Решение № 99 от 30.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300503060 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение № 3398/20.10.22г.,постановено по гр.д.№ 6712/22г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.в частта му,с която са отхвърлени предявените от Е. С. К.,ЕГН-**********,от гр. Пловдив против „Къпфи“ООД,ЕИК-203075711, със седалище гр.Пловдив обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаването за незаконна и отмяната като такава на Заповед за уволнение № 71/01.03.2022г.на Управителя на ответното дружество,за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност-„***“ и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7500лв.,представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението в периода 14.03.2022г.-14.05.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата;както и в условията на евентуалност в частта му,с която е отхвърлен предявеният иск по чл.128,т.2 от ГПК над уважения размер от 3187,50лв.до претендирания такъв от 6136,37лв.

1

Жалбоподателят-Е. С. К.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.Д.

А. намира решението в атакуваните му части за немотивирано,неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения.Иска от съда отмяна на решението в частта,с която са отхвърлени исковете му по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ и постановяване на друго,с което да уважи исковите претенции,а в условията на евентуалност,ако съдът уважи въззивната жалба в тази й част,да се уважи и предявеният иск по чл.128,т.2 от КТ над присъдения размер до претендирания такъв. Претендират се разноски пред въззивната инстнация.Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.

Въззиваемата страна-„Къпфи“ООД,ЕИК-203075711,гр.Пловдив изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени в писмен отговор аргументи.Иска ПдОС да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакуваният съдебен акт и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 от ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материалноправни правила,които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Пловдивският окръжен съд,след като обсъди доводите,изложени в жалбата и становищата на страните, и след като прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира жалбата за неоснователна.

Пред ПдРС са предявени от Е. С. К. против „Къпфи“ООД,гр.Пловдив 2 обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3,чл.128,т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Не се спори между страните,че ищецът е работил по ТПО при ответника от 23.06.21т.(вж.тр.договор № 72 от същата дата) на длъжността „***“.

Ищецът твърди,че на 23.02.22г.е бил изгонен от управителя на отв.дружество от работното му място и не бил допуснат да се върне на работа.Отделно работодателят забавил изплащането на трудовото му възнаграждение за м.януари 2022г.,поради което,както и заради недопускането му до работното му място,К. изпратил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.327,ал.1,т.2 от КТпоради неизплащане на трудовото възнаграждение.Твърди,че разбрал за прекратяването на ТПО случайно след справка в информационния масив на НАП,като не му била връчена нито заповед за уволнение,нито други документи,касаещи прекратяването на ТПО.Не бил поканен и да даде писмени обяснения по чл.193 от КТ предвид основанието за прекратяването на ТПО -чл.330,ал.2,т.6 от КТ.Съответно нарушени били разпоредбите на чл.193,ал.1 и чл.195,ал.2 от КТ.Твърди се също,че ответното дружество не му изплатило дължимото трудово възнаграждение за месеците февруари (в размер на 3750лв.) и март(до 14.03.22г.,ако се приеме,че тогава е прекратено ТПО),в размер на 2386,37лв.

Ответникът е оспорил исковете,като посочва,че ищецът не е изгонен на 23.02.22г.от управителя от работното му място,нито че не е бил допускан на него след това.К. не се явил на работа на 24.02.22г. и след това,като последното му явяване на работното му място било именно на 23.02.22г.Оспорва да е забавил изплащането на ТВ за м.януари 2022г.Изявлението на ищеца за едностранно прекратяване на ТПО на осн.чл.327,ал.1,т.2 от КТ му било връчено под формата на нотариална покана едва на 11.03.22г.,след издаване на уволнителната заповед.От ищеца били поискани писмени обяснения във връзка с дисциплинарното производство,които били изпратени с куриерска фирма Еконт на 25.02.22г.,но К. отказал да получи пратката.Заповедта за уволнение била връчена при отказ от страна на ищеца да я получи в присъствието на двама свидетели.

По делото е безспорно,че ищецът е работил по тр.договор,считано от 3

23.06.21г.при ответника на длъжността „***“ на пълен работен ден при ТВ от 3750лв.В т.3 от тр.договор изрично е записано,че тр.възнаграждение се изплаща ежемесечно със срок до последния работен ден на месеца,следващ месеца,за който се отнася.

От представените писмени доказателства-молба от З. П. от 07.02.22г.и уведомление от К. П. от 11.02.22г.до управителя е видно,че двамата служители на отв.дружество изразяват недоволство от поведението на ищеца спрямо тях по повод изпълнението на трудовите им задължения.

На 14.02.22г.К. е подал молба за ползване на платен годишен отпуск,считано от 14.02.22г.до 22.02.22г.включително,който му е разрешен.На 23.02.22г.е направен опит от работодателя да връчи покана на ищеца за даване на писмени обяснения във връзка с постъпилите сигнали срещу него от двамата служители П. и П..На поканата е отбелязано,че К. е отказал да приеме и подпише същата,което е потвърдено от свидетел- К. М..В личното досие на ищеца се намира писмено становище от К. с посочена дата 24.02.22г.,но без вх.№ или данни кога е получена от работодателя,с което К. дава обяснения във връзка с поканата от 23.02.22г.

На 25.02.22г.работодателят отправя ново искане до ищеца за даване на писмени обяснения по реда на чл.193,ал.1 от КТ,вече във връзка с друго дисциплинарно производство-за неявяването му на работа на 24.02.2022г.и на 25.02.2022г.Това искане е изпратено по куриерска фирма Еконт,прието е на същата дата-25.02.22г.,а на 26.02.22г.пратката е върната с отметка,че адресът е посетен,но получателят отказва да я получи,видно от заверените копия от товарителница на Еконт експрес,касов бон за куриерска услуга и разписка за неуспешно предаване на пратка от 26.02.22г.(л.36 от първоинстанционното дело).

На 28.02.22г.(понеделник) е съставен констативен протокол от управителя М.З.,удостоверяващ,че Е. К. не се е явил на работа на 24,25 и 28 февруари 2022г.,нито е депозирал в администрацията на ответника или счетоводството документ,оправдаващ отсъствието му.В протокола фигурират подписите на 6-ма служители на ответника.На същата дата-28.02.22г.е издадена заповед № 1 за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“на К. за нарушение на морално-етичните норми на поведение и накърняване достойнството и неуважително отношение към неговите колеги 4

З. П. и К. П.,представляващо злоупотреба с доверието и уронване доброто име на фирмата.Ищецът е отказал да подпише заповедта в присъствието на двама свидетели.

На 01.03.22г.работодателят е издал процесната заповед № 71,с която е уволнил дисциплинарно Е. С. К. за допуснато друго нарушение на трудовата дисциплина по чл.190,ал.1,т.2 от КТ-неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.Като дата на връчване е посочена 14.03.22г.,но ищецът е отказал да подпише и тази заповед,което е обективирано върху самата заповед с подписите на двама свидетели-М. Ц. и В. И..

По делото е представена и нотариална покана от К. до дружествотоработодател,чрез нотариус Р.Ставрева,с която се уведомява управителя,че ищецът прекратява едностранно сключения трудов договор,считано от 24.02.22г. на осн.чл.327,ал.1,т.2 от КТ-поради неизплащане на трудовото му възнаграждение.Нотариалната покана е от 28.02.22г.,но няма данни кога е връчена на адресата- „Къпфи“ООД.

По делото е изготвена ССЕ,която е посочила дължимите суми за обезщетение по чл.225 от КТ,както и тези за тр.възнаграждение за м.февруари и март (01.03.-14.03.22г.)

Разпитани са и двама свидетели.Свидетелят на ищеца К. М.,бивш служител на ответника,не потвърждава тезата на К. за недопускането му на работа на 23.02.22г,като изрично заявява,че не знае за случай Е. да е идвал на работа и да не е бил допускан до работното си място.Посочва,че ищецът е идвал на работа през м.февруари 2022г.известно време-до към 10-15 число,след което спрял да идва.

Свидетелят на ответника К. П. потвърждава,че на 23,(не помни месеца) 2022г. в края на работния ден при отИ.ето й в офиса на управителя е видяла,че той дава документи на К.,който пък отказвал да ги приеме,и се подписала за това.Документите били за искане К. да напише писмени обяснения относно уведомлението,написано от нея от 11.02.22г.Т.е.относно другото дисциплинарно производство,завършило със заповед за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.К. останал на работното си място до края на работния ден на тази дата-23.02.22г.След този ден той повече не се явил на работа.Свидетелката водела присъствения списък на служителите и е сигурна,че К. не се е явявал нито на 24 5 февруари,нито на 25 февруари,нито след това.

При така очертаната фактическа обстановка настоящата инстанция намира за правилен крайният извод на районния съд за неоснователност на претенциите по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.

Първият въпрос,който следва да се изясни е кога и на какво основание е прекратено ТПО с ищеца.

В случая К. твърди,че той е прекратил едностранно ТПО поради забавено изплащане на трудовото му възнаграждение за м.януари 2022г.,като е изпратил предизвестието си с нотариална покана от 28.02.22г.Няма данни кога е връчена нотариалната покана на ответника,поради което следва да се приеме,че това е станало на 11.03.22г.,каквито са твърденията на работодателя.Заповедта за уволнение е връчена при отказ за получаването й,оформен с подписи на свидетели,на 14.03.22г.

Настоящата инстанция приема,че ТПО с ищеца е прекратено от работодателя с връчването на заповедта за уволнение (по арг.от чл.335,ал.2,т.3 от КТ),т.е.на 14.03.22г.,независимо от факта,че „Къпфи“ООД е получило предизвестието за прекратяване на ТПО от служителя с нотариална покана преди това-на 11.03.22г.В тази връзка въззивният съд намира за основателно възражението на ответника,направено с отговора на исковата молба,че ищецът е злоупотребил с правото си да прекрати трудовия договор по реда на чл.327,ал.1,т.2 от КТ,за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение на тр.дисциплина.Трудовото правоотношение не се прекратява,ако работникът злоупотреби с правото си по чл.327 от КТ,в случая-за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение,което е извършено преди отправянето на едностранното изявление.(В този смисъл-решение № 159/15.03.21г.по гр.д.№ 4433/19г.на ВКС).В конкретния казус нарушението на трудовата дисциплина-неявяване на работа в два последователни работни дни е извършено на 24 февруари и 25 февруари 2022г.,преди отправянето на едностранното изявление на ищеца,което е от 28.02.22г.

На следващо място не се доказват твърденията на ищеца,че не му са снети обяснения по реда на чл.193,ал.1 от КТ.Такива са поискани,но поради неявяването му на работа,са изпратени с куриерска фирма и самият ищец е отказал получаването на пратката,т.е.той сам се е поставил в невъзможност да 6 даде обяснения във връзка със започнатото дисциплинарно производство за нарушението му на тр.дисциплина,изразяващо се в неявяване на работа два последователни дни.Неоснователни са и доводите на К.,че заповедта не му е връчена.Видно е от отбелязванията върху самата заповед,че тя му е предоставена за връчване на 14.03.22г.,като отново ищецът е отказал да я подпише,което се удостоверява от подписите на двама свидетели.