*. На 03.05.2021 г. с негови роднини е в град Варна. Около 16.30 часа с автомобила тръгват да се прибират към град *където живеят, като шофира той. Движат се по автомагистрала „Хемус" в посока град Варна - град София. Няколко километра след излизането от град Варна, малко преди 17 часа, на километър 419 от автомагистралата чува звук от удар и автомобилът започва да се тресе, поради което веднага спира. Установява, че същият е преминал през необозначени и необезопасени неравности на пътното платно - две дупки една след друга с остри ръбове.
Установява също така, че задната дясна гума на автомобила е скъсана, а предната дясна е 1 получила издутина. Алуминиевите джанти на които са монтирани тези гуми са изкривени, а перифериите им изкъртени. Веднага се обажда на телефон 112, след което пътно транспортното произшествие е посетено от служител на МВР. Направената му проба за алкохол е отрицателна. Служителят изготвя протокол за ПТП в който е отразено, че същото е вследствие преминаване на автомобила през два броя неравности/дупки/, които не са сигнализирани от стопанина на пътя и то е по вина на стопаните на пътя.
След произшествието се налага автомобила му да бъде откаран в автосервиз в град Велико Търново за отстраняване на щетите. Там е установено, че освен описаните вреди по гумите и джантите е повреден и заден десен амортисьор - изпуснал маслото и скъсан тампона му. С оглед спецификата на автомобила му се налага да бъдат подменени всички четири гуми и четири джанти, тъй като за правилното функциониране на системите му е необходимо те да бъдат абсолютно еднакви. Налага се също така да бъдат сменени двата задни амортисьора, тъй като е необходимо да бъдат с еднакви характеристики, задно със съпътстващите ги опора макферсон с лагер и прахозащитен комплект. За целта закупува четири броя алуминиеви джанти, втора употреба от „Д. А."ЕООД, град В.Търново, на обща стойност 1200 лева, с включен ДДС, за което му е издадена фактура. №1597/28.-05.2021 г.
Останалите части и гуми за ремонта на автомобила са му продадени от „Б. А. *"ООД град * в чиито сервиз той се извършва, както следва: четири броя гуми за 676.00 лева без ДДС; два броя амортисьори за 271.66 без ДДС; опора макферсон с лагер за 66.66 лева без ДДС и прахозащитен комплект за 33.33 лева без ДДС. На същото дружество е заплатил за труд 80 лева без ДДС за смяна на амортисьорите и 80 лева без ДДС за смяна на четири броя гуми, както и 241.53 лева ДДС върху сумите за продадените му части и гуми и за труд. Общо на „Б. А. *"ООД е заплатил 1449.18 лева, за което му е издадена фактура №845/11.06.2021 г.
Претърпените от него имуществени вреди вследствие описаното по горе ПТП възлизат общо на 2649.18 лева.
Според разпоредбата на член 30, ал.1 от Закона за пътищата, А. „П. и." осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, а според разпоредбата на член 48, т.1, б. а от Правилника за прилагане на същия закон, организирането на дейностите по поддържане на пътищата е задължение на същата агенция за републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии. Поради обстоятелствата, че посоченото ПТП е настъпило на пътен участък, който е част от републиканските пътища и че А. „П. и." не е изпълнила задължението си да поддържа или поне да обезопаси по някакъв начин този пътен участък счита, че тя следва да понесе отговорността за причинените му при произшествието имуществени вреди, тъй като виновното и бездействие е причина за настъпването му.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.
Счита, че така предявените искове са неоснователни, поради което ги оспорва както по основание, така и по размер.
Претендира се изплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на път от А2, на около километър 419+000, посока от гр.Варна към гр.София.
Не оспорва твърдението, че път А2 е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от А. „П. и." (чл.19, ал.1 от Закона за пътищата), както и обстоятелството, че на територията на Варненска област тази дейност се извършва чрез специализираното й 2 звено - Областно пътно управление-Варна (на основание чл.22, ал. 1, във вр. с чл.21, ал.2 от Закона за пътищата).
Оспорва твърдението, че причинените вреди на ищеца са в пряка причинноследствена връзка с ПТП, преминаване през несигнализирани неравности по пътното платно на път А2.
На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК заявява, че оспорва истинността на протокол за ПТП №1786206/03.05.2021 г. в частта описваща механизма на ПТП, както и в частта, описваща щетите по МПС.
Счита, че А. „П. и." не следва да носи отговорност в конкретния случай. А в условията на евентуалност твърди, че е налице висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Същият се е движил със скорост несъобразена с пътните условия. Отделно от това твърди, че „откарването" на автомобила до сервиз в гр.Велико Търново допълнително е допринесло за увреждането на автомобила.
За да се приеме за основателен иска на ищеца той следва да докаже по категоричен начин причинно-следствена връзка в конкретния случай между настъпилото ПТП и наличието на неравност на платното за движение на моторни превозни средства, което следва да се стопанисва от държавата в лицето на А. „П. и." - Областно пътно управление Варна, респективно поведението на служители на АПИ . В настоящия случай:Твърди, че не съществува причинно-следствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и неизправност на пътя, който следва да се стопанисва от държавата в лицето на А. „П. и. ".
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата А. „П. и." осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто е път АМ „Хе.". Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни и с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път и организират движението по тях, като осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване. Същите, обаче, се явяват и задълженията и отговорностите на дружествата, извършващи дейности по текущ ремонт и поддържане, с оглед сключените между тях и Агенция „Пътна инфраструктура" договори за възлагане на обществени поръчки.
Агенция „Пътна инфраструктура" има сключен договор № РД-38-13/18.06.2020 г. с предмет: „Извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ Хемус - ОПУ София и ОПУ Ловеч;
АМ Хемус - ОПУ Варна и ОПУ Шумен; АМ Тракия - ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора; АМ Тракия - ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен, ОПУ Ямбол и ОПУ Бургас; АМ Марица - ОПУ Хасково, по обособени позиции, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата", по обособена позиция №2 - АМ Хемус ОПУ Варна и ОПУ Шумен. Договорът е сключен между АПИ и ДЗЗД „Х. В." с Булстат *, образувано от „Пътища и мостове"ЕООД гр.Варна с ЕИК 813029821, представлявано от инж.Росен Колелиев - Управител, „П. с."АД гр.Добрич к ЕИК *, представлявано от инж.В.
З.изпълнителен директор и „С. *"АК гр.София, с ЕИК *, представлявано от Л. К. изпълнителен директор.
Съгласно чл. 12 от същия договор, изпълнителят е длъжен „в рамките на своите права по договора да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия за движение"; „да започва работа веднага след появяване на необходимост от това". Изпълнението на дейностите по 3 поддържане трябва да е в съответствие, съгласно Наредба №РД-02-20-19/12.11.2012 г.за поддържане и текущ ремонт на пътищата; Техническата спецификация на АПИ от 2014г.;
„Техническите правила и изисквания за поддържане на пътищата на НАПИ от 2009 г. и изискванията на Възложителя.
С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и евентуално, намалена с оглед завишения й размер, както и данните за съпричиняване на вредоносния резултат.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и с оглед предявената претенция спрямо А. „П. и.", за ответника възниква правен интерес от привиличане на трето лице -помагач.
С определение №2403 от 02.03.2022год. е конституирано като трето-лице помагач на страната на ответника „П. и м.“ЕООД град Варна, ЕИК*в качеството му на изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка и водещ съдружник в ДЗЗД „Х. В.", на основание чл. 219,ал.1 от ГПК.
За ответника е налице правен интерес от искането за привличане на трето лице помагач на негова страна „П.и м." ЕООД гр.Варна, в качеството му и на солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД "Х. В.", доколкото при уважаване на предявения срещу ответника осъдителен иск, биха имали регресни права към третото лице помагач.
На предоставената му възможност трето-лице помагач изразява следното становище:
Твърди, че ДЗЗД „Х. В.“ ,чрез „П. и п.“ЕООД е изряден изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка №РД-38-13/18.02.2021год.
Оспорва изцяло иска по размер и основание.
Счита, че процесния лек автомобил е с година на производство 2007год., което предполага износване и предвид на това част от увредените елементи /части са били износени и /или дори за смяна още преди ПТП.Претендира ,че амортисьора е бил за подмяна преди настъпилото събитие, което предполага съпричиняване на вредоносния резултат.
Липсват твърдения и не е описан начина по който автомобила е откаран до автосервиз в град *. Счита, че това действие е внесло допълнително увреда на автомобила, което е още едно условие на съпричиняване на щетата.
Забелязва , че в описанието на засегнатите при ПТП гуми и джанти от страна на ищеца в ИМ и съответно от вещото лице в заключението има разминаване,предни,задни гуми, начин на увреждане, видими резултати от попадането в неровностите на пътя.
Наблюдава се и разлика/ от около месец/ във времето между ПТП , откраването му в сервиз,закупуването на джантите , обслужването от сервиза.Няма доказателства, че точно тези джанти са били монтирани на автомобила, както и се разминава по заключение ,че джантите е могло да бъдат ремонтирани.
Отстояването във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на експертоното заключение спрямо момента на настъпване на произшествието,рефлектира на точната действителна характеристика на щетите на автомобила , както и неговото техническо състояние към момента на ПТП.
Счита, че ищецът е коректно да получи сума, която покрива действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието , като се вземе предвид и 4 претендираното съпричиняване на вредоносния резултат.
Съобразно изложеното и заключението на ВЛ, счита че ищецът е разходвал поголяма сума, отколкото е необходима за привеждане на автомобила във вид и изправност,като преди претърпяното ПТП.