Решение № 142 от 03.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600264 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на Русенската окръжна прокуратура срещу присъда № 18 от 08.05.2024год., постановена по НОХД № 243/2023год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе.

С протестираната присъда Русенския окръжен съд направил следното:

ПРИЗНАЛ подсъдимия Б. В. С. за ВИНОВЕН в това, че на 23.06.2020год. и на 21.07.2020год. в гр.Русе и по пътя от гр.Плевен до Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, както следва:

-на 23.06.2020год., в гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено 1 по реда на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нето тегло 0,44 грама с процентно съдържание 80,1% метамфетамин, на стойност 11.00лв. и разпространил същото чрез продажбата му на Д. Т. Д., ЕГН ********** от гр.Русе и -на 21.07.2020год. по пътя от гр.Плевен до гр.Русе и в гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 4,3320гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14,6 тегловни процента, на стойност 216.60лв., хероин с нето тегло 0,0868гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 7,5 тегловни процента, на стойност 4.34лв. и метамфетамин с нето тегло 0,08гр. с процентно съдържание 80,1% метамфетамин, на стойност 2.00лв., всичко на обща стойност 233,94лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.36 и чл.54 от НК му наложил наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ТРИ МЕСЕЦА и наказание „ГЛОБА“ в размер на 5000.00 /пет хиляди/лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ПРИЗНАЛ подсъдимия Б. В. С. за НЕВИНЕН в това, да е извършил престъплението, като на 21.07.2020год. в района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен, в съизвършителство с Д. Д. К. от гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, да е придобил чрез покупка от Б.

В. Т. от гр.Перник, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 4,3320гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14,6 тегловни процента, на стойност 216.60 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението в тези му части и в това, да е извършил престъпление по чл.354а, ал.1, пр.3 и във вр. чл.20, ал.2 от НК.

ПРИЗНАЛ подсъдимия Д. Д. К. за НЕВИНЕН в това, на

21.07.2020год. в района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен, по пътя от гр.Плевен до гр.Русе и в гр.Русе, в съизвършителство с Б. В. С. от гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, да е придобил чрез покупка от Б. В. Т. от гр.Перник високорискови наркотични вещества - хероин 2 с нето тегло 4,3320гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14,6 тегловни процента, на стойност 216.60лв. и да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 4,3320гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14,6 тегловни процента, на стойност 216.60лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.354а ал.1 пр.3 и пр.4 вр.чл.20 ал.2 от НК.

ПРИЗНАЛ подсъдимият Б. В. Т. за НЕВИНЕН в това, на

21.07.2020год., от гр.Перник до района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, да е държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло 4,3320 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14,6 тегловни процента, на стойност 216.60лв. и в района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен да го е разпространил чрез продажбата му на Б. В. С. и Д. Д. К., и двамата от гр.Русе, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5 от НК.

ОСЪДИЛ подсъдимият Б. В. С. да заплати в полза на Държавата - ОД на МВР-Русе сумата от 2092.00лв., за разноски на досъдебното производство, да заплати сумата от 360.00лв., в полза на Окръжен съд - Русе, за разноски в съдебното производство, както и сумата от 5.00лв., в полза на Окръжен съд Русе, държавна такса, при евентуално служебно издаване на изпълнителни листи срещу него.

Постановил разноските в размер на 347.78лв., направени по досъдебното производство за експертизи, касаещи подсъдимия Д. Д. К., да останат за сметка на Държавата.

На основание чл.354а, ал.6 от НК, ОТНЕЛ в полза на държавата предмета на престъпленията - инкриминираните наркотични вещества, както следва - 0,44 грама метамфетамин - предадени в ЦМУ по протокол № 75408 от 11.12.2020г.; 0,08 гр. метамфетамин - предадени в ЦМУ по протокол № 75407 от 11.12.2020г. и 4,4188 грама хероин - предадени в ЦМУ по протокол № 75406 от 11.12.2020г., като е постановено след влизане на присъдата в сила посочените веществени доказателства да бъдат унищожени.

По отношение на веществените доказателства - 1бр. черна чантичка 3 от плат и жълта цилиндрична кутийка; електронна везна, сребриста на цвят без надпис и без капаче за батериите; електронна везна, черна на цвят с надпис Tanita; метален гриндер, сребрист на цвят с шарена картинка отвътре и 1 бр. цигарена кутия с надпис „Марлборо“, е постановено след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на собственика им- подсъдимият Б. В. С..

С въззивния протест горепосочената първоинстанционна присъда е протестирана в частите, с които са оправдани изцяло подсъдимите К. и Т. и частично е оправдан подсъдимия С., като е наведено оплакване, че в тези части присъдата е необоснована, тъй като според автора на протеста, от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първоинстанционния съд доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които са били предадени на съд.

Иска се въззивният съд да отмени постановената от първоинстанционния съд присъда и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия К. по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 20, ал.2 от НК, подсъдимия Т. по обвинението за престъпление по чл.

354а, ал.1, пр. 4 и пр. 5 от НК, както и подсъдимия С. по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 3,пр. 4 и пр.5, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, които са били налице в първата инстанция, като им наложи наказания за всеки един от тях, при условията на чл.54 от НК и размер на наказанието лишаване от свобода и глоба, ориентирано към минимума.

Посочено е, че по отношение на подсъдимия К. и подсъдимия С. са налице предпоставките за приложението на чл.66 от НК, предвид чистото им съдебно минало, докато тези предпоставки не са налице по отношение на подсъдимия Т., който е осъждан и не е реабилитиран нито по право, нито по реда на чл.88а от НК.

В допълнителни писмени съображения към протеста, подадени от Окръжна прокуратура-гр.Русе преди даване ход на делото в съдебно заседание във въззивната инстанция, са изложени конкретни доводи за неправилност на присъдата в оправдателната част.

Излагат се съображения, че за да мотивира оправдаването на подсъдимите К. и Т., първоинстанционният съд е приел, че не са налице 4 достатъчно доказателства-преки такива или единен комплекс от косвени, за това, че те са извършили престъпленията,за които са били предадени на съд.

Посочва се, че в тази насока съдът е дал изцяло вяра на обясненията на подсъдимите лица, в които те са заявили, че на 21.07.2020год. не се е състояла среща между К. и С. от една страна и Т. от друга в заведението „Цър пър“ в района между гр.Плевен и с.Ясен и респ.Т. не е предоставил на К. мостра от наркотични вещества-хероин. Посочва се, че съдът е приел, че в подкрепа на тези обяснения били и показанията на свидетелите В. К. и И. Е., според които действително такава среща не се била състояла на инкриминираната дата.

Излага се, че така ценените от съда като достоверни доказателства са били достатъчни за него да постанови оправдателна присъда по отношение на подс.К. и подс.Т.. Посочва се, че същевременно съдът е приел, че всички направени от прокурора възражения срещу достоверността на гореизброените обяснения на подсъдимите и свидетелските показания на К. и Е., всички изложени аргументи, относно целта на пътуването до заведението „Цър пър“, са неотносими към предмета на доказване по делото, поради което и не ги е обсъдил. Също така се излага, че редица от възраженията на прокурора в неговата пледоария, както и посочената от него поредица от косвени доказателства, на които се е основала обвинителната теза, изобщо не са намерили обсъждане в мотивите на съда и са останали без отговор, поради каква причина не се споделят, а се отхвърлят. Твърди се, че други от изложените от прокурора доказателства са били обсъдени от съда, но са тълкувани превратно.

Излага се, че съдът подробно е анализирал в мотивите си информацията от разпечатките на проведените от подсъдимите К. и Т. разговори на 21.07.2020год. и движението на двамата автомобила според записите от камерите на преброителните пунктове на Агенция „Пътна инфраструктура“, като от този анализ е направил извод, че на инкриминираната дата лицата, ползващи въпросните СИМ-карти и пътуващи с двата автомобила, вероятно се били намирали в близост един до друг на разстояние от няколко километра. Твърди се, че съдът е пропуснал да отбележи, че след като в 11,52ч. подс.Т. е провел разговор през клетка, покриваща с.Ясен/този разговор с подс.К. бил записан чрез СРС и от него ставало ясно, че Т. вече е на мястото на срещата/ той не е потеглил веднага обратно за Перник, след като автомобилът му е регистриран по обратния път 5 на с.Долни Дъбник/съвсем близо до заведението „Цър пър“/ едва в 12,32, т.е. около половин час поне Т. е бил на уговореното място, което би било съвсем достатъчно време за К. да се придвижи до там, след като той е провел разговора с Т. в 11,52ч. през клетка, покриваща гр.Плевен, т.е. в непосредствена близост до въпросното заведение. Отделно от това следвало да се отбележи,че от проведения разговор между двамата ставало ясно, че К. след малко ще бъде на мястото на срещата, а от страна на Т. не е изразено каквото и да било нежелание или несъгласие да го изчака според уговорката помежду им. Твърди се, че липсвала и каквато и да било логика двамата да изминат по около 200км. до въпросното място, да се уговорят за тази среща предварително дни наред, К. да ангажира още двама души за това пътуване и накрая да не се срещнат, защото Т. не иска да изчака К. десетина минути.

Излага се, че тази абсурдност и нелогичност в обясненията и на тримата подсъдими изобщо не е била предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който безрезервно е кредитирал изцяло същите по въпроса, какво се е случило на 21.07.2020г. Също така се посочва, че съдът изцяло е игнорирал аргументите на прокурора срещу достоверността на обясненията конкретно на подс.С., чиято промяна е показателна за начина,по който обясненията на подсъдимите се нагаждат към събраните доказателства пост фактум след като са им станали вече известни. Посочва се, че в първите си обяснения на досъдебното производство подс.С. е заявил, че купил намереното у него наркотично вещество от С. П. по прякор „Джуката“, но след като С. П. е бил разпитан като свидетел и е отрекъл да е продавал хероин на подс.С., последният е дал нови обяснения, в които вече посочил, че хероинът му го бил дал св.В. Н. по прякор“Вайса“, а в още последващите си обяснения- че го бил купил от Варна. Настоява се, чуе този въпрос- от къде С. се е сдобил с наркотика, не е ирелевантен за делото, тъй като твърдението на прокуратурата било, че въпросното количество в пластмасовото яйце е мостра, донесена от Т. чрез посредничеството на К.. Излага се, че обясненията на С. по този въпрос са крайно непоследователни и недостоверни, за да се възприемат безкритично и въз основа на тях да се правят изводи за неучастие на другите двама подсъдими в деянието. От друга страна съдът изобщо не бил обсъдил и събраните доказателства-показанията на разпитаните свидетели със защитена самоличност и на св.В. Н., от които ставало ясно, че източникът на наркотични вещества за дилърът С. е подс.К., който осигурявал тяхната 6 доставка. Твърди се, че в мотивите на съда липсват аргументи, поради каква причина тези показания не се приемат за достоверни или за неотносими към предмета на доказване.