Решение № 60 от 10.04.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

60 гр. Пловдив, 10.04.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА в присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВНОХД № 450/2019г. по описа на съда за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

С Присъда №38/24.07.2019г., постановена по НОХД №283/2019г.,

Окръжен съд – * е признал подсъдимият М.А. / * */ за ВИНОВЕН в това, че на

31.12.2018г. през ГКПП „*“ общ.*, обл.*, пренесъл през границата на страната, от Р.Т.в Р.Б., без знанието и разрешението на * те, стоки за търговски цели в големи размери – златни изделия с общо нето тегло 2 563.10гр. на обща стойност 177 033.53 лв., за което и на основание чл.242 ал.1, б. „д“ вр. с чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК е осъден на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, и Глоба в размер на 10 000 лв., платима в полза на Държавата. На основание чл. 242 ал.7 от НК е отнет в полза на Държавата предметът на контрабандата - златни изделия с общо нето тегло 2 563.10гр. на обща стойност 177 033.53 лв., намиращи се на съхранение в банков трезор, ползван от Агенция *. На основание чл.242 ал.8 от НК в полза на Държавата е отнето и превозното средство, послужило за превозване на стоките, предмет на контрабандата - лек автомобил марка „*“ с рег. № *, ведно с контактен ключ за автомобила и регистрационен талон № * - собственост на подсъдимия, находящ се на съхранение в Агенция *. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на органите на съдебната власт, които са ги направили.

Съдът се е разпоредил и с приложените по делото други веществени доказателства - три броя кожени кутии за бижута, намиращи се на съхранение в Агенция *, които е постановил да се върнат на подсъдимия.

Присъдата е атакувана от подсъдимия, чрез защитниците му – адвокати Г. и С., с оплакване за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, за който се твърди да е последица от допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорва се да е доказано по категоричен начин подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението контрабанда, тъй като се твърди, че А. не е бил поканен от митническите служители, на разбираем за него език, да декларира носеното злато, както и че предметът на престъплението не е пренесен през държавната граница с търговска цел, а е собствен на подсъдимия и предназначен като дар за неговите деца, живущи в Г.. На базата на изложеното се прави искане да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която подс.

А. да се признае за невинен и да се оправдае изцяло по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание жалбата и направените с нея искания се поддържат по изложените съображения, които се доразвиват в пледоариите по същество, а в техните рамки, в условията на алтернативност, се прави още едно искане - присъдата да отмени и делото да се върне в досъдебната му фаза за повдигане и предявяване на ново обвинение на подсъдимия – за извършено от него престъпление по чл.251 от НК.

Подсъдимият А. иска да бъде признат за невинен.

Представителят на Апелативна прокуратура

- Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, а присъдата, като правилна и законосъобразна във всичките й части, моли да бъде потвърдена.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – частично ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият М.А. е * гражданин, живущ постоянно в * и притежаващ недвижимо имущество там и в Р.Т.. Същият има три пълнолетни деца – две дъщери и един син.

На

18.12.2018г. около 08.00 часа сутринта, подсъдимият влязъл в Р.Б. през ГКПП „*“, управлявайки собствения си лек автомобил

„*“ с * рег. № *, като пътувал сам. На същата дата, около 12.00 часа излязъл с автомобила през ГКПП „*“в посока Р.Т..

На

31.12.2018г., малко преди полунощ, около 23.30 часа, отново с автомобила и сам, влязъл в Р.Б. през ГКПП „*“, идвайки от Р.Т.и се установил на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“. В багажът си /чанти/, поставен в автомобила, подсъдимият носел три кутии съдържащи нови златни бижута - общо 18 бр. гривни - 434 гр., два чифта обици - 17.90 гр., две колиета - 111.20 гр., всички с проба на златото 916, а в джобовете на якето си и две златни кюлчета от по един килограм и проба 995, също нови. Общото нето тегло на златните изделия било 2 563.10гр. На ГКПП „*“ при влизане от Р.Т., на видно място имало поставени указателни табели преди митническия контрол, на които на няколко езика, сред които * и *, били посочени стоките и количествата, включително валута и валутни ценности - благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, подлежащи на деклариране и размерите, неподлежащи на такова. По същото време на пункта, на работа като граничен полицай бил св. П., който преди митническия контрол, осъществявал паспортен и полицейски контрол на влизащите в страната лица и МПС, като проверявал за укрити лица и хранителни продукти над разрешеното количество. При пристигането на подсъдимия, свидетелят го попитал за такива на * език. Подсъдимият му отговорил отрицателно и свидетелят при проверката не открил други лица и забранени хранителни продукти в автомобила. Огледал и останалия багаж, но отвън и повърхностно, понеже нямал право да го отваря, като не забелязал кутиите с бижута. След полицейския контрол подсъдимият се придвижил с автомобила на линията за митническа проверка, която тогава се извършвала от митническите служители - свидетелите Т. и Б., които били на работа. Свидетелят Т.попитал подсъдимия, на * език, дали има нещо за деклариране. Последният му отговорил отрицателно. След отговора, свидетелят пристъпил към митническа проверка на личния багаж на подсъдимия. При проверката, в чанта на предната пасажерска седалка в автомобила, свидетелят намерил сред багажа една кутия със златни бижута и попитал подсъдимия дали има още такива. Последният отново отговорил отрицателно. Свидетелят Т.продължил с проверката и в останалия багаж на подсъдимия, поставен в пътни чанти, които подс. А. сам извадил от автомобила, намерил другите две такива кутии с бижута, укрити сред багажа, както първата. След намирането им свидетелят отново попитал подсъдимия дали има още. Последният пак отговорил отрицателно, тогава свидетелят проверил якето, което подсъдимият държал и в джобовете му намерил кюлчетата, увити в черни полиетиленови торбички. След намирането на златните изделия, подсъдимият не ги декларирал. Автомобилът на подсъдимия бил изпратен на рентгенов контрол, при който не се установило в него да има укрити други вещи. Случилото се било възприето частично от св. Б., който бил наблизо. След намирането на златните изделия подсъдимият казал, че били за децата му. По повод случилото се, св. Т. уведомил прекия си ръководител. Бил извикан и експерт, който установил, че намерените при проверката златни изделия са действително такива, а пробата им е 916 / 22 карата/ за накитите и 995/ 23.95 карата/ за кюлчетата, установено било и теглото им. За случилото се св. Т.съставил против подсъдимия АУАН № * за нарушение по чл.18 ал.1 вр. чл.14а ал.1 от Валутния закон, чл.5 ал.1, чл.9 ал.1 и 2 от Наредба Н-1/2012 г. и била образувана административна преписка по която, с разписка № 0134574 бил задържан лекия автомобил на подсъдимия, ведно с регистрационния талон и контактен ключ, а с разписка № 0134573 - златните изделия. Били уведомени и разследващите органи и на 01.01.2019г. с първото действие по разследването - разпита на св. Т., при условията на чл.212 ал.2 от НПК, против подсъдимия било образувано досъдебно производство за престъплението по чл.242 ал.1 б. „д“ от НК, за което е предаден на съд с обвинителния акт.

След образуването на разследването, административно - наказателното производство за същото деяние било прекратено. С протокол за доброволно предаване, св. Т.предал по досъдебното производство намерените у подсъдимия златни изделия с кутиите, лекия автомобил с документите и контактния ключ.

Златните изделия били огледани като веществени доказателства с участието на вещи лица и подробно описани в съставения протокол от 03.01.2019 г. по вид, брой, грамаж, чистота на златото, което е идентично с установеното при намирането им, а именно, че са с общо нето тегло 2 563.10 грама и представляват: 18 бр. златни гривни, проба 916, с общо нето тегло 434.00 грама;

2 бр. златни колиета, проба 916, с общо нето тегло 111.20 грама; 2 чифта златни обици, проба 916, с общо нето тегло 17.90 грама и 2 бр. златни кюлчета, проба 995, с общо нето тегло 2 000.00 грама, били и фотографирани. Върху две от кутиите за бижутата, които били еднакви, е установен надпис „*“*”, третата кутия била кафява, без надпис. Върху кюлчетата имало също еднакъв надпис - „*“, едното било с № *, другото с № * /л.34 – л. 43 от дос.пр./. С протокол от 04.01.2019г. като веществено доказателство, бил огледан и автомобила на подсъдимия и фотографиран /л.47 – л.51 от дос.пр./.

На досъдебното производство била назначена оценителна експертиза на златните изделия / л.56 – л.60 от дос.пр./. Според вещото лице инкриминираните златни изделия - бижута и кюлчета / последните и за последваща изработка на златни изделия / били в готов вид за търговска цел. При установяване на стойността им, вещото лице е изследвало цената на златото като материал на световната борса и посочило, че базовата стойност на 1 гр. бижутерско злато, проба 995 / 23.95 карата/ - за кюлчетата е 69.85 лв., а на 1 гр. злато проба 916 / 22 карата/, ведно със стойността на изработката - за бижутата в готов вид за търговска цел, е 66.30 лв. Общата стойност на златните изделия с общото нето тегло 2 563.10 грама е определена на 177 033.58 лв. към 31.12.2018г.

Според заключението на назначената на досъдебното производство стоково - оценъчна автотехническа експертиза / л. 66 – л. 79 от дос.пр./ пазарната стойност на лекия автомобил „*“ - собственост на подсъдимия към датата на деянието е 2 988.15 лв.

В хода на съдебното следствие са представени документи на чужд език /* и */, придружени с превод на български език - за доходите на подсъдимия; за притежаваните от него недвижими имоти; копие на фактура № *. за закупуване от фирма *- Т., злато на кюлчета – 2 516.26гр. на стойност 334159 * лири; информационен формуляр за наемане на 21.04.2017г. на сейф в банка в Т.; документи за предстоящ годеж на 21.07.2017.; опростено удостоверение за идентичност при превоз на стоки при натоварено движение по пътищата, издадено на 27.02.2018г. от главна митническа служба *, според което на същата дата подсъдимият излязъл от границата с четири златни монети и колие 22 карата 9.14 гр., с предполагаем момент на повторно влизане - 29.03.2018г., срок за повторно внасяне -15.04.2018г.

При служебната проверка на атакувания съдебен акт не се откриват допуснати съществени процесуални нарушения /по смисъла на чл.348 от НПК/, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание. Наведеното във въззивната жалба оплакване в този смисъл е голословно заявено и в негова подкрепа не се излагат конкретни доводи, което лишава този състав от възможността да даде точен, обоснован и прецизен отговор на това твърдение. Видно е, че първостепенният съд е изпълнил задълженията си по чл. 305 ал.3 от НПК, като е обсъдил събраните по делото доказателствени източници, изразил е становището си за това кои кредитира/не кредитира при постановяване на съдебния си акт и поради какви причини, респективно – на базата на кои е извел правните си изводи, изложил е своето виждане относно правната квалификация на престъпната деятелност, участието на подсъдимия в нея и субективното му отношение към тази деятелност. Обсъдена е подробно и предложената от подсъдимия версия на инкриминираните събития – обясненията на А., самостоятелно и наред с ангажираните от него в процеса гласни и писмени доказателства. Ето защо, настоящият състав намира, че мотивите към присъдата покриват стандарта за обоснован съдебен акт, изискване, въведено като една от гаранциите за справедлив процес по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като е отговорено на наведените от страните възражения, както от процесуално, така и от материално – правно естество. Мотивите дават възможност да се проследи процеса по формиране на вътрешното убеждение на съда така, че за страните да е ясна волята му и същите да могат да упражнят пълноценно правото си на жалба и протест, а въззивният съд да извърши контрол върху атакувания съдебен акт в предмета и пределите, визирани в чл.313 и чл.314 от НПК.