Решение № 292 от 25.11.2024, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Добрич, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20243230200633 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба от И. А. Д. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „....” № ...., депозирана чрез процесуален представител и допълнена с Молба рег. № 13216/04.07.2024 г. (л. 26), против Наказателно постановление № 24-0851000543, издадено на 14.05.2024 г. от Началника на Група в ОД на МВР Добрич, Сектор „Пътна полиция” Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което материалите по преписката са изпратени в ДРС се моли съдът да остави жалбата против НП без последствие и НП да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, 1 намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 24.04.2024 г. в гр. Добрич по п ъ т II-97 /околовръстен път .../ жалбоподателят управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „...“, модел „....“, .... на цвят с рама № ..., без поставени регистрационни табели, когато в района на стопански двор на фирма „....“ бил спрян за проверка от св. Д. С. И. и св. М. Г. Г. – служители на СПП при ОД на МВР – Добрич.

В хода на проверката полицейските служители установили, че водачът е правоспособен, но МПС не било регистрирано по надлежния ред.

При установената фактическа обстановка св. Г. в присъствието на св. И., съставил АУАН сер. GA № .../24.04.2024 г. на водача, а с оглед наличието на данни за извършено престъпление от общ характер, материалите по преписката били изпратени в РП – Добрич за образуване на досъдебно производство /ДП/. С Мотивирана резолюция № 24-0851-М000041 от 24.04.2024 г. преписката по съставения АУАН била прекратена съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.

С Постановление от 08.05.2024 г. прокурорът е отказал да образува ДП против водача, като е приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Представителят на държавното обвинение обаче постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Добрич за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

Въз основа на постановлението на РП – Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено в постановлението. С него на водача било вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му били наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели полицейските служители потвърдили обстоятелствата, изложени в АУАН.

Била изискана и прокурорската преписка.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията на св. Г. и св. И., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства – 2

Жалба с рег. № 11141/06.06.2024 г. – 4л.; НП № 24 - ***/14.05.2024 г.2 л.; Постановление от 08.05.2024 г.; АУАН Серия GA към АКТ № .../24.04.2024 г.; Докладна записка с рег. № 851р 5410/24.04.2024 г. от Д. С. И.;

Обяснение с рег. № 851000 8499/24.04.2024 г. от И. А. Д.; Мотивирана резолюция на МВР; Докладна записка с рег. № 851р-5411/24.04.2024 г.; Писмо с рег . №851000 8740/36.04.2024 г.; Справка картон на водача; Писмо с рег. № 13587/10.07.2024 г., ведно с материалите по пр. преписка № 1645/2024 г. – 10 л.; Писмо с рег. № 851000-17259/11.09.2024 г., ведно със справка за собственост на МПС – 3 л., които доказателства съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.

При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на вмененото нарушение:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.”

На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че 3 управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред.

От приобщените по надлежния ред по делото материали по пр. преписка № 1645/2024 г. по описа на РП Добрич се установява, че жалбоподателят е служител на РУ Балчик и е следвало да вземе процесния автомобил от представителството на „...“ в гр. Добрич и да го придвижи до сградата на СПП гр. Добрич, където автомобилът да бъде регистриран.

Тези обстоятелства се потвърждават, както от приобщените по делото гласни доказателства, така и от приложените писмени документи - справка за собственост на МПС.

Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата).

Сочената за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За несъобразяване с това изискване санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП определя, че водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

За извършване на изпълнителното Д.ие по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и ангажирането на отговорността на водача не се изисква той да е собственик на управляваното МПС. Видно е, че нормата не визира собственик на МПС, а водач, тъй като всеки водач на МПС е длъжен да е запознат и да спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с движението по пътищата.

Безспорно в случая е налице виновно поведение на водача, който е управлявал МПС, което не е регистрирано. Безспорно се установява, а и не се отрича от жалбоподателя, че автомобилът е взет от представителството на „...“ с цел да бъде придвижен до Сектор ПП Добрич, където да бъде регистриран.

Следователно водачът е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че поведението му се дължи на заповед на неговия началник да придвижи автомобила от продавача до сградата на КАТ Добрич. Това е така, доколкото не се събраха никакви доказателства в тази насока, а и от друга страна, съгласно 4 разпоредбата на чл. 25 от ЗАНН не носи административнонаказателна отговорност лице, извършило административно нарушение, когато е действало в изпълнение на редовно издадена неправомерна заповед по служба, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение.

Управлението на пътно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред е очевидно административно нарушение, за което се санкционира водачът му.

С оглед на това следва да се приеме, че Д. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно административно-наказващият орган го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

По отношение на наложеното наказание:

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер”.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство към момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред.

Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение.

Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Съдът счита, че спрямо конкретното нарушение не би могло да се приложат разпоредбите на чл. 28, респ. чл. 58г от ЗАНН, първо, предвид изричната забрана за това, визирана в чл. 189з от ЗДвП, и второ, с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното Д.ие не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства. В с. см. е и Решение № 111/07.03.2023 г. по КАНД № 92/2023 г. по описа на АдмС –Добрич.