Решение № 724 от 19.12.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 840/2024
- Вид
- Решение № 724
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 16.01.2026
- Състав
- Иван Иванов , Валентин Димитров Бойкинов, Николай Метанов
Цитирани разпоредби
- чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 384, ал. 2, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.408 · Кодекс за застраховането
- чл.408, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.408, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 724 гр. София, 15.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Валентин Д. Бойкинов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20241001000840 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от "Т Рент"ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. К. П. срещу Решение № 1031/16.07.2024г. на Софийски градски съд, ТО, 12с-в по търг.дело № 840/2024год.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради съображения изложени във въззивната жалба.
Твърденията в жалбата са, че са неправилни изводите на съда да е налице обстоятелство по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, изключващо отговорността на застрахователя по имуществената застраховка „каско“, даващо му основание да откаже плащане на застрахователно обезщетение, а именно неизпълнение на нормативната забрана за управление на МПС след употребата на алкохол с концентрация над законово определената граница в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП-0,5 на хиляда, което се явявало неизпълнение на съществено задължение по смисъла на цитираната по-горе разпоредба.
Твърди се, че по делото не било доказано еднозначно, че водачът на застрахованото МПС е управлявал същото след употребата на алкохол над допустимите граници. Напротив, по делото се установявало, че резултатът от кръвната проба на застрахованото МПС не е отчел наличие на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, тъй като при извършеното в лабораторни условия химически анализ на кръвта на водача се е установило, че концентрацията на алкохол е само 0,19 на хиляда, което е под допустимата по закон 1 норма. В тази връзка се оспорват изводите на приетата по делото оспорена химикотоксикологична експертиза, на която първоинстанционният съд е основал изцяло изводите си, като се твърди, че твърди, че изследванията на вещото лице са хипотетични и и теоретични и са основани на предполагаемата вероятност за въздействие на алкохола върху организма на водача на лекия автомобил, същите не почиват на реално събрани по делото доказателства и в т.см. изводите на вещото лице определящи приблизително 1 промил концентрация в кръвта на водача на застрахования автомобил към момента на настъпване на ПТП са били напълно необосновани.
На следващо място поддържа се в жалбата, че дори и да се приемело, че водачът на застрахованото МПС е употребил алкохол, то не е налице основание за отказ на застрахователя да плати обезщетение, тъй като по процесната щета не било налице нито едно от основанията по чл.408, ал.1 КЗ да се откаже плащане на обезщетението. Твърди се че застрахователят не бил доказал в условията на пълно и главно доказване да е налице изключен риск, изразяващ се в това, че употребата на алкохол да бъде единствената пряка и непосредствена причина да настъпи процесното ПТП, като се позовава на съществуваща практика на касационната инстанция.
Искането към съда е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове както са предявени, както и да се присъдят направените и в двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна ЗАД "Армеец"АД, подаден чрез процесуалния представител юрк. К..
Оспорва се въззивната жалба по съображенията изложени в отговора. Искането към съда е да се потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендират се и направените по повод на въззивното обжалване съдебни разноски, вкл.и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на „ТРент“ЕООД, в която са изложени твърдения, че към 08.10.2021г. е лизингополучател по договор за финансов лизинг, с предмет придобИ.е на лизингов обект - лек автомобил “БМВ 750 ИХ с per. № ********.
Посочено е, че за процесния л.а. с ответника- застраховател ЗАД "Армеец"АД е била 2 сключена имуществена застраховка „Каско“ – по полица № 0306Х06069900/ 27.11.2020г. с валидност от 06.12.2020 г. до 05.12.2021 г. и при условия на покритие „Пълно каско“.
Поддържало се в исковата молба, че в срока на валидност на застраховката, на 08.10.2021 г., около 01:00ч., на км 52+500 от път II -19, в посока от гр. Банско към гр. Гоце Делчев, водачът на лекия автомобил И. С. Д. е загубила контрол върху застрахования л.а.
"БМВ“ при мокра пътна настилка, при което се блъснала в еластична ограда вляво на пътя и реализирала ПТП с частични материални щети, налагащи подмяната с нови на някои части от автомобила.
Изложени са твърдения, че произшествието било посетено от компетентните органи и на водача бил съставен АУАН, че не е съобразила скоростта си с актуалните атмосферни условия и състоянието на пътя, на основание чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а за произшествието бил съставен Протокол за ПТП№ 1191982/08.10.2021 г.
Изложени са твърдения в исковата молба, че застрахованият автомобил е бил ремонтиран в оторизиран от производителя на съответната марка сервиз в България, като издадените от сервиза фактури били определящи за сумата, която застрахователят е следвало да изплати директно на лизингополучателя, на основание чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ и т. 71.1. от ОУ по застраховка „Каско“ при ответника.
Поддържало се е от ищеца, че за настъпилото ПТП е предявена претенция към ЗАД "Армеец"АД за изплащане на обезщетение, в размер на 83 112 лева, по която при ответника е образувана щета на 11.20.2021 г.
Твърдяло се е, че ответникът е извършил отказ по претенцията, с писмо, изх. № JI1426 от 07.03.2022 г., с доводи, че е налице изключен риск, съгласно т. 14.9 от ОУ на договора за застраховка, а именно: управление на МПС след употреба и/или под въздействието на алкохол и/ или други упойващи вещества, както и употреба на алкохол преди идване на контролните органи или при отказ на водача за извършване на проба за алкохол или ако същият напусне ПТП или осуети проба за алкохол.
Ищецът е изложил в исковата молба съображения, че отказът е бил неоснователен.Поддържало се е от него, че водачът на застрахованото МПС е дал кръвна проба, която е отчела концентрация от 0,19 промила алкохол в кръвта, което е под законоустановения минимум от 0,50 промила, поради което и на водача не е налагано наказание за това, и липсва пряка причинно- следствена връзка между наличието на алкохол в кръвта и констатираните причини за ПТП - навлизане на автомобила в десен завой при мокра пътна настилка с несъобразена скорост.
Предвид изложеното, ищецът е направил искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер от 26 000 лв., предявена частично от целия дължим, според ищеца, размер на щетата от 83 112 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1 250 лв. – частично предявена мораторна лихва от пълния размер на 7 110,70 лева, начислена 3 върху частично преведената главница за периода от 08.03.2022 г. /денят, следващ деня, в който ответникът е отказал изплащане на застрахователното обезщетение/ до датата на завеждане на иска -09.01.2023 г. Претендира сторените от него разноски в настоящото производство и в производството по ч. гр. дело № 10946/2022 г., развило се на основание чл.
207 от ГПК.
Ответникът ЗАД "Армеец"АД е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените обективно съединени искове по основание и по размер. Изложил е съображения, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Оспорил да е налице събитие, което да попада в обхвата на предоставяното по договора застрахователно покритие. Позовал се е на наличието на изрично изключени рискове, предвид което не се пораждало задължение за него за плащане на застрахователно обезщетение в случая.
Поддържал е, че бил налице изключен риск по чл. 14.9. от Общите условия (ОУ) по застраховката - управление на МПС след употреба и/или под въздействието на алкохол, което в случая се установявало за водачката на л.а. „БМВ“. Изложил е допълнителни съображения, че договорът за имуществена застраховка „Каско“ на МПС е доброволна застраховка, при която страните са свободни да уговарят както основанието за носене на отговорност от застрахователя, като в случая, и в изпълнение на чл. 345, ал. 5 от КЗ точно, ясно и предварително страните са определили изключените от застрахователно покритие рискове. Позовал се и на това, че с подписване на договора застрахованият се е запознал и е приел така установените между тях Общи условия по договора.
По изложените съображения е поискал отхвърлянето на иска като неоснователен.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното :
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че е налице застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ , съгласно полица № 0306Х06069900/27.11.2020г. с валидност от 06.12.2020г. до 05.12.2021г. и при условия на покритие „Пълно каско“, по която полица ищецът „Т-Рент“ЕООД е посочен като ползващо се по застраховката лице.
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Протокол за ПТП№ 1191982/08.10.2021 г., на 08.10.2021 г. се установява, че около 02:00ч., на км 52+500 от път II -19, в посока от гр. Банско към гр. Гоце Делчев, водачът на застрахования лек автомобил с марка “БМВ 750 ИХ с per. № ********- И. С. Д. е загубила контрол върху застрахования л.а. "БМВ“ при мокра пътна настилка, при което се блъснала в еластична ограда вляво на пътя и реализирала ПТП с частични материални щети, налагащи подмяната с нови на някои части от автомобила.
В протокола за ПТП е отбелязано, че при извършена проверка на водача на лекия автомобил е установено, че водачът на МПС е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта между 0,5 – 1,2 промила. Отбелязано е в протокола също така и издаване на талон за кръвна проба.
4
Съгласно Талон за изследване, връчен на водача на МПС в 04,50 ч., намиращ се в предоставените от ОД на МВР – Благоевград документи, в 3,04 ч. при извършена предварителна качествена проба с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с инв.№ ARBB0019, техническото средство е показало положителен резултат за алкохол– 0,77 на хиляда. Документът е съставен от служителя на органите на пътна полиция мл. Сержант П.
Т..
Няма спор между страните, а се и установява, че кръвната проба е взета в 6 ч., съгласно протокол за медицинско изследване от 08.10.2021 г. Резултатите са отразени в Протокол за химическа експертиза № 343/12.10.2021 г., установяващи етилов алкохол в кръвта, в количество 0,19 на хиляда.
По делото е представен и е приет като доказателство Протокол за химическа експертиза № 343/12 г. на кръв, възложена от РУ-Банско, придружена с протокол от медицинско изследване от 08.10.2021 г. в 06,00 ч. и талон за медицинско изследване от същата дата от 04,50 ч., в кръвната проба на водача Д. етиловия алкохол е в количество 0,19 на хиляда. Съгласно отбелязването в протокола изследването е направено на 12.10.2021 г.
В хода на производството пред първоинстанционния съд е разпитан по делегация свидетелят П. Т. – младши автоконтрольор,фигуриращ като актосъставител в протокола за ПТП и съставител на талона за изследване. Свидетелят е дал показания, че не си спомня през м.10.2021 г. да е посещавал местопроизшествие. Разпознал е обаче собствения си почерк и подписа върху документа. Посочил е, че водачът е тестван с „Дрегер Алкотест 7510“, но при разпита е заявил, че не може да си спомни номера на уреда. Обяснил е пред съда, че резултатите от извършената проба за алкохол се отразяват в талона за кръвно изследване, но е заявил, че в случая не може да си спомни конкретните стойности.