Решение № 115 от 19.06.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Монтана, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200641 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на М.

А. Ц. ЕГН **********, село М., общ. Б., ул. „С.П.“ № ХХ, подадена чрез адв.

Т. П. – АК Враца със съдебен адрес: гр.Враца, ул. „И.ка Б.” № ХХ, ет.Х, офис.Х, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1808зз-112/27.05.2026г., издадена от полицейски орган И. К. М., разузнавач при РУ Монтана, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на жалбоподателя, за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Монтана.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител по пълномощие, моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед, като незаконосъобразна, като излага конкретни доводи за това. Поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗМВР, като е лишен и от възможността да се запознае с основанията за задържането си, както и че не е имало изобщо основание да бъде задържан. В съдебно заседание редовно призован не се явява, явява се процесуалният му представител.

Ответникът – органът, издал оспорвания акт, взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения, приложената административна преписка и събраните в хода на производството доказателства, намери за установено следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , за срок до 24 часа, М. А. Ц. ЕГН **********, село М., общ. Б., ул. „С.П.“ № ХХ е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ Монтана. Като мотиви на заповедта е посочено, че са съпричастно към извършени множество палежи на територията на РУ Монтана.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно- компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискуемата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР . Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.

При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административно производствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на материалния закон. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, което е налице. По отношение на тази заповед са неприложими изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон – чл. 74, ал. 2 от ЗМВР . Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в тази правна норма – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда, в 14-дневен срок от съобщението по реда на АПК.

В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й – са налице данни за извършено престъпление от общ характер – съпричастност към извършени палежи на територията на РУ Монтана, регламентирани по член 2

330,ал.1 от НК.

Органът, издал оспорената заповед в съдебно заседание поддържа, че в РУ Монтана се провежда разследване по три отделни случая на палежr – два на МПС и един на недвижимо имущество. Образувани са три отделни ДП, които впоследствие са обединени в едно ДП № 1190/2025г., което е под надзора на ОП – Монтана. В хода на разследването и след провеедни множество ОИМ е получена информация, че жалбоподателят Ц. е съпричастен към извършването на палежите, като е насочил извършителя към конкретните обекти, имал е отношение към комуникации свързани с престъплението. Получена е информация, че лицето е използвало мобилни телефони, СИМ карти и други вещи, свързани със заплахи към пострадалите лица, отправени преди извършването на палежите. В тази връзка след писмено разпореждане на водещия разследването и съгласувана с наблюдаващия делото прокурор на 27.05.2026 година е извършено претърсване и изземване в дома на жалбоподателя, след което същият е конвоиран до РУ Монтана и в 15.30 часа е задържан за 24 часа. Проведени е оперативна беседа със същия и му е снето сведение. На 28.05.2026 година в 11.30 часа е освободен от помещенията за задържане.

Настоящият съд като взе предвид свидетелските показания на служителят, издал оспорената заповед, които кредитира като правдоподобни, логични и последователни, дадени относно факти и обстоятелства, който са възприети лично, намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

По своята правна същност, мярката „задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагане не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 – часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние или има съпричастност към неговото извършване. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване. Освен това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Следователно, наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление.

Същественото за законосъобразността на акта е, че фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на 3 данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление. Видно от свидетелските показания на разпитания полицейски служител към датата на задържането на лицето е било налице обосновано предположение, че жалбоподателят е съпричастен с извършване на престъпни деяния по смисъла на член 330 от НК. Задържанането за 24-срок е извършено в хода на провеждани действия по разследването свързани с процесуална принуда под надзора на водещия разследването и наблюдаващия прокурор. От събраните по делото доказателства се налага извода, че Заповед за задържане 1808зз112/27.05.2026 г., не е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР .

Настоящият съд следва да отбележи, че правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, непосредствено след правото на живот /чл. 2 и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение /чл. 3/. След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

В случая са били налице законовите предпоставки за издаване на оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - полицейските органи са изпълнявали служебните си задължения, по отношения на лице за което е било налично обосновано предположение, че е съпричастно към извършването на три отделни случая на тежки умишлени престъпления от общ характер, визирани в разпоредбата на член 330,ал.1 от НК. Настоящият съд намира, че е спазен принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган, като лицето е задържано за времето необходимо за извършване на удостоверените процесуални действия и ОИМ, като правата на адресата не са засегнати в по-голяма степен от необходимото.

Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи мярката по чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е упражнено законосъобразно – при реализиране на визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление от общ характер, в случая по чл. 330, ал.1 от НК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

В хода на производството разноски са претендирани от процесуалния представител на жалбоподателя, които с оглед изхода на делото не се дължат.

Водим от горните мотиви, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Ц. ЕГН **********, село М., общ. Б., ул.

„С.П.“ № ХХ, подадена чрез адв. Т. П. – АК Враца със съдебен адрес: гр.Враца, ул. „И.ка Б.” № ХХ, ет.Х, офис.Х, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1808зз-112/27.05.2026г., издадена от полицейски орган И. К. М., разузнавач при РУ Монтана, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на жалбоподателя, за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Монтана в 14- дневен срок от деня на обявяването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5